Образование и наука

*Лично мнение на Венелин Добрев

Като бяхме по-малки изпращането на лятото винаги свързвахме с тръгването на училище. Отново. И нямахме търпение да видим своите приятели от класа, с които да си разкажем всички истории за игри, ожулени колене и приятни спомени, които сме събирали през месеците, прекарани на село при баба и дядо. След това първоначалната радост минаваше и отново чакахме ваканциите, но началото на учебната година винаги беше съпроводено с ентусиазъм (е, поне докато бяхме по-малки). 

Сега свързвам 15-ти септевмри с това да виждам усмихнати хлапета в автобуса с големи букети с цветя, които са предназначени за техните учителки и се радвам на лъчезарните усмивки и леката нервност, с която очакват да влязат в училище. Става ми малко тъжно като няколкo дни по-късно видя децата, които носят огромни раници с всякакви възможни учебници, помагала и други пособия. Бих искал само да вметна, че говорим за децата, които са до седми клас. След това, така или иначе, носенето на учебници постепенно става мираж. 

По друг начин стои въпросът с носенето на раниците от по-малките. Разбира се, тази тема вече е многократно отразявана, коментирана, дъвкана и предъвквана, но се надявам да успея да провокирам дискусия, която да доведе до промяна. Години наред пряко следствие от тежките раници са гръбначни изкривявания у множество деца. Бях написал една публикация по темата в личния си профил и един коментар на родител ме провокира да напиша и тази статия: 

Дълга тема, но аз съм в кашата в момента. Така че, ако ви трябва мама на петокласник с идеи съм насреща. Проблемите са много, някои от тях можем да подобрим, за да вървим напред, някои - не. Но по въпроса с раниците - в пети клас теглото на раницата е около 11-12 кг. Имам по- голяма дъщеря, която в следствие на тежестта има гръбначно изкривяване. Доказано с рентгенова снимка.

Темата с качеството на родното образование, учителите, директорите и хората, които са отговорни за неговото състояние е прекалено дълга и обширна. Можем да водим дискусии, които да запълнят 24-часов телевизионен маратон, но в настоящия материал аз бих искал да се фокусирам върху нещо значимо (поне според мен):

Как да избегнем хамалогията с ежедневното носене на тежки раници от децата и те да не са застрашени от изкривяване на гръбнака?

Можем да започнем да си говорим за това как трябва да се премахнат хартиените учебици, как трябва да копираме поне 5 западни модела за образование и т.н. Това е вярно, това е правилно, но до момента винаги започват да се коментират всякакви неща по тази тема, но не и да се разчепка тя до същината ѝ. А тя е много проста. Поне според моята гледна точка. Нека започнем с един изначален проблем - с това да не се налага децата да носят раници, които са толкова тежки, че водят до гръбначно изкривяване. 

Изброените неща в началото на горния абзац са важни. За момента, обаче нека бъдем реалисти и да приемем, че хартиените учебници няма да отидат никъде и ще продължат да са част от нашата образователна система. Законът дори регламентира всеки електронен учебник да има свое хартиено копие. И всички стратегии и намерения са прекрасни, но са приложими след време, докато опростяването на нещата до това да се премахне ежедневната хамалогия за това деца да носят тежки раници е едно добро начало. 

Разбира се, намирането на решение на неприятната нужда от ежедневното носене на тежките раници следва да премине през ситото на няколко условности - да не нарушава нормативната уредба, да не нарушава качеството на учебния процес и да бъде прието от директорите и учителите. Отделих няколко часа време и дискусии с различни хора, за да видим различни варианти, които да се предложат на МОН в един разговор (защото крайната цел е цялата гимнаситка да има резултат и да се реши този проблем) и ето какво успяхме да формулираме: 

Опция №1:

Използването на електронни учебници (както помните по-горе беше упоменато, че имат задължително текстово копие). Хартиената версия се използва в училище, а електронната версия учениците могат да ползват у дома. 

Опция №2:

Ходи се на училище само с тетрадки и учебни помагала, докато учебниците се ползват само у дома за подготовка. (Обратен вариант - учебнциите се използват само в училище, а учебните тетрадки - у дома за домашни и упражнения). 

Опция №3 (подходяща за родители, на които им е писнало децата да носят тежки раници, но не искат да чакат МОН да действа):

Децата ползват в училище учебниците и ги оставят там. За подготовка вкъщи си правят ксерокопие на учебника и така на детето не се налага да носи раница с тежки учебници.

В допълнение бих искал да кажа, че ще пиша на МОН докато няма някакъв адекватен отговор и действие по темата от тяхна страна. Предимството на този сайт е, че дава трибуна и за едно приятно предизвикателство: 

Уважаеми експерти в МОН и РИУ-тата в страната,
Уважаеми началници на отдели и директори на дирекции в МОН,
Уважаеми господин Министър на образованието.

Бих искал да отправя към всички Вас едно предизвикателство.

Презвиквам Ви в рамките на една учебна година всеки ден да носите по една раница, която е равна по обем и теглото на раниците, които носят децата като ходят на училище ежедневно, за да усетите проблема и на собствените си гърбове.

Вие си изберете за кой клас - диапазонът може да варира от първи до седми.

Искрено вярвам, че ако някой приеме това предизвикателство би бил доста по-склонен да намери решение на проблема по-бързо.

Аз ще продъжалвам да търся адекватни (надявам се) предложения, които да могат да бъдат пращани и предлагани на МОН за решение на този казус. И се надявам всеки, който е прочел текста да сподели своето мнение и да даде идея, която би решила казуса и да успее да мине през описаното от мен сито по-горе. 

Нека бъдем градивни, а не заядливи (не съм имал такава цел с този текст). Нека заедно измислим някакво решение, защото ежедневното носене на тежки раници, което води до гръбначни изкривявания на хиляди деца е абсурдно. Дори и за страна, в която абсурдите са ежедневие. Нека заедно да отстраним този.