Успелите споделят

Радослав Гайдарски започва да програмира още в гимназията, а по-късно завършва бакалавърска степен по бизнес администрация в City University в Сиатъл и магистърска степен по управление на проекти. От 2 години е оперативен директор на Upnetix - българска компания, която за по-малко от 24 месеца стана лидер в мобилните разработки в Източна Европа, надмина 100 служители, регистрира най-големия ръст в технологичния бранш у нас (над 800%) и създаде над 50 успешни софтуерни проекта за повече от 30 клиента в Европа, Северна Америка и Близкия Изток. От началото на годината Upnetix спечелиха награди за „IT проект на годината“, най-иновативна компания и мобилна иновация на b2b Media Awards 2017, най-голям ръст в годишната класация на IT сектора "Top 100", и признания за „Best Digital Entertainment App“ на Webit Awards и на Годишните награди на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Как се стигна до всички тях ни разказа Радо...

За 2 месеца управляваната от теб компания Upnetix получи 5 различни награди. Как се стигна до тези бързи успехи? 

Погледнато телеграфно – да, 2 месеца – 5 награди. Истината обаче е, че тези награди са плод на 2 години работа, много усилия, време и посвещение. Със сигурност най-важният фактор е екипът на Upnetix - както на управленско ниво, така и всеки един програмист, дизайнер, QA или системен адмнистратор. 

Upnetix има доста нестандартен HR модел  - основната част от екипа ви са програмисти, които са били начинаещи при постъпването си при вас. Как откриването и развиването на таланти се отразява на компанията? 

Струва ми се, че успехите категорично показват, че сме напипали нещо интересно. Всички знаят, че има огромен недостиг на хора в нашия сектор.

За разлика от останалите в бранша, които постоянно наемат и губят служители чрез наддаване в заплати, ние инвестираме в развитие на нови кадри.

От самото начало ние работим с хора, завършили академията „ИТ Таланти“. Това ни осигури достъп до много умни, амбциозни и мотивирани хора. В екипа си имаме и студенти, и опитни IT инженери на много високо ниво, но и лекар от спешна помощ,  професионален шофьор, MMA боец, авиоинженер, пенсиониран военен и много на пръв поглед нетрадиционни за софтуерната индустрия хора. Всички те внасят много живот, хъс и безценен опит от други сфери в нашата компания. А това, че много от тях са на 22-24 години, действа зареждащо на всички ни.

В момента повече от половината трафик в света е мобилен и тенденцията да вършим всичко през телефона си се засилва. Защо от позицията на лидер в мобилните разработки решихте да се насочите и към други услуги? 

Преди 2 години създадохме Upnetix под друго име – Imperia Mobile, с фокус изцяло върху разработване на мобилни приложения. Тогава смятахме, че голяма част от компаниите, които имат нужда от мобилни приложения, вече имат готови системи, които да ги поддържат. Но това се оказа доста далеч от истината. Бързо осъзнахме, че трябва да станем цялостен доставчик на софтуерни услуги. В същото време продължаваме да бъдем една от най-големите компании за мобилни разработки в Източна Европа.

Каква е връзката между образование и практика в IT сферата у нас?

Мисля, че с доста усилия държавата и университетите успяха да заличат тази връзка.

Останали са един-два оазиса, където все още има полезност от образованието, но като цяло картината не е хич цветна. Но пък този проблем отвори място за успешни инициативи като „ИТ Таланти“.

Вие имате 3 деца и управлявате доста динамична компания. Как определяте баланса между работа и личен живот?

Като много трудна задача, в която не смятам, че се справям. Везните са наклонени в полза на работата и това е неизбежно в първите години на всяка бързо растяща компания. Важи не само за мен, а и за всички в Upnetix. Стратегията ми включва да съм 100% фокусиран върху работата в офиса и да не работя вкъщи. Но понеже съм сутрешна птица, ставам в 05:30 и докато децата се събудят, работя. След това минавам в режим татко. 

Коя е "българската мечта"?

Едва ли има само една. Преди години българската мечта беше да емигрираш на запад, после май беше да си отвориш магазинче в гараж…. Като се замисля колко конференции и събития се организират през последните години в София, май сега мечтата е „да бъдеш предприемач, а защо не и сериен такъв“.

Каквато и да е, няма лошо, важното е да мечтаеш и да се движиш напред.

IT сферата е едно от малкото места в България, където условията на работа и социалните придобивки за служителите са огромни. И в същото време именно оттам излизат най-запалените предприемачи. Защо?

Простият отговор е „защото може“.

Възможностите са огромни и често ти трябват просто умения и лаптоп. Казвайки това, трябва да знаете, че зад всеки успешен предприемач има по няколко хиляди провала. Отстрани хората виждат някаква утопия, която не е реална.

Нещата стават по-трудни с геометрична прогресия, в сектора се изливат огромни капитали в световен мащаб, което прави доста трудно оцеляването на новите и малки играчи. 

Учили сте в чужбина и доста от клиентите ви са от други държави и континенти. Погледнато глобално, какво не вижда IT сферата у нас?

Много неща са различни при нас. От една страна в България хората от ИТ сферата попаднаха в „каймака“ на обществото, което далеч не е така в развития свят. От друга страна България е аутсорсинг дестинация и погледнато локално нашият сектор е добре финансиран. Погледнато глобално обаче ни липсват онези безкрайни VC фондове и инвестиции от зад океана. Всеки път като прочета за някое придобиване от няколко милиарда ме хваща яд, че сме толкова далеч от тях.

Експоненциалните технологии в последните години направиха книгите на футуристите от 60-те и 70-те реалност. Кой аспект от бъдещето е най-вълнуващ за Вас?

Не бих използвал думата „вълнуващ“. Имам 3 деца и се надявам час по-скоро да се случи навлизането на чистите технологии и да се засили борбата с климатичните промени.

А в нея само нашият сектор има шанс – решенията трябва да дойдат от Apple, Tesla, Microsoft, ако щете и Uber, направили са повече по въпроса отколкото всички други сектори взети заедно за последните 100 години. Електромобилите са факт, сега зависи именно от такива компании да ги наложат масово. Защото ако разчитахме на автопроизводителите, все още щяхме да караме коли с разход 15 на 100.

От другата стана съм сериозно притеснен от много тенденции във автоматизацията и изкуствения интелект, не за друго, а защото нещата се развиват с такова темпо, каквото обществото не може да издържи. Ако предишната индустриална революция е протекла за 80-100 години, то следващата може да протече за 8-10, а това е твърде кратко време за хората...

Горещата дума в момента е „иновация“, вие взехте две награди за иновативност. Какво е за вас иновацията? 

Не мисля, че е това което хората очакват. Не е задължително да измислиш нещо несъщесвтуващо или извънземно.

Това, което дефинира иновацията в наши дни е да решиш съществуващ проблем. Много често се получава чрез комбинация от съществуващи технологии, мислене „извън кутията“ и огромна вяра в това, че именно ти си първият, който може да го направи.

Много често третото – вярата в себе си - се оказва най-голямата пречка за иновациите. Apple са идеалният пример за това – преди 10 години комбинараха същестуващи технологии – тъчскрийн, мобилен телефон и операционна система по толкова елегантен начин, че направиха може би най-голямата иновация на нашето време. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.