Личностно развитие

Човек се ражда и започва да попада в различни социални среди. Пращат го първо в детска градина, после следва един дълъг цикъл в училище, идва време и за университет, където нещата стават по-сериозни, и стига до края на нишката, в която трябва да работи. „Който не работи, не трябва да яде!“, нали така?

Дали работи това, за което е призван, или пък не, човек попада в една по-различна среда – професионалната. Така, работното място се превръща в ежедневие, но понякога то изглежда доста сиво. Сивотата му се крие в често изникващите проблеми, предизвикани от не кого да е, а от самите хора. „Животът е наистина прост, но ние настояваме да го направим сложен“, е казал Конфуций и не е сгрешил. Различните характери и позиции на работното място се сблъскват и това поражда конфликт. Дали от страна на работодателя, или на служителя, за всеки си има етични и морални граници, които не трябва да се прекрачват. За да може да има хармония и продуктивна работа, и двете страни трябва спазват определени правила.

В Конституцията на България е вписано, че всички хора имат право на равни възможности. Европейският Съюз също се придържа към политика на равнопоставеност.

Някои от тези равни възможности се отнасят до работното място. Най-голямо внимание се обръща на дискриминацията и факта, че тя по никакъв начин не е позволена. Затова, като гражданин на ЕС, имате право:

• На правна защита срещу директна или индиректна дискриминация;
• Равно третиране, независимо от раса, етнос, религиозни вярвания, сексуална ориентация, увреждания или възраст.
• Да предприемете мерки за справяне с актове на дискриминация.
• Да получите помощ от национални организации, промотиращи равни права и подпомагащи жертви на дискриминация.
• Да подадете оплакване на правилното за целта място и да очаквате подходящи санкции за хората, които дискриминират.

В случай, че сте работодател имате задължението да спазвате тези закони и да прилагате принципите на еднакво третиране на всички хора.

За нещастие, хиляди примери показват нарушенията на работодателите. Ние искаме да ви запознаем с “Шепот” (Whisper). Това е анонимна социална мрежа, в която потребителите могат да качат откровения без да разкриват самоличността си. Това им позволява да споделят интимни тайни и дискриминационно отношение без да се поставят в риск.

Ето и няколко истории, които потребителите на Whisper споделят за работните си места и отношенията им с шефовете и колегите:

“Шефът ми не може да използва никакъв Майкрософт софтуер, дори животът му да зависи от това. Многократно е взимал моя работа и я е представял за своя.”

“Предишният ми шеф имаше навика да ни плаща с около седмица закъснение. Когато изисках заплатата си, той каза “За какво са ти пари, ти живееш с родителите си!”

“Отидох да помогна на баща ми да се премести. В мое отсъствие, шефът ми провел интервюта и назначил друг на моята позиция.”

Това че работодателят има по-голяма власт във фирмата от служителя, не значи, че трябва да експлоатира, дискриминира или унижава по какъвто и да е начин другия. Работодателят има избор да бъде шеф или лидер. Коя е тънката граница? Можете да разберете в това видео.

Но всяка монета има две страни. От другата страна на тънката линия стоят служителите. За тях, от своя страна, също има граници, които не трябва да се прекрачват и определена етика, която трябва да се спазва. Всеки трябва да знае, че идвайки на определеното работно място, човек трябва да се държи по-професионално, да се адаптира спрямо обстановката и да знае с каква цел го прави.

В училище всеки е имал групови проекти. Често се получава така, че в група от петима само двама свършват цялата работа. Но после оценката е обща. Е, това не приключва с ученическите години. Този тип поведение можем да открием и на работното място, въпреки че си представяме, че ще си имаме работа само със сериозни, зрели и отговорни хора. Но не… често работата не бива добре разпределена, но за да има резултат все някой трябва да я свърши. Така някои служители обират овациите за работа, която всъщност колегите им са свършили. Не е честно така, нали?

Нека сега ви пренесем рязко към виртуалното пространство. Вече е 21 век, всичко се развива със светкавична скорост и почти няма човек, който да не използва социалните мрежи, познати на всички днес. Вече те не са само за лична употреба, а намираме и страници на фирми, организации, кампании и какво ли още не. Добре знаем, че работодателите проучват своите служители точно с помощта на тези медии. Така че спокойно можем да наречем това място публично пространство. В такъв случай не би било етично, работейки за определен човек или фирма, при проблем даден служител да започне да публикува, пише коментари или статуси, опетняващи името на фирмата. Или просто да си реши, че може да разкрие някоя тайна „от кухнята“ без никакво разрешение…

Примерите могат да продължат до безкрай, но се надяваме, че тази статия успя да ви илюстрира част от червената бизнес линия, която никой не трябва да преминава – нито работодатели, нито служители. Така атмосферата в работата ще бъде много по-позитивна и стимулираща. Пожелаваме на всички да намерят точно такова работно място!

Ако в работата си имате проблеми, може би е добра идея да прочетете още за правата си и какви мерки можете да предприемете, ако някой не ги зачита. Сайтът “Правата ми” разполага с чудесни ресурси и съвети за всякакви ситуации.

Автори: Доротея Донова и Борислав Николов