Каузи

Ето такива истории истински ме вдъхновяват! За мен каузите са начин на живот и винаги се радвам, когато видя хора, които не просто вярват в доброто, а го създават. Хора, които не говорят (сега малко ще поговорят, но само защото ги помолих учтиво), а действат. Хора, които вярват в другите хора.

Не знам дали от заглавната снимка си личи, но днес ще те срещна с двама души, които не се познават помежду си, но мислят еднакво. Поне що се отнася до това как да отпразнуваш рождения си ден. Станимир Сербезов и Людмила Вълчева са избрали да подкрепят различни каузи вместо да получат подаръци за празниците си. Друго общо между тях е, че и двамата се надяват и други да се вдъхновят от постъпките им и да направят нещо добро за ближните си.

Станимир дори е кръстил рождения си ден "рожден благоден", което ми се стори освен симпатично и много вярно. Люси пък празнува с кауза за втора поредна година. Повече за двамата добротворци ще разбереш от самите тях.

Представи се накратко.

Станимир: Трудно ми е да се представям накратко, но нека опитам: На 31 години съм (вече), обичам животните и миналата (2018) година най-сетне се реших да си осиновя едно помиярче. Харесва ми да прекарвам повече от свободното си време на открито. Също, както се казва - обичам да слушам хубава музика. По професия и образование съм си програмист (учудващо - едва ли). В живота си се старая да оставя положителна диря след мен.

Смятам, че не е толкова трудно да правиш добро когато е доброволно. (усмихва се)

Люси: Казвам се Люси и след дълго пребиваване в чужбина (Франция и Германия) реших да се върна по родните земи и да градя бъдеще тук.

Защо реши да отпразнуваш рождения си ден по този начин? 

Станимир: Не мога да се сетя как ми хрумна идеята да направя нещо с идеална цел. Не мисля, че имаше конкретен катализатор. Просто се старая регулярно да давам нещо от себе си на хора и животни в нужда и като цяло на света около мен. Докато наближаваше поводът ми не бях в особено настроение да го отбелязвам по какъвто и да е начин.
Но след като ми хрумна тази идея, вече имах цел и това силно ме мотивира да събера по-широк кръг от хора и да се случи нещо красиво.

Като цяло идеята ми е този начин на празнуване да се превърне в традиция за мен, а и не само.

Иска ми се да бъде добър пример и вдъхновение и за други хора. Искам да покажа, че е приятно, когато имаш празник и "черпиш", да почерпиш някой в нужда. Празниците са нещо положително, а какво по-положително от това да направиш добро. (усмихва се)

Люси: Като цяло не съм голям фен на рождените дни, така и не разбрах какво толкова се празнува.

Идеята на Пипи за „не-рожден ден“ много повече ми харесва. Затова миналата година реших и аз да променя правилата.

Вместо ненужни „прахосъбирачки“ помолих моите гости да ми дадат пари, които аз после да даря, или да дарят директно, където намерят за добре.

Коя беше каузата, която избра и защо се спря точно на нея?

Станимир: Каузата изникна естествено и случайно. Просто така се получи, че бях видял благотворително събитие във фейсбук, включващо доста хора от маратонските среди. Конкретно - Коледно благотворително бягане "Бягай, за да може да бяга и Тя!". Организираше се в подкрепата на 2-годишната Нарин, която страда от детска церебрална парализа и има нужда от скъпо лечение. Това събитие беше планирано за деня в навечерието на моя рожден ден и реших да се включа с мое в същата вечер. 

Хареса ми, че се събират средства за дете - децата са бъдещето, а и смятам, че хората подкрепят по-лесно конкретни каузи.

Люси: Тази година избрах вашата организация, защото много ме радва позитивизмът ви и новините, които представяте. От години си мечтая за искрена медия и ето, че ви намерих! Миналата година се спрях на Зелени Балкани, защото вече бях запозната с тях – била съм доброволец лятото на Поморийското езеро и познавам част от членовете на организацията.

Доверието е много важно в такива ситуации – искам да знам, че реално помагам с действията си.

Снимка от рождения ден на Станимир

Как реагираха приятелите ти?

Станимир: Приятелите ми реагираха изцяло позитивно, някои с учудване, но всички подкрепиха идеята. (усмихва се)

Имаше хора, които не можаха да присъстват, но с радост се включиха като просто директно преведоха пари по сметката за Нарин. Празнуването беше организирано като частно събиране в един бар и вярвам, че всички си прекараха приятна вечер.

Сумата която събрахме определено надхвърли очакванията на всички - красноречив показател, че идеята е била добра! Най-големият успех на цялото начинание пък беше, че някои хора се вдъхновиха и изявиха желание да направят същото на техния празник.

И не на последно място - поздравления за всички включили се, защото средствата се събраха от тях, а аз просто им предоставих възможност и повод. (усмихва се)

Люси:

Приятелите ми бяха очаровани от идеята, като тези, които не успяха да дойдат, дариха пари на други организации. Един приятел даже обмисля да приложи идеята и на негов празник.

Какво искаш да постигнеш или да промениш чрез начина, по който си решил да помогнеш?

Станимир: Ами знаете - капка по капка вир става. Както вече казах - целта ми е това да не бъде еднократно и лично начинание.

Не можем да помогнем на всички, но винаги можем да помогнем на някого. 

Никой не иска и не очаква от някого да спасява света, а просто да бъде добър, поне от време на време.

Смятам, че с малки жестове от всеки, накрая се получава един доста по-приятен свят и среда за живеене.

Люси:

Основната ми цел е промяната на консуматорското мислене.

Ние сме възпитани да си решаваме проблемите и да си задоволяваме потребностите чрез пазаруване - тъжен ли си, искаш да се реваншираш на някого, няма проблем – в който и да е мол да отидеш, няма да сбъркаш. Презадоволени сме от стоки, пък и автентичното общуване и емоции се губят така. Стига с това вече!

Ако ти също си отпразнувал по-различно своя рожден ден или си присъствал на нечие благотворително празненство - разкажи ни! Ще се радваме да споделим малките истории, които променят света към по-добро.