От сърце

Нека ви разкажа. За вдъхновението, удоволствието, трудностите и постоянството. Нека ви разкажа за общността, за силата и енергията. Нека ви покажа моя поглед. Започвам.

За вдъхновението

Най-голямото вдъхновение в живота ми са учениците. Често ги наричам „звезди“, „приятели“, „деца“, „изследователи“ – все за тях говоря, за моите ученици. Героите на този разказ са именно те, децата, които имат хиляди въпроси; звездите, които греят толкова ярко, че топлят душата ми и са причина за блясъка в очите ми; приятелите, с които говорим за футбол, черни дупки, филми, музика, комикси и анимета, обсъждаме обществото, любовта и търсим новото. Изследваме новите технологии, пътя, който трябва да извървим, за да спасим света, крачките, които трябва да направим, за да върви и страната ни напред. Учениците са този малък Космос от таланти, който ме научи как да виждам светлина и в най-тъмното пространство.

За удоволствието

Ако ме попитате дали обичам железницата, с лека ирония и горчилка ще кажа „не“. Но изпитвам неимоверно удоволствие да пътувам с влак към моите вдъхновители. В духа на романтиката – всеки ден посрещам изгрева и често изпращам слънцето, гледам небето как променя цветовете си и водя може би едни от най-смислените разговори - с напълно непознати хора. Е, има и нелепи ситуации, разбира се.

С удоволствие се впускам в двете ми огромни страсти – преподаването и музиката, тук във влака, под звуците на железни колела, весела глъчка и хъркане (няма да си кривя душата). Именно този писък на технологията ме отвежда в Костенец, щастливото ми място, където намерих нови приятели, където имам удоволствието да бъда част от прекрасен екип, който ме научи на толкова много, че не съм сигурна, че знам как да се отблагодаря. Където имам удоволствието да живея мечтата си – да бъда учител.

За трудностите

Да си учител… не е шега работа. И не е една работа. Освен учител, ти често си (минах на ти, ако може) приятел, съветник, моден консултант, лекар, психолог, социолог и още много. Освен да преподаваш, често събираш данни и доказателства за напредъка на твоите ученици, анализираш тези данни и взимаш „решения, базирани на данни“. Много често работата не свършва с последния звънец, а едва тогава започва – времето, в което планираш, подготвяш се за следващия ден, оценяваш тестове, пишеш грамоти и благодарствени писма, мислиш мотивационни стратегии. И още много.

Ако ме попитате „Кое е най-трудното нещо в твоята практика?“, ще започна да мисля, после да пиша и след “неопределено закъснение“ (това от влака го знам) ще ви кажа „Не знам“. Във всеки ден и клас, във всяка минута и секунда, трудностите са различни. Те варират от това как да обясня на децата, че училището е смислено и важно, почти колкото и дишането, до това на кой ксерокс да „размножа“ работните си листи най-бързо.

Трудностите са много и са от различно естество. От една страна имаме проблеми, свързани с културата в класната стая, свързани с ниската мотивация на учениците, свързани с достъпа до възможности, свързани със… (следва продължение). От друга страна седят чисто техническите неща – като как си намирам ресурси, материали, подходящи за всяко дете, водене на документация… Схванахте ли ми мисълта?

За постоянството

Но трудностите не ни спират, нали? Те са този сладко-горчив сос, нали? Необходимо е постоянство, за да се усъвършенстваме, за да успеем, за да усетим сладостта на успеха. А той е сигурен. В моята класна стая успехът звучи така: „Госпожо, вие знаете ли, че географията не е толкова лоша!“ (Знам разбира се, нали все това повтарям!); „Госпожо, искам на oлимпиада“, „Госпожо, искам проект“, „В петък, след часовете?! Ох, добре.“, „Ти можеш“, „Не е толкова трудно, опитай се“, „Тичах за първия автобус, за да не закъснея“, „Липсват ми часовете по английски език“.

Всеки ден в кабинета по география успехът изглежда по различен начин. Понякога успехът е картина на 15 ученици с широко отворени очи, които попиват всяко знание, което „пуснеш“ в пространството. Друг път наблюдавам различни групи, които спорят сериозно, но не! Те всъщност се учат как да работят заедно, в екип.

Постоянството води ученици, които са приключили деня в друг час, с друг клас – „Само ще послушам“. С постоянство природата твори тези причудливи релефни форми, които пълнят очите ни; и пак с него променяме нагласи и творим хора, които пълнят душите ни. Постоянството на много учители, както постоянството на слънцето, вятъра и водата.

За „Заедно в час“ – общност, сила и енергия

Събрали сме се немалко хора с обща мисия, която се крие в следните думи: „За успеха на всяко дете“. Тази мисия ни обединява, пак тя ни прави силни, отново тя ни връща обратно, когато ни е трудно. Заедно намираме решения, заедно мислим стратегии, заедно влизаме в час. Влез и ти в час, заедно с нас, като кандидатстваш до 20-и ноември ето тук.