Успелите споделят

Полицай. Боец. Шампион. Всичко онова, в което искат да се превърнат момчетата когато порастнат големи. И не само. Тази година триумфира на първо място по джудо на Световните полицейски игри в Абу Даби, след спечелени четири двубоя. Представяме ви Радослав Марков, който освен, че е корав, е справедлив и много сърцат. 

Радо, кого виждаш в огледалото?

В огледалото виждам човека, който избира правилния път, без значение колко дълго ще е пътуването.

Кога и как се запозна с бойните изкуства?

Със спорт се занимавам от 6-годишна възраст в родния ми град Хасково. Започнах с карате, но година по-късно затвориха залата. Последваха две години в тренировки на спортната гимнастика и първи спечелен медал (сребърен) през 2000 г. на държавния шампионат за деца. Случи се така, че затвориха и залата по спортна гимнастика, за да стане такава за бадминтон. Така пътят ме отведе до среща с джудото, в което се влюбих и до ден днешен не съм спирал да тренирам. Шампион съм на всички възрасти от деца до мъже.

На какво те научиха бойните изкуства?

Бойните изкуства ме научиха на уважение и търпение. Всичко се постига с много труд.

Човек просто трябва да е достатъчно търпелив и мотивиран, за да дочака своя миг.

Тази година си извоюва титлата световен шампион по джудо за полицаи. Сподели ни за емоциите по време на шампионата.

Да, спечелих титлата по джудо за работещи в сферата на сигурността. На шампионата имаше както служители, така и професионални атлети, които само се водят на работа в Полицията. Много от страните са aдаптирали модела, който преди години е бил прилаган в България – спортисти да се водят на работа в Полицията или Армията и по този начин да са финансово обезпечени.

Организацията на шампионата беше на много високо ниво - бяха поели разходите на всички състезатели за 10 дни в Абу Даби, за да имаме време да се аклиматизираме. В дните до състезанието тренирахме по два пъти на ден и регулирахме килограмите. В деня на самото състезание бях мобилизиран и фокусиран. Явно това е бил моят ден.

Какво се въртеше в главата ти, докато българският химн озвучаваше финалът на шампионата?

По време на награждаването, когато започна българският химн, си дадох сметка, че всичко си е заслужавало. Чувствах се удовлетворен от себе си.

Какво стои зад тази титлата?

Зад всяка една титла стоят много хора, които не попадат под прожекторите след успеха, а именно треньори и съотборници. Подготовката ми премина през доста зали в София. Тук е моментът да благодаря на моя треньор по джу-джицу Стоян Петков, треньорите по джудо Свилен Скерлев и Емил Дамянов, треньора по самбо Васил Соколов, които ми предоставиха възможността да се готвя при тях. Както и на първия ми треньор по джудо Продан Проданов, който е един от основателите на джудото в България.

Когато не си в кимоно, носиш полицейска униформа. Помага ли едното на другото и как?

Разбира се. Понякога трябва да взимаш най-правилните решения на момента под стрес и адреналин. В спорта е същото, нещата са много динамични и всяка грешка се наказва.

Полицай, боец, шампион, все мечти на малките момчета. Ти какъв искаше да станеш когато пораснеш голям?

Точно това, което съм към момента.

И всеки един ден се стремя да съм по-добър от предния.

Следващото ми предизвикателство е да завърша второто си висше образование – право. Завърших семестриално и ми останаха само държавните изпити. Тренирам дечица, надявам се личният ми пример да ги мотивира допълнително, но най-важното е да бъдат добри хора.

Какво значи да си успял?

Ралф Емерсън го е казал много точно: „Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата, да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър, да знаеш, че дори един човек диша по-леко защото те е имало. Това е Успех.”.

Обичам...

Обичам семейството си, приятелката ми, приятелите си, спорта, работата си. Обичам много неща. Като цяло съм оптимист.