Лично мнение

Българийо, за тебе те преписваха "Под игото"...

Това не е единичен случай. Да, прочете съвсем правилно - оказва се, че щом някое училище у нас е кръстено на Иван Вазов или наближават празници, свързани с великия писател, някой преподавател някъде непременно решава да накара учениците да препишат (на ръка!) "Под игото". Това се е случило през 2013 г. в Мездра, случило се е и през октомври в София. Но столичните ученици поне (май) са получили значки за положения труд!

В ера, в която има печатни книги, електронни книги, аудио книги и сигурно още няколко вида книги, седмокласници от столичното 5. Основно училище, преписват "Под игото" на ръка. И това е наречено "родолюбиво дело". Щеше да е такова, ако единственият начин книгите да се разпространяват е чрез препис. Преди много (много!) години е било така. Днес не е.

Да "стимулираш" (няма да пиша накараш) 100 деца да преписват книга на 100+ години в най-добрия случай е чиста загуба на време (отнело им е един учебен срок). Ако пък си успял да ги убедиш, че това е "родолюбиво дело" - още по-зле. Защото как преписването на който и да било текст е умение, което ще им послужи в живота? При условие, че от години се говори за липсата на функционална грамотност сред учениците в българските училища, това ли е начинът да се борим с нея?

Да го бяха записали в аудио формат, за да имат повече хора (включително възрастни и незрящи) достъп до него, бих разбрала. Да го бяха илюстрирали, щяха да имат поле за изява. Да бяха направили радио или театрална пиеса, някой можеше да намери бъдещото си призвание. Да бяха измислили как да подтикнат повече хора да (пре)прочетат Вазовата творба, как да я направят отново "модерна", щяха да научат много за маркетинга и рекламата. Да бяха направили анализ на езика или стила, щяха да имат много време за мислене...

Да бяха, да бяха...

Преписването на книга в днешно време ми звучи като сигурен начин да намразиш четенето и литературата. Не учим ли децата на достъчно copy-paste? Разбира се, че на когото е хрумнала тази "гениална идея" (отново!) не е имал за цел да направи нещо полезно или смислено за децата. Целта е била после да се каже, че е направено "родолюбиво дело". Да се снимаш с кмета, за да стигне до медиите.

Не е родолюбиво да потискаш развивието на българските ученици и да се държиш с тях все едно учат в килийно училище. Не е родолюбиво да не използваш потенциала им. Не е родолюбиво да губиш времето им, което в момента е по-ценно отвсякога, с безмислени задачи.

Още много неща не са родолюбиви, но криворазбраното родолюбие си остава един от големите проблеми дори на уж съвременното ни общество.

Ако има някакъв позитив във всичко това, той е, че децата са участвали в нещо заедно. Може би дори нещо, което смятат за важно и значимо. Техният труд не е предмет на този текст - по всичко личи, че те са се постарали и резултатът е красноречив, могат само да се гордеят със себе си. Но учителите трябва да могат повече. Образованието и без това търпи много критики (и с право), защо дори когато инициативата е в ръцете на обучаващите, трябва да се "рециклират" стари идеи?

България няма нужда от ръкописни преписи на велики произведения. Има нужда от хора, които ще напишат следващите такива.

Няма как да създадем следващия Вазов, нито има нужда се опитваме - времената са други. Но ако дадем пространство на децата, в което да размахват крила, да търсят и откриват, да надграждат уменията си - тогава може да отгледаме някой, който да надмине всички велики личности, живели преди него. Наша е отговорността да го сторим. Защото смисълът на литературата не е просто да я четеш или учиш наизуст. Смисълът е да я мислиш. Да разсъждаваш.

Децата не са пишещи машини. Те са бъдещето. А бъдещето не се крие в ръкописен препис на "Под игото". Дано този от 2020 да бъде последен.

Заглавна снимка: БГНЕС
Снимка в текста: МОН