Радвай се на това, което имаш
Много обичам, докато пътувам, да гледам през прозореца. Наблюдавам пътя, полето, дърветата или птиците. Слагам слушалките в ушите и пускам музика от телефона. Представям си как не спирам да танцувам. Животът е един дълъг танц. През ума ми минава въпрос – танц или цяло представление? Не съм сигурна кое от двете е. Важното е, че е изпълнен с много красота. Всъщност - животът е изкуство. Умение да се чувстваш наистина жив.
Най-вероятно и ти правиш като мен, когато пътуваш. Забравих да отбележа най-важното. Освен, че се наслаждаваш на природата, мислиш за най-различни неща. Толкова много се вглъбяваш в мислите, че не ти се слиза от превозното средство. Ако се возиш в автобус, идва ти да питаш шофьорa – ей, колко да платя, за да караш още няколко часа? Посоката няма значение за теб. Стига ти само да гледаш пътя и да размишляваш на спокойствие.
Понякога тези мисли носят тъга. Въпреки това не спираме да се задълбаваме в тях. Знаеш ли кое е общото между тъгата и алкохола? И двете, консумирани с мярка, не са толкова лошо нещо. Смятам, че трябва да бъдем благодарни на нашата горест. Тя ни кара да израснем. Прави ни по-силни с всеки изминал ден. И най-важното – тя ни научава да се радваме на малките неща. Защото истински оценено е щастието от тези, които познават неговата противоположност.
Не забравяй, че тъгата се консумира с мярка. Трябва да внимаваш. Щом усетиш, че започваш да прекаляваш, спри веднага. Нужно е да се пребориш с нея. За целта се огледай и почувствай истинска благодарност. Това ще оправи настроението ти. Благодари на очите, че гледат през прозореца. Благодари на ушите, че чуват песента, която звучи. Благодари на ръцете, че държат телефона ти. Благодари, че притежаваш мобилно устройство. Благодари, че имаш финансовата възможност да си закупиш билет за автобус. Благодари на слънцето, че гали лицето ти. Просто се огледай и благодари за всичко, което те заобикаля. Така ще разбереш колко богат и щастлив си всъщност.
Радвай се на това, което имаш. То е мечта за други, които никога не са го притежавали.
Автор: Златина Стефанова
