Успелите споделят

Поезията е красота, думи-бижута достъпни само за ценители. Не можеш да останеш безразличен към добре написаната поезия. А коя е тя? Тази, която е усетена със сърцето преди да бъде въплътена в думи.

Ралица Генчева напомня поезия: нежна, чувствителна и вдъхновяваща.  След успеха на първата й стихосбирка Този път, за да ме чуеш, на 19.05.2017 в София беше представена и втората Има ли по-рано от сега. В началните страници на книгата може да научите каква е историята на поетесата, как е успяла да се отърве от всичко излишно в живота си и да се откаже от работата в лъскавия офис, за да преследва мечтите си. Нейният поетически път започва с блога Charlie Wilde, минава през две стихосбирки и десетки хиляди последователи на фейсбук страницата ѝ и стига до най-новия ѝ проект Уроци по щастие. Стиховете ѝ впечатляват с лекотата на изказа, стигат до сърцето и вълнуват до болка. Точно такава си представям истинската поезия. Повече за Ралица ще научите в следващите редове.

Какво те вдъхновява?

Емоцията ме вдъхновява. Няма нищо по-малко вдъхновяващо от човек, изгубил способността си да чувства или такъв, който си го забранява. 

Колко дълъг е пътят на промяната, този който самата ти си извървяла?

Пътят на промяната е единственият път, той няма начало и край. Всичко преминава от едно състояние в друго, хората включително. Това беше най-важното, което осъзнах – че без промяна няма движение. Най-големите промени при мен започнаха преди няколко години и оттогава не спират. Когато вече не те е страх, виждаш колко динамичен може да е животът ти. Преди това живях като повечето хора – от една сигурна кутийка в друга, от сигурната работа към сигурния партньор в сигурното вкъщи. Сега вече мога да променя всичко, което не ме прави щастлива. 

Какъв е съветът, който би дала на някого, който има нужда от вдъхновение, за да промени живота си така, както ти си го направила?

Съветът ми ще е „Има ли по-рано от сега?“. Какво чака? Събужда ли се всеки ден вдъхновен, заспива ли всяка вечер с нова мечта, готов ли е постоянно за приключение? А децата не са ли точно така? Защо мислите, че са толкова нетърпеливи? Те искат всичко тук и сега, защото това е времето, в което живеят. Ние живеем често в бъдещето или миналото. После се чудим защо мечтите не се сбъдвали. Защото им е писнало да чакат!

А какви са минусите на това да си самоиздаващ се автор?

Все по-малко такива виждам. Мога обективно да изброя всичко, което се определя като минуси – това, че трябва да отделяш време и внимание на читателите, това, че сам трябва да организираш събитията си, това, че трябва да се показваш и говориш пред хора и реално сам да се бориш за всичко.  Субективно обаче, аз обичам да правя всички тези неща.

С какво втората ти стихосбирка е по-различна от първата?

Втората стихосбирка е много различна. Предупреждавам хората, които очакват да е подобна. За мен е много по-дълбока и много по-смела. Първата сякаш беше плаха, макар и със смело заглавие. Тази е най-емоционалното нещо, което съм писала, има много болка и много любов, но този път са разграничени. Защото вече съм се научила да съм осъзнавам и в двете. Аз лично плача всеки път, когато чета от нея (което понякога малко смущава хората). Специална е... просто е специална. За някои автори първата книга си остава такава, за мен е тази. И мисля, че винаги последното нещо, което си написал, трябва да е най-специално и най-дълбоко. До следващото (усмихва се).

Как се чувстваш, когато препрочиташ някои свои по-стари стихотворения?

Като пораснало дете. Като ученик, който е минал в по-горен клас. Звучат доста по-наивно, но ги чета с усмивка – радвам се, че вече виждам света по-различно, но не съжалявам, че не съм помъдряла прекалено рано.

Самата ти каква поезия харесваш?

Харесвам литература, която има дълбочина. Независимо дали е поезия или проза. Не се ограничавам във формата – харесвам римувана поезия, бели и свободни стихове, всичко, в което смисълът не е за сметка на формата.

Тъй като изявата в интернет пространството е част от твоята работа, можеш ли да се оплачеш от лошо отношение в социалните мрежи?

Случва ми се изключително рядко, но е имало някои единични прояви на лошо отношение. Нямам нищо против критиката, просто не обичам лошия език и обидите. Според мен всеки може да изкаже мнението си културно. 

По време на своите турнета из страната как те посрещат почитателите ти и какво ти казват, когато идват, за да им разпишеш книга?

Посрещат ме прекрасно. Това са едни от най-щастливите ми моменти. Чувствам се като в балон от любов. С тях се смеем, плачем, разказваме си истории. Казват ми често, че в думите ми откриват себе си. А аз на тях – че всички сме много по-еднакви, отколкото предполагаме.

Все пак сме едно. Но в различни тела.

Какво можеш да ни кажеш за новия си проект Уроци по щастие? Какво се крие зад идеята и каква е целта му?

Уроци за щастие е влог и е най-новото ми хоби. Ще говоря за всичко, за приятни и неприятни неща, но винаги целта ще е една и съща – да си научим уроците. А най-големият урок е да живеем живота си в радост. И най-трудният. И той се състои от много малки стъпки по пътя към щастието. Иначе нищо не се крие зад него. Нямам никакви планове и амбиции, просто се забавлявам. Хрумна ми внезапно, реших и го направих. Май всичко в живота ми така се случва.

Какво си пожелаваш за в бъдеще?

Пожелавам си здраве. И не защото обичам клишетата (усмихва се).

Довърши изречението: За мен поезията е…

Смисъл. Спасение. Свобода.