Общество

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов държа реч по случай 135-годишнината от основанането на интитуцията. Може да я видите малко по-надолу в статията.

Речта на Панов се превърна в символ на отдавна потисканото напрежение в системата. Тя буквално заля Facebook, често бе из най-четените статии на всички онлайн медии и не на последно място, тя бе четена няколко пъти на протестите срещу абсурдните решения на 43-тото НС, които прерязаха и последните капиляри на съдебната реформа.

Председателят на Върховния касационен съд има шанс да се превърне в говорител на онези, който се броят на пръсти в съда (а и в прокуратурата), които не желаят повече да бъдат третирани под общ знаменател с корумпираните държавни представители. Това са редовите магистрати, които повече от всеки друг в България желаят истинска реформа в съдебната власт.

Жалко или не, проявата на нормалност от страна на висш магистрат бе посрещната като извънредна новина от "гладните" за човечност граждани.

Кой обаче е Лозан Панов?

Лозан Панов е на 44 години, завършил висшето си юридическо образование през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски. За кратко е бил юрисконсулт в НОИ и главен юрисконсулт на Дирекцията за застрахователен надзор към Министерството на финансите.

Работил е и като съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена - център и в Областния съд по граждански дела - Виена.

Г-н Панов има дългогодишен стаж като съдия, като кариерата му започва през 1999 г. Тогава той назначен за младши съдия в Софийския градски съд, а по-късно се прехвърля като редови съдия в Софийския районен съд, където работи до 2004 г. Между 2004 и 2007 г. той се връща в Софийския градски съд, като влиза в административното отделение на съда.

През 2007 г. тогавашният председател на ВАС Константин Пенчев се захваща със създаването на 28-те административни съдилища в страната. Тогава той кани Лозан Панов за ръководител на АС-София в условията на новоизграждащата се структура, с ограничен съдийски състав и практически несъществуваща материална база. Едва две години по-късно Министерството на правосъдието успя да намери пространство, в което да се настанят 40-те съдии и цялото деловодство на административния съд.

В началото на 2012 г. ВСС взе решение за повишаването на Лозан Панов до върховен съдия във ВАС - и именно там го завари номинацията за председател на ВКС през декември 2014 г.

След като стъпи на позицията върховен съдия във ВАС, Лозан Панов се опита да наложи собствен стил в управлението на ВКС - най-вече по отношение на публичността и аргументацията на съдебните решения по важни за обществото казуси.

За пръв път в съвремената история на България председателят на ВКС даде разяснения по мотивите на присъда на подопечните си съдии - през юни 2015 г. Панов даде интервю за БНТ, посветено изцяло на спорното решение на ВКС за връщане на делото за "шестте НЕ!!!" срещу Цветан Цветанов.

Заедно с министър Христо Иванов, Лозан Панов беше и активен участник в настояването за дисциплинарна проверка срещу тогавашния председател на Софийския градски съд Владимира Янева в първите дни на разкритията по аферата "Червеи".

Лозан Панов винаги се е стремял да заема неутрална позиция в откритата персонална "престрелка" между Христо Иванов и съдебните кадровици, която достигна гротескни форми през юни-юли 2015 г. - протести и контрапротести.

След разждането на скандала със записите между Владимира Янева и Румяна Ченалова в началото на ноември, Лозан Панов беше единственият член на ВСС, който открито призова да се разследва съдържанието на разговорите между двете съдии.

Именно мълчанието на управляващото мнозинство по казуса с разкритията на Ченалова беше посочено от Христо Иванов като показател за липсата на воля за борба с корупцията.

Вчера председателят на ВКС Лозан Панов потвърди позицията на Иванов и обвини директно "представителите на българския политически елит за спъването на конституционните промени и минирането на съдебната реформа".

Ето цялата реч на Лозан Панов:

Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните от парламента промени в Конституцията на Република България преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, т.е. разрушаването на статуквото. Но както казва Франклин Рузвелт – „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено".

Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.

Ако през това време близо два милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.

Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива; не вярват, че партиите ги представляват; не вярват, че органите на реда ги защитават; не вярват, че данъците им работят за тях; не вярват на институциите, не вярват на медиите – значи така е било замислено.

Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие благоприятно се развива статуквото – значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за което ние се считаме на хартия, търсенето на истина се нарича преврат, значи така е било замислено.

Ако само два дни преди това представителите на политическия елит спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост? Разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит. Непрекъснато тиражирана лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС не е толкова важен, защото видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система? Кой контролира техните действия? Кой избира административните ръководители в правораздаването? Кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения? Кой избира хората, които израстват в съдебната система. По закон и Конституция това е Висшият съдебен съвет.

Тогава съвсем логичен става въпросът кой избира членовете на Висшия съдебен съвет? Как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт, е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система.

Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка към пътя на промяната. А не непрекъснатите промени на закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата, са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани.

Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.

Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се изваждат или укриват. Противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ – о, те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.

Обръщам се към вас днес, скъпи колеги, за да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в това, което е негово призвание и което е – да бъде свободен и независим.

Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам върховенство на правото, а не на закона. Защото понятието „върховенство на закона“ крие един опасен риск, тъй като става дума за управление на човек от човек.

Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи. В този смисъл ви призовавам да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

И бих искал да завърша с една притча. Тя не е за жабата и топлата вода.

Кралят осъдил един човек, за чието деяние му се полагало смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен, или да попадне зад голяма, черна и прашна стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал:

– Стана ми любопитно какво има зад онази тъмна, черна порта?

Кралят се разсмял.

– Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно – аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото.

– А зад портата какво има?, попитал престъпникът. Аз така или иначе няма на кого да кажа, добавил той, посочвайки примката на врата си.

След като замълчал, кралят отговорил:

– Там е свободата – но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето.

Поздравявам ви скъпи колеги с днешния ден. И моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на големия Рузвелт – че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем „не“ на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно „Стига вече толкова!“ Благодаря ви.