Успелите споделят

Ралица Генчева е една млада, усмихната и вдъхновяваща жена. Може би повечето от нас я познават като Charly Wilde от блога й във фейсбук, където преди няколко години тя запознава читателите си с нейното творчество, а именно поезията. Но от тогава до сега тя изминава дълъг път. Издава първата си стихосбирка - "Този път, за да ме чуеш" през юли 2016 г. и постига невероятен успех. През 2017 г. стартира програмата "Как да стана успешен автор" съвместно с друг автор - Деси Нико. През същата година излиза и втората й стихосбирка "Има ли по-рано от сега". Тази година излезе още една нейна книга - "Кой те излъга какво е щастие", а междувременно Ралица гостува на различни университети, участва във форуми и се запалва по минимализма.

Но тя не е само творческа личност, а и работещ човек като всички нас. Какво сподели тя за професията си, как да се справим с тъй наречения "бърн аут" от стреса в работата, и за щастието от малките неща, научете от самата нея.

Коя е Ралица Генчева?

Отдавна съм спряла да определям хората. Всеки от нас е нещо повече от позиция, титла, диплома и т.н.

Работиш в международна одиторска компания и се занимаваш с Employer Branding. Към какво е насочена тази област?

Напуснах международната одиторска компания преди 3 години. Беше огромен опит, но на цената на много часове труд и бърнаут. Все пак всичко преживяно си струваше и не бих го заменила за друго. Сега се заминавам с Employer Branding или както е по-правилно да се каже Employer Brand management (Управление на работодателската марка). То е управлението на работодателската марка и е свързано с постигането на най-добрите възможни условия на работа в един работодател. Започва отвътре - навън - ако служителите са доволни и удовлетворени, новите кандидати също ще искат да бъдат част от този работодател.

Целта е да се промотира истинската обстановка в компанията, за да се постигне добър имидж, а не да се фокусираме само върху него, защото това нито ще описва реалната среда във фирмата, нито ще е ефективно за дълго време. Целта ни е да подобрим реалната работна обстановка в България и виждаме, че с всеки един проект се доближаваме до нея. 

Целта е подобряването на работната среда в България. Какви са тенденциите в момента?

Тенденциите са много силно осезаеми - работодателите трудно намират качествени кадри. Докато преди ситуацията е била такава, че те са избирали сред стотици кандидатури, сега вече качествените кандидати са в позицията да изберат работодател. Следователно ролята на работодателите става вече активна - те са тези, които трябва да положат усилия да се харесат на кандидата. Нашите проучвания сочат, че кандидатите са изключително добре ориентирани - те вече не вярват на т.нар. “полирани” реклами и имат достъп до много повече информация за реалните условия във всеки един работодател.

Следователно компаниите нямат избор и трябва първо да подобрят условията си, за да бъдат предпочитани от кандидатите. Тук идва и ролята на Employer brand management-a - ние им помагаме да разберат, че трябва да се променят отвътре и разработваме цялостна стратегия как това да се получи. Колкото повече те страдат от недостига на качествени таланти, толкова повече имат стимул за промяна към по-добро. Което е добре за всички - за самите компании (стават по-продуктивни и печеливши с по-щастливи служители), за настоящите служители и за бъдещите кандидати. 

Какво е нужно за едни по-добри условия на работа? Срещала ли си трудности в даден период от кариерата си?

Нужно е първо да се признае тази нужда. Все повече фактори помагат на работодателите да видят и да оценят необходимостта да променят практиките си към по-добро. За щастие, и младото поколение работи прекрасно в тази насока. Често се говори за т.нар. поколение "милениум" - че те не са толкова изпълнителни, работливи и прочее, като предните поколения. Всъщност те просто умеят да поставят граници.

Докато нашето поколение беше възпитано, че може да работиш извънредно, колкото се наложи, и да жертваш всичко, защото успехът не идва лесно, младите вече не се оставят някой да злоупотреби с тях и директно отказват да нарушават всекидневно работното си време и да се лишават от личния си живот за сметка на работата. Така те променят работната среда за всички. Кандидатите, както споменахме, също имат голяма сила в това да диктуват работната среда. Всичко това са сигнали и в средата на силна конкуренция или като работодател виждаш тези знаци и действаш съобразно тях, или служителите и кандидатите ще предпочетат друг. 

Срещала съм трудности много пъти в кариерата си. Не обичам работа и живот без предизвикателства. Те са особено важни за един млад човек да се учи и развива. В началото се чувствахме не дотолкова разбрани, защото споменаваме и работим за налагане на Employer brand практики от доста отдавна, но през последните 1 - 2 години темата стана по-актуална от всякога и всичко започва да се получава със скоростта на светлината. Радваме се, че виждаме толкова скоро резултат от всички усилия и се надяваме тенденцията да продължи, защото всеки работещ и всеки кандидат заслужава да бъде удовлетворен и щастлив на работното си място. 

Занимаваш се и с писане. Последната ти книга се фокусира върху тъй наречения "бърн аут". Каква е твоята рецепта за справяне с работното пренатоварване?

Писането става между другото и се радвам, че е така. В последната си книга - "Кой те излъга какво е щастие" с редактор Васил Койнарев, споделям за движението, наречено минимализъм, което, макар да звучи екстремно, е най-естественият начин на живот. Този, който бихме водили, ако не се поддаваме на всички реклами, социален натиск и тенденции около себе си. Това е живот без излишни неща , в който това да си съзнателен, е ключово - да си купуваш нещо само ако имаш нужда, да живееш само с нещата, които са ти необходими, да разчистиш пространството около себе си и да правиш съзнателни избори какво и кой е в живота ти и защо.

Точно това движение ми помогна в голяма степен да се справя с бърнаута - осъзнах колко много неща имам в живота си, които всъщност ме правят нещастна. Не е нормално да има такива неща, а е много тъжно, когато те вземат превес. Бърнаутът ме научи на много, най-вече да запазя най-хубавите неща в живота ми, да им се наслаждавам всеки ден и че всеки заслужава да следва мечтите си. И най-важното - че нищо не е на всяка цена. А често правим нещата, за които дори не сме мечтали, на всяка цена. 

Как сами да намерим баланса между работата и личния живот, и да го запазим?

Отдавна спрях да разграничавам работата от личния живот. Когато работиш нещо, което те изцежда, копнееш за миговете, в които ще си “починеш”. Когато работиш нещо, което те зарежда, имаш много повече енергия - и работата, и времето с любими, приятели, семейство, е удоволствие. А защо да разграничаваме един вид удоволствие от друг. Знам, че звучи прекалено идеалистично, но много хора около мен също са намерили призванието си и не се възприемат като ограничени от работата си, напротив. Затова и съм сигурна, че е възможно. 

Посланието ти към хората, които са в творческия и работния свят?

Не се отказвайте от мечтите си. Бъдете смели - и в творчеството, и в работата си. И мислете мащабно. Прекално много хора мислят на дребно, нямаме нужда от повече такива.