От сърце

Всички ние имаме късмета да живеем в едно невероятно съвремие - човек може да пътува навсякъде по света (с малки изключения), технологиите улесняват живота ни до степен, в която можем да общуваме и да работим с хора от цялата планета. Можете да се сдобиете с всяка една стока, която искате (стига да имате необходимите средства) и тя да бъде доставена пред вратата ви в рамките на няколко дни в най-лошия случай. Различни културни и дискриминационни бариери престават да съществуват и ще падат все повече и повече ограничения с цел хората да бъдат по-свободни и с по-равни права, а ние да бъдем по-либерални. Най-пресният пример в световен мащаб е легализирането на еднополовите бракове в САЩ. И това наистина е нещо чудесно.

Тази тенденция да бъдем либерални до крайност обаче сякаш изостри чувствителността на обществото към теми, които на пръв поглед биха изглеждали абсурдни преди няколко години. В наши дни хората обявяват, че се чувстват дискриминирани и отвратени дори от най-дребните неща - Facebook публикации, произведения на изкуството, от смъртта на някой главен герой в известен сериал или от раздялата на някоя поп-група. Не ме разбирайте погрешно - чудесно е, че хората изразяват своята позиция, но аз лично съм на мнение, че би било чудесно ако реагирахме така бурно при някоя несправедливост в нашето общество, както бихме се възмутили ако спрат любимото ни шоу в средата на финалния му сезон.Дори на пръв поглед добри каузи подминават проблемите, които нарушават правата, които те защитават и се фокусират върху нещо друго. Нещо удобно. Нещо, което ще се хареса на обществото, ще вдигне много шум и ще направи положението малко по-розово, но няма да реши проблема. Пример за това е нашумялата вълна от протести на феминистки организации, които искаха равноправие при назначението и заплатите между мъже и жени в различните професии. В крайна сметка обаче засегнатите професии в исканията бяха тези с най-високи заплати и най-атрактивни позиции. И докато ревностните защитнички на женското равноправие протестираха за по-високи заплати в някои части на света жените нямат право да показват лицето си, да гласуват, а в някои други части дори могат да бъдат продавани като разменна монета. Да сте чули обаче за подобен масов протест против това?

И точно това трябва да променим, за да станем едно по-добро общество - не само в национален, а в световен мащаб. Трябва да изместим фокусът на нашето недоволство - престанете да бъдете възмутени от различни публикации в социалните мрежи, от това кой колко пари бих похарчил за салфетки в дискотека, от това коя певица/актриса с кой футболист е започнала връзка. Възмутете се от глада, от несправедливостта, от това, че виждате как пенсионери ровят по кофите за боклук рано сутрин докато отивате на работа; възмутете се от това, че издържате ученици и студенти, които изпращате да получат образование, което на практика няма да им гарантира нищо. Намерете нещо, от което ви боли душата щом го видите.

И след като го намерите не се оплаквайте, а започнете да работите за неговата промяна. Започнете да влагате усилия с цел то да спре да съществува. Със сигурност ще намерите съмишленици. И ако всеки един малко по-упорит човек намери с какво да допринесе за решаването на тези проблеми, то ние бихме живели не само в една по-добра страна, но и в един по-добър свят като цяло. За да стигнем до там обаче ни трябват две неща - различен фокус за нашето възмущение и много труд, за да оправим, това което ни дърпа надолу.

“Днес всичко се е юрнало на някъде. Като ми кажат “Ще ходя в Германия или Швеция”. Питам “Що?”.Отговарят “Щото там е хубаво!”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече “Абе копелета, дайте да запретнем ръкави и при нас ще стане хубаво.”

Джоко Росич.

Венелин Добрев