Екология

Няма продукт за еднократна употреба, който българинът да не може да използва поне два пъти.

Сигурно не за първи път виждаш това изречение. И не знам за българина като цяло, но за бабите ни съм сигурна. Като малка често се чудех защо се казва еди-какво-си за еднократна употреба, когато очевидно не го ползваш веднъж и да го хвърлиш. Този текст е вдъхновен от баба ми Тодорка, която държи черния пипер в стъклено шише от рол-он (да, такъв против изпотяване, но с махнато топче!). И от други чудати неща, които във времето са ми правили впечатление.

Както вече си се досетил, в тази статия няма да говорим за рециклиране в класическия смисъл на думата. Това е художествен текст, без претенции за поучителност или научна стойност (каквато няма). Затова пък ще си говорим за навиците (не всички полезни!) на нашите баби и дядовци, а защо не и родители, и как подхождат те към пестенето на ресурси. Как превръщат икономията в ЕКОномия*.

Платнените торбички

Един от най-ярките ми спомени от детството е как ходех до хлебарницата (не се казваше пекарна!) за прясно изпечен хляб. Получавах купони (което тогава ме караше да мисля, че сигурно сме бедни, не разбирах, че просто сме имали земя) и точни пари и винаги ми даваха платнена торба. Всъщност имах любима сребърна торбичка - не събираше много, но приличаше на изплетена на една кука от по-здрави нишки. До ден-днешен тази торба и ароматът на прясно изпечен хляб, който винаги се прибираше без крайщник (защото го изяждах по пътя) изникват в съзнанието ми. Не си спомням като малка да сме използвали найлонови торби, но не защото сме били "еко" - предполагам, че още не ги е имало толкова масово, плащали са се и платнените торбички са били плод на икономия, а не на "зелено" мислене. Но има ли значение наистина?

Кофички от кисело мляко

Пак като малка имах привилегията да живея в къща с майка ми, баща ми, брат ми, дядо Иван и баба Десанка (на която съм кръстена). Сега казвам привилегия, но тогава да вариш цяло лято буркани и да плевиш пипера, не ми се струваше като такава. Когато живееш в къща, винаги по двора има какво ли не. Някои неща са полезни, други тотално непотребни.

(Полезно: Камък на перваза, с който да си чупиш орехи
Непотребно: Част от метла, с която не можеш да пометеш нищо)

Но всичко се пази, защото "може да потрябва". Едно от смислените неща, които се пазят, са кофичките от кисело мляко. Освен че покрай Великден в тях се разтварят бои за яйца, също се използват и за разсад, който впоследствие ще бъде засаден в градината. Десетки такива кофички стояха наредени по прозорците в остъклението ни, строени и готови да бъдат пресенеси в почвата. 

И като казахме мляко - всъщност тези кофички бяха ценни, защото баба ми квасеше мляко в стъклени буркани (завити с одеяло, естествено) и не купувахме толкова често от магазина. Затова всяка се измиваше и прибираше - наистина бяха нужни впоследствие.

Разкрасяване

Другата ми баба - Тодорка, беше доста модерна, защото е станала баба на 38 години. Купуваше ми дрехи, научи ме да си скубя веждите и всякакви други полезни неща. Винаги ще си спомням как баба си слага червило с клечка за кибрит - това може да е странно за хора, които имат десетки червила и не се замислят за цената им, но баба никога не е била богата и използваше всичко докрай - докато опаковката не е толкова празна, че все едно в нея никога не е имало нищо. Тогава ми беше малко странно, но сега го разбирам.

Събиране на опаковки

Странно е това с пипера или как мама беше видяла, че баба е сипала вода за пиене на дядо в шише от шампоан. Измито преди това, но пак изглежда забавно. Баба Тодорка пази всякакви картонени и пластмасови кутии - нещо, което наскоро се оказа много полезно за мен, когато трябваше да пренеса доста сладкиши, а ми бяха свършили металните кутии.

А и кой не е ял сарми от кутия за сладолед и не е пил ракия от шише за безалкохолно?

Изхвърлена храна? НИКОГА

И като стана дума за сарми, едно от най-важните неща, които съм научила от бабите ми, е да не се изхвърля храна. Знам как да преработя едно ястие в друго - ако днес имам печено пиле с картофи и част от него е останала, утре го обезкостявам и се превръща в лютика с пиле или бърза супа. Ако нещо все пак вече не е годно за нас, отива за животните. Сега живея в София и нямам прасета, зайци и кокошки, но редовно оставям кокали, изтекли колбаси или надробена манджа за бездомните животни в квартала. По-сух или леко мухлясал хляб троша за птиците на терасата (особено зимата). Като се сетя, оставям и панички с вода. Почти всичко може да се замрази в един момент. Ако плодове тръгнат да се развалят, могат да станат на сладкиш, нектар или мармалад. И всичко това съм видяла от мама и баба.

ВСИЧКО може да бъде поправено!

Макар че дядо ми Тодор е зидаро-мазач, у нас винаги баба Тодорка е била тази, която може да поправи всичко. Дали ще залепи нещо с тиксо (а 9 от 10 неща могат да бъдат поправени, като ги залепиш с тиксо или скоч!), или ще поправи бойлера - за нея сякаш нямаше разлика. Днес, ако нещо се счупи, първата ни мисъл сякаш е да го изхвърлим, а не да го ремонтираме. Дали защото не можем, или защото така е по-лесно, няма значение. Казваме си, че ще купим ново. Но нямаме нужда от ново и баба ясно ми показа защо е така. И дори вече нещо да не работи по същия начин, както преди, това не го прави неизползваемо или непотребно. Същото важи и за дрехите - кога последно заши нещо, вместо да си купиш нова блуза или чорапи?

Пестене на ток

Знаеш ли какво е лятна баня? Сигурно да, макар че за теб може да значи нещо различно. Като бях малка, лятото баба ми оставяше туби с вода на слънце и след това се къпехме (в корито) с водата, стоплена по естествен начин. Понякога ставаше толкова гореща, че трябваше да я разреждаме със студена. Това винаги ми е било любимо. В момента на село има по-модерна система с голям бидон и прикрепен към него душ, но принципът е същият. А по целия двор винаги има големи бутилки от бира, пълни с вода.

Горенето на... всичко

От вредните (за природата и хората) навици бих посочила горенето. В по-малките градове и села и досега всичко се гори - хартия, пластмаса, дърво - за подпалки. Още от началото на града мирише на въглища и има една специфична атмосфера. Въздухът пак е мръсен (както и в София), но по различен начин. А и колко е мръсен в малките населени места, никой не знае, защото не се измерва. Затова и хората не мрънкат и продължават да палят... всичко. Разбира се, да си вариш бурканите и да си печеш чушките на огън, не е най-лошото нещо на света. Зависи обаче какво слагаш в него.

Сигурна съм, че забравям много неща. Разбира се, ще се сетя за тях, когато вече не са ми толкова потребни. Но се опитвам да си припомням всеки ден как да прилагам хубавото, научено от бабите ми. И как да изхвърля лошото. Разбира се, че има много неща, за които не са били прави, и още повече, за които просто не са знаели. Но ние живеем в друго време, когато можем да знаем почти всичко. Това обаче по никакъв начин не омаловажава всичко (добро), на което са ни научили.

* игра на думи - от икономия и екология