Успелите споделят

Освен животът по главните артерии на градовете, все още тече такъв и по малките вени на селца, сгушени между прегръдките на планини и долини. Детски спомени ме връхлитат с вкус на лятна ваканция, бабини мекички с домашно сладко, обелени колене, и онзи примес от свеж вечерен селски въздух и запалена печка. Спомени, които в света на виртуалната реалност, като че ли рисуват въображаем свят от сън.

И все пак нищо не е изгубено, сънят все още е реалност, която очаква да я посетиш. Фабрика за идеи ти предоставя мост към един друг свят, в който след като се потопиш, излизаш по-мъдър. Или поне с няколко бабини мъдрости по-напред. Представям ви Йоана Стоянова, с която си говорим за инициатива Резиденция баба.

Какво представлява инициативата Резиденция Баба?

Резиденцията е инициатива на Фабрика за идеи, която 3 години подред свързва млади хора от градовете с възрастни от селата в 1-месечно плътно съжителство – мост между поколенията, който позволява смислен обмен на знание, разкази, опит... Но и неподправена човешка среща, която търси нови отговори
в културен и икономически план при растящите разлики в житейските условия в градовете и селата в България.

Как се роди идеята?

Първоначално, идеята тръгва от Янина Танева – една от съоснователките на Фабрика за идеи. Основен мотиватор е била личната ѝ нужда да свърже и осмисли столичната действителност с фолклорното богатство и ежедневна мъдрост, която селата все още пазят. С всяко от следващите си издания, Резиденцията допълва идентичността си с натрупаните наблюдения от селата, сравнени с идеалистичната нагласа, свързана с тях.

Има ли критерии и ограничения при подбора на доброволци? А
ограничение в броя?

Оптималният брой резиденти в село с население от 50 до 200 души е 5 човека.

Най-важните параметри, по които се избират участниците, са: човеколюбие, гъвкави социални умения и искрен интерес към живота на местните, готовност да се откликва на автентичната тамошна действителност, без да се осъжда.

А „второ ниво“ умения са антропологично-изследователски и социално-предприемачески хъс.

Каква е първата реакция на бабите, когато им обясните за идеята си?

Варират според личния опит на възрастните хора (приемащите домакинства не са само от баби, но също така и от възрастна двойка) и според района. Доста често се преминава бързо от първоначално скептична нагласа към това какво ще искат да спечелят тези градски млади хора от тях, кой ги праща и кой им плаща до безусловно бабино приемане и отношение като с внук/внучка.

Разбираемо е – били са подвеждани от какви ли не политически или измамнически прояви.

Едно от най-красивите неща в Резиденцията е точно бързото възраждане на доверието.

Резиденцията се провежда в различни краища на България. Справят ли се участниците с местния диалект?

Справят се, улавят го, попиват го и го изучават. Това е част от вливането в средата, опознавайки я и съхранявайки културните ѝ съкровища с човешки облик.

Какво се случва след като приключи гостуването?

Тогава идва и най-отговорната част – работа на резидентите, съвместно с Фабриката и ментори експерти, по развитие на социално или културно-предприемаческа идея, която ще е в помощ на селото и жителите му, от една страна. А от друга, креативна работа по оползотворяване на събирания документален материал по време на Резиденцията – лични и фолклорни истории, снимки, видеа, аудио записи – и споделянето му с повече хора.

Кои идеи на участниците допринесоха за иновативната промяна на селските региони?

Колкото и да ни се иска да стават бързо чудотворства в селата, промяната и там е постепенна и започва от създаването на познанство и връзки на солидарност между хората.

Някои примери за успешни инициативи, започнали след участието в Резиденция Баба, са НИШАН и тяхното Межьо, запис на диск с автентични песни, който се продава и средствата отиват за пеещите възрастни жени, Чергодейки – проект на Елена Стойчева за черги със съвременен дизайн съвместно с баби от с. Дряново и нещо, което Фабрика за идеи започна да прави – тиймбилдинги в селата, включващи възрастните хора и т.нар баба кетъринг.

Колко по-обогатени си тръгват самите доброволци?

Ако го измерваме в способност за вслушване в нуждите на другия, готовност да подкрепят и отключване на по-гъвкакви комуникационни умения – много. Всеки от тях вероятно ще има различен отговор, но има и по-видима страна на резултатите – реално придобити умения да тъкат, да шият, готварски тънкости... Фолклорни песни, танци, разкази и по-широка представа какво е човечност.

А бабите, изпитват ли прилив на енергия и подмладяване?

Винаги настава оживление преди и по време на Резиденцията. Нов смисъл се събужда в селото, хората имат повод да покажат най-доброто от себе си на младите, да се вгледат в отношенията си с другите съселяни. В малките села появата дори на 1 нов млад човек е надежда за продължаването на цикъла на живота по-позитивно.

Някоя бабина мъдрост за финал?

Сега, покрай актуалността на темата за Истанбулската конвенция, се сещам колко възрастни жени са ни разказвали за забраната от семейството да излязат от селото, за да отидат да учат. Покрай това една реплика на баба Латинка от с.Югово, обясняваща ни как са се обосновавали да не ѝ позволят да продължи да учи, ми се върти в главата: „Женско вънка не ходи.“

Е, сега привилигированите от нас могат да ходят навсякъде. Остава да се научим като общност да предпазваме пострадалите и страдащите от насилие, а хората в селата са от най-уязвимите от гледна точка на безопасност групи.

Резиденция баба вече има и свой календар за 2018 г., в който са приютени снимки, правени от резиденти през различните години, лични и фолклорни истории и фолклорна информация за поне 1 празник всеки месец. Средствата от календара ще бъдат инвестирани в инициативата за тази година.