От сърце

Надежда. Доверие. Желание. Смисъл. Мечта. Убежище. Още с първото прочитане на тези думи разбираме, не...усещаме, че са взаимно свързани. И ако се поразровим малко по-надълбоко в мислите си, ще се сетим, че някъде там под хваналите прах книги, прочетени и отдавна забравени, има и едно пожълтяло листче с надпис "Рецепта за по-щастлив живот". И след като вече сме го намерили, можем спокойно да го прочетем:

Съставки:

• с.л. надежда
• капка доверие
• 3 ч. л. желание
• 1/2 ч.ч. смисъл
• малко мечта (на върха на лъжичката)
• щипка убежище на прах

Начин на приготвяне:

Смесете надеждата, мечтата и желанието и разбъркайте добре. Докато бъркате, прибавяйте малко, по малко смисъл. След това добавете и останалите съставки и бъркайте до получаването на вяра. След като получите вяра, продължавайте да бъркате, докато не се почувствате по-щастлив.

Забележка:

* Слагайте точно определеното количество от всяка една от съставките. Превишаване на количеството води до промяна в крайния продукт.

* Бъркането извършвайте с лъжица, а не с миксер.

Обръщаме листа от другата страна - не, няма нищо. Значи е само това. Добре, но не разбрахме как тази вяра ще направи живота ни по-щастлив? И още по-важното - а тези, които не вярват, нима те никога няма да бъдат щастливи? Не, това звучи страшно...тъжно. Тук има уловка. Май трябва да седнем, да препрочетем рецептата и да се замислим малко повече.

Добре, значи първо трябва да смесим надеждата, мечтата и желанието. И тук някой ще попита: Но защо точно тях? И защо към толкова голямо количество надежда и желание прибавяме толкова малко мечта? Отговорът е много прост. Сега ще ви го онагледя. Когато видим един щастлив човек, който е постигнал нещо в живота си, ние започваме да се надяваме, че един ден ще бъдем също толкова щастливи.

След като се е появила надеждата, в умовете ни започва да се заражда и мечтата. Мечтаем да бъдем толкова щастливи. Тук има едно голямо НО. Трябва много да внимаваме да не потънем дълбоко в мечтата си, до степен, че да пожелаем живота на другия. Защото, ако това се случи, ще загубим себе си. След като вече имаме и подходящото количество мечта започваме и да желаем да бъдем щастливи. А това означава, че сме готови да работим за своето щастие. Дотук добре.

Важно е още в началото да кажем и защо бъркането трябва да се прави с лъжица. Защото, за да постигнем нещо в живота си и за да бъдем щастливи, трябва да се потрудим. Не може само да витаем в облаците и да се надяваме, че желанията ни ще бъдат поднесени на тепсия.

Как обаче се вписват останалите съставки? А за какво ни е да правим каквито и да било усилия за нещо, което няма да има смисъл нито за нас, нито за околните? Просто не си струва. А за къде сме без доверие? Човек не може да живее сам, изолиран от останалите, без да допуска когото и да било до себе си. Това означава, че съществува поне още един човек, на когото бихме доверили нашите мечти, желания и надежди.

Убежището, макар и последната съставка, ни е крайно необходимо. Живеем в суров свят и затова имаме нужда от убежище, в което да се скрием от действителността дори за малко. Самата мисъл, че съществува такова скривалище и че можем да го носим винаги със себе си (все пак е на прах и няма опасност да се разсипе), е доста успокояваща.

След като изследвахме съставките на вярата, е време да разгледаме и самата вяра. Тя се намира в сърцето на всеки един от нас. Именно вярата е тази, която ни крепи, бута ни напред и ни кара да се борим за мечтите си.  И след като видяхме състава й, можем ли да кажем, че съществува човек, който да не вярва т.е. да не се надява, да не мечтае, да не желае, да не иска животът му да има смисъл, да не се доверява и да не се нуждае от убежище дори и от време на време? Не, не можем. Защото във всеки един от нас съществува поне една от шестте й съставките, а тя ще доведе до появата и на останалите, след което рано или късно ще се зароди вярата. А вярата в съчетание с малко труд, както видяхме от рецептата,  ще ни осигури щастлив живот.