Успелите споделят

Докато едни търсят, взимат решения, обикалят, самосъздават си проблеми, саморешават си ги, в процеса създават приятелства и сантименталност към места и вкусове, други стоят и чакат да се приберат, за да им разкажат. Ако размислите на Тодор от пропътуваните му последни 9 години в Индия, Португалия, Колумбия и Дания не те вдъхновят да обогатиш житието си с ново приключение, то... стой и чакай някой да се прибере.

Към днешна дата Тодор е във Варна и се грижи за доброто културно и кулинарно преживяване на туристи и варненци. За това, друг път повече. Казва, че Uspelite.bg и tuk-tam.bg са повлияли на решението му да се прибере. Как да не се похвалим?!

Индия - колко време, защо? Не е обичаен избор, с какво ще я запомниш?

Горе-долу всичко започна, когато дойде време да карам стаж от университетската програма. По това време бях доста активен в студентската организация AIESEC и започнах да си търся стаж през тях. Държави и дестинации много, но целеустремено си създадох възможността да прекарам тези няколко месеца в Индия.

Бях си изградил мнението, че 3 месеца са съвсем недостатъчни и като професионален, и като житейски опит. Направих така, че да прекарам една, а след това и още една незабравима и пъстра, но различна в сравнение с предишната година. Колкото и да не е обичаен този избор, толкова и е. Много хора се стремят към Индия, за да търсят и намерят нещо, себе си, или просто да избягат, или да се избавят от нещо, което им тежи или им е тежало.

Избрах Индия, защото е малко обратно на течението, все пак не отивах на йога семинар, а да работя. Всички поемаха по обичайните местоназначения или поне се стремяха към тях. Обаче мен отъпканите пътеки като че ли никога не са ме блазнили, което си има и добрите и лошите страни. Исках приключения, исках да живея и да бъда на различни места. Индия има уникалната способност да влиза дълбоко в душата на хората и да открехва врати и да отваря кутии. Не го казвам като празни приказки, а защото все още поддържам връзка с доста хора и сме си говорили за живота преди и след Индия, и няма нито един човек, който да не е претърпял някаква вътрешна промяна.

Откъдето и да погледнеш, това е една огромна площ, която носи в себе си хилядолетия история, традиции, мъки и веселие. Поради репутацията и фантазиите, хората я запомнят къде по различен, къде по подобен един с друг начин, но аз я запомних с нейната пъстрота, разнообразие и най-вече с нейния контраст. Това е едно магическо място на крайностите и изобилието, на човешките истории и културния шок.

С какво се отличават различните места?

Колкото повече обикаляш, толкова повече разбираш, че още нищо не си видял. В сравнение с някои хора съм бил на доста места, но с други - все едно нищо не съм видял. Фейсбук стената ми е залята с хора, които пътуват доста по-често и надалеч от мен, чак не мога да им хвана спатиите.

Ако вземем една Европа за пример, на всеки 500 до 1000 км има различен език, култура, понякога храна и архитектура, а пък да не говорим за навиците и нрава. Това прави тази Европа, едно уникално място - разстоянията са малки, а различията големи.

Човек може да има доста силно преживяване, ако не ходи по дебелия лед. За мен всеки от време на време трябва да се самопровокира и да излиза от зоната си на комфорт.

Различните места за мен винаги се открояват според хората, с които се срещам и съответно къде ги срещам. Някой път това е на улицата, друг път е на събитие. Това си е лично преживяване, защото една от красотите на живота не е местата или нещата, които човек прави, а хората, които среща и с които споделя даден момент.

Обичам да казвам, че с торба пари е много лесно да се пътува, но понякога те лишава от истински преживявания, които ти дават опит и те правят една идея по-добър и адекватен човек. Пожелавам на всеки да изпита тези ценни моменти, извън комфортната си зона и да ги пренесе в неговата среда. Да даде пример и да вдъхнови някой сам по себе си да стане по-различен към добро човек.

А какво е общото?

Общото между всички тези места е, че когато си вежлив, позитивно усмихнат и с искрен интерес, хората винаги ще го забележат и ще ти отвърнат. На практика не им даваш друг шанс. Често слушам обратните истории, как не им се получава, а пък не вярвам да съм магьосник.

Успяваш ли да откриеш малките, скрити от туристите, кътчета?

Никога не ми стигат, обичам да се губя из малки улички, без да знам къде ще изляза. В някои градове в Европа като Барселона, Мадрид, Рим и Лисабон, това си е направо удоволствие и супер преживяване.

Имам два ярки спомена в момента, единият е, когато потеглихме из улиците на Барселона и знаехме само в коя посока да вървим и евентуално да излезем на булевард, който познаваме. Натъкнахме се на множество магазинчета и книжарници, както и на една галерия в старинна приземна стая, която приличаше повече на изоставена руина, от колкото на ателие, но имаше уникални картини и ми се записа в главата. След това попаднахме в една книжарница с много интересни четива, полароидни камери и други джаджи. Там открих и едно от любимите ми списания - Drift.

Вторият случай е на концерт в Орхус. До концертната зала случайно имаше бар с пиано и големи бъчви вместо маси. Беше уникален винен бар с жива музика и цялото осветление беше или свещи, или приглушени лампи с винтидж крушки. Това си остана находка и пример за бар. Казваше се Pica Pica.

С километрите се трупат много хора и обстановки, които да липсват. И все пак действат като наркотик … защо?

Хората, с които си направил връзка си остават. Дори и да не сте си говорили с месеци или години - пак не ви пречи да си поддържате отношения все едно сте се видяли минала седмица. Имам много такива примери и съм адски благодарен за това. Местата, миризмите, храната си липсват и искаш да ги посетиш отново и отново, за да можеш да ги оцениш на още по-високо ниво, отколкото е било предния път. Оценяваш нещата, само когато не са около теб вече. Това сме го чували за хората, но според мен е адекватно за места и храна.

4 пъти съм си събирал най-личните вещи в куфари и кашони и съм заминавал, без да знам дали ще се върна. Всеки път е ново преживяване, но и всеки пък е свързано с много “довиждания”, които в много случаи може и да не се осъществят, дори и да се върнеш обратно. За мен копнежа, фантазията да се върнеш обратно ти дава топлото чувство да знаеш, че можеш да се върнеш някъде и да се чувстваш, че ти се пази място.

Пътят или дестинацията?

За мен винаги дестинацията е била крайната цел. Дестинация за мен е чувстовото за удовлетвореност и съвсем не вярвам,че тя е една единствена. Напротив, всяка година трябва да има поне една дестинация, към която човек се стреми, в какъвто и аспект да е тя. Чувството да си си поставил цел и да си успял е неповторимо и го пожелавам на всеки. Съвсем не подценявам и чувството за провал, но това е друга тема.

Една дестинация съвсем не означава, че пътят е свършил. Ако си мечтал да бъдеш милионер, а после спечелиш от тотото, това не означава ли нов път?

С каква мисъл се прибра? Окончателно решение ли е?

Не беше трудно решение, но ми отне доста време, докато стигна до него. Трябвало е да се почувствам по определен начин и обстоятелствата да са се стекли точно по начина, по който го направиха. Никога не съм заминавал, защото е нямало какво да ме задържи тук или поради икономически и политически причини. По-скоро съм имал възможност да избирам и винаги съм избирал да не се прибирам, за да преживея нещо различно, докато не стигнах до състоянието да не го искам. Тогава се прибрах.

За мен няма нищо окончателно на този живот. Фактът, че съм решил да се развивам на този етап от живота си тук не означава, че ще остана завинаги или пък обратното. Нямам и намерение да скъсвам връзката с родината, даже напротив. Всяка крачка, според мен, трябва да се прави с премерен риск. На някои хора мерилото им е ниско, на други високо, но най-важното е да не влизаме в червената зона.

Как се обича родина от хиляди километри разстояние?

Когато си в крак с какво се случва тук и то не през това да гледаш телевизя, ами собственоръчно да подбираш организации, хора и медии, които се занимават с неща, за които и ти се интересуваш.

Честно казано, Uspelite.bg и Tuk-Tam.bg са важна част от това.

В България има много вдъхновяващи хора. Това е просто прелом и те ти дават не само надежда, че нещата могат да се случат тук, но и вдъхновение и ти да направиш нещо, за да дадеш положилетен пример и да допринесеш за осъзаемата промяна, в която ние всички взимаме участие последните години.

А спонтанните приключения?

Никога не знаеш какви емоции и преживяния спонтанните приключения ще ти донесат. А каквито и да са те, са ценен опит, който може да се ползва за напред в живота.
С риск да се повторя,

местата са красиви, заради случките, но най-вече заради хората, с които се срещаме.

Като че ли хората обичат да намират оправдания да не поемат по неотъпкани пътеки и ситуации, върху които нямат 100% контрол. Ако ти се отдаде възможност, която не знаеш дали ще се повтори, а в същото време те интригува и копнееш за подобно преживяване, защо да не се възползваш? Колко неща наистина те спират?

Парите се вадят, новите обувки може да почакат, а онова палто на 2 сезона все още е здраво и ти топли. Споменът остава, преживяването зарежда, а начина на мислене и мирогледа - се променят трайно.

Къде е краят? 

Играта приключва, когато спреш да мечтаеш и да се стремиш. Когато нямаш следващата мечта, която изисква серия от по-малки задачки и цели. Когато спре да ти пука дали нещата се случват или не и когато престанеш да си доставяш преживявания, които те вадят от комфортната ти зона.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.