Родените на 29 февруари - избрани или прокълнати

29 февруари 2016 15:20 | Автор: Десислава Иванова | Сцената

Пролет Трифонова е разказвачка по душа и фотограф по призвание. Днес тя ти споделя историята на едно (не)обикновено момиче, родено на 29 февруари.

Родена на 29-ти февруари. Единственото по-съществено нещо, за което хората можеха да я заговорят. Някои казваха, че това е много интересно и със сигурност е голям късмет. Други само цъкаха и въртяха глави в израз на “това не е на хубаво”.

Беше чувала всякакви неща за този ден. Че не трябва да вършиш нищо важно, не трябва да инвестираш, не трябва да се подстригваш, не трябва да споделяш плановете си за бъдещето. По-сериозно ставаше, когато хората отписваха цялата високосна година. Не бива да се жениш, не трябва да се развеждаш, не трябва да напускаш работа. Тя винаги отговаряше “Да, да, интересно. Абе за най-сигурно си стойте у вас. През цялата година.”

Иначе всичко около нея беше крайно НЕмистично. Работеше в банка, имаше приятел, винаги пазаруваше от най-близкия магазин, а за вечеря приготвяше спагети, супа или “нещо на фурна”. От 3 години си повтаряше, че ще започне да ходи на уроци по салса и ще напусне работата си, която я правеше още по-обикновен човек.

Този път 29-ти февруари щеше да е по-различен ден. За нея това щеше да е един понеделник повече. Ден, за който си беше наумила да свърши всичко, за което по принцип не намираше време.

По принцип не беше от онези хора, които съставят графици. Но днес си имаше списък и за пръв път в живота си рецепта за “Печени пуешки бутчета по провансалски с топинг от 7 сирена върху канапе от картофен мус подправен с родопски билки”:

фризьор - 8:30
да напусна работа - 10:00
да си купя онази рокля (която винаги ми се е струвала толкова скъпа)
за вечерята:

пуешки бутчета

бяло сирене

бри

синьо сирене

гауда

моцарела

горгонзола

рикота

готвене - 15:00 - 18:00

да предложа брак на Георги (б.а. беше чела, че през 1288г. в Шотландия се приема закон, който позволява на жените да предлагат брак именно на тази дата)

През всички тези години тя не отдаваше такова значение на суеверията, за които хората й разказваха. И не, че искаше да прави напук на звездите и съдбата, но днес реши, че е дошло време да свърши всичко, за което не й достигаше време. Всъщност смелост. Днес нямаше да има оправдание. Все пак беше рожденият й ден и можеше да си позволи всичко.

А то всичко си мина перфектно.

Но как можеше да бъде сигурна, че този ден нямаше да се превърне в пълен провал и да обрече на нещастие цялата година. Тайната се криеше в ясновидските й заложби. Единственото нещо, което вярваше, че е спечелила от това, че е родена на 29-ти февруари.