Здраве

През октомври, месеца за борба с рак на гърдата, решихме да ви срещнем с една от осем жени, която се бори с болестта. Можем много да говорим за превенция, за това колко важни са редовните профилактични прегледи. Можем да ви изредим черни статистики, които са стряскащи и няма да са преувеличени. Ракът е страшен, но не е непобедим. Понякога борбата е дълга и болезнена. Често отнема много. Но не е нужно да взема живота ви. Затова решихме, че вместо ние да говорим, ще дадем думата на някой, който може да разкаже какво е да чуеш тежката диагноза и как да се пребориш с последиците. Разказ от първо лице. Запознай се с една борбена жена, с една от осем - Татяна Дани.

Ето и нейния разказ:

Здравейте, читатели и приятели на Успелите. Казвам се Татяна и съм една от многото жени с рак на гърдата. За мен е голямо щастие да мога да споделя с вас, че най-лошото е вече зад гърба ми. В момента се чувствам добре и използвам цялата си енергия, за да се грижа за 3-годишната ми дъщеря и да прекарваме повече време сред природата, защото тя ме зарежда. В момента съм на стабилизиращи терапии и лекарства. Благодарение на огромните сърца на хората, които бяха докоснати от моята история, имам апарата Bol d'air и продължавам да снабдявам клетките си с така нужния им кислород.

През 2015 г. си открих бучка на лявата гърда и след обичайните консултации и прегледи ми съобщиха ужасната новина.

Това да чуеш "Имаш рак" са едни от най-страшните думи. Важното обаче е да попаднеш на медицински екип и хора, които да ти създават усещане за сигурност, надежда и психическа стабилност.

След лекарите идва семейството и хората, на които вярвам. След като бях чула ужасните думи и се прибрах вкъщи, се обадих на най-добрата ми приятелка и благодарение на нея се успокоих и приех случващото се с мен.

Щастлива съм, че Господ ми изпраща хората, от които имам нужда. Точните хора в точния момент. Разбрах, че няма значение какво ти се случва - избереш ли да живееш, това променя всичко.

Най-трудно беше по време на интензивните химио- и лъчетерапии. Имах само по една седмица почивка и ги понасях много тежко. Виждах безсилието в очите на близките хора около мен, а все още мъничката ми дъщеричка не разбираше защо мама не може да си играе и забавлява с нея, а прекарва повече време в леглото. Беше трудно за всички около мен, но може би най-трудно за моя съпруг, който виждаше как страдам. Благодарение на силната любов и куража, които ми вдъхваше той, успявах да издържа ужасните моменти.

Сега бих искала да не пия лекарства непрекъснато (и понасям страничните им ефекти), да не се плаша от всяка болежка, да не треперя 365 дни в годината, че отново може всичко да започне отначало.

Искам да мечтая за всички наглед обикновени неща, които всъщност са безценни. Не искам единствената ми мечта да е тази да съм жива.

Изминалото от диагнозата време беше тежка борба с болестта, с отчаянието, с безсилието, с преумората... Ракът може да отнеме много неща, зная го от опит! Но не може да накърни вярата ми в доброто, в благородството, в обичта, не може да отнеме надеждата ми.

На всички жени ще кажа: Жени, обичайте се! Да обичаш себе си е много хубаво. И здравословно. Това означава да се преглеждате редовно. Ракът на гърдата е победим, ако е установен навреме.

Обществото не трябва да забравя, че хората, които водят тази битка, имат нужда от подкрепа. Бъдете съпричастни! Обичайте се и обичайте живота!