Рори Милър е бивш преподавател по английски с пътешественически дух и едно-единствено желание – да бъде добър човек, който прави добри неща за другите. Рори обикаля всички краища на България, за да събере от възрастните хора по обезлюдените села автентични готварски рецепти и техники на готвене, които да издаде в хубавата книга – "На око – рецептурник".
Рори, здравей, разкажи ни повече за "На око – рецептурник"? Каква е идеята и целта? Въобще как ти хрумна и как ще я представиш достъпно и модерно за младите?
Този проект е кулминацията на поредица от неща. Всъщност това е колекция от традиционни рецепти, събрани лично от мен със съдействието на бабата и дядото. Това, което е почти по-важно (за мен и изобщо), е биографията на тези уникални и щедри личности, както и кратка история на селата и регионите, които обитават. Преразказвам моя опит от събирането на всяка рецепта, като всяка от тях има свой собствен раздел, посветен на региона, селото, човека и рецептата.
Както можете да си представите, времето и личните разходи за мен, за такъв проект, са много големи и понякога могат да бъдат наистина обезсърчаващи. Но откакто за пръв път успях да се посветя на тази кауза и да видя от първа ръка ефекта, който всяко наше посещение прави върху тези хора, става все по-лесно.
За да видим тази истинска радост и чистота, тяхната дълбока признателност и благодарност към нас само защото им дадохме това кратко време да седнат и слушат, да им кажем, че ни е грижа, че наистина сме заинтересовани и впечатлени от техния живот и изпитания – това наистина променя живота и пробужда.
Те имат толкова много да дадат.
Те обичат и се посвещават толкова много най-често на хора или каузи, които не им дават смисъл… които се опитват последователно да ги игнорират и злоупотребяват. Те дори знаят това, но отказват да ги изопачат.
Искам да покажа на хората това. Искам те да видят колко прекрасни са тези хора и техният начин на живот… че може би трябва да приемат и някои от тях, че може би трябва да започнат активно да защитават и да помагат на тези хора, които дадоха всяка капка от живота си на поколения, които, изглежда, че ги забравиха, или по-лошо, смеят им се и ги обиждат, въпреки че те са корените, от които са израснали тези прекалено хладни, всезнаещи гнили плодове.
Ще представим проекта в мултидисциплинарна поредица, включваща поименно печатната книга, която се финансира групово и се създава от екип от талантливи хора с истинска страст към това, което проектът се опитва да постигне. Освен частите, които обясних по-горе, съдържанието на книгата ще съдържа и бележки към рецептите от известни съвременни готвачи в България и как те биха променили рецептата, за да я направят по-своя, както и раздели, посветени на регионални напитки или коктейли, които ще бъдат преработени с познати домашни съставки от някои от най-добрите и известни бармани в страната.
Освен това сме активни също в социалните мрежи, както и на нашия уебсайт и в youtube. Планираме да пуснем поредица от кратки видеоклипове за нашите пътувания и екскурзии до селата, докато събираме рецепти. Ще имаме и някои много интересни партньорства с конкретни медии, за да може обществеността да следи нас и нашия напредък.
През следващата година планираме поредица от събития, които ще представят проекта, рецептите и каузата му, както и ще предложат на обществеността възможности да подпомогне финансово подобренията в селата, в които ходим, и да закупим ръчноизработени стоки и занаятчийски изделия от хората, които посещаваме. Обсъждаме дори с туристическа компания и създаване на своеобразна обиколка на селата.
Нещата около проекта се развиват непрекъснато, с много идеи и възможности. Така че сме наистина развълнувани да видим как и какво ще се развие с времето!
Кое е любимото ти българско ястие и защо?
Невъзможно е да отговоря… аз нямам такова. Най-вече защото това, което си мислех, че разбирам от българска кухня, сега го преоткривам всеки ден. Това, което мога да кажа, е, че българските продукти – плодове, зеленчуци и билки – нямат равни.
Оригиналните автентични български ястия и традиции, за съжаление, имат тенденцията да изчезват с по-старите поколения. Трудно ли е да се откриват хора, знаещи и пазещи рецепти и традиции?
За щастие, повечето от тези ястия и традиции все още се запазват живи чрез бабите и дядовците, живеещи в селата. Въпреки това в моя случай все още е трудно като чужденец, който е много НЕзапознат със страната, културата и нейните хора, да успея да организирам такава експедиция.
Затова се обединихме с невероятната организация "Фабрика за идеи", която е и организатор на "Резиденция Баба", с цел да осигурим и запазим българските традиции, както и селата, които имат силна нужда от всякакъв вид помощ. Те са тези, които организират логистиката, избират селата и осъществяват контактите със сътрудниците – те са съществена част от този проект и без тях нямаше да можем да направим буквално нищо.
Сподели за най-интересния и "цветен" човек и история, който сте срещнали досега по повод проекта?
Ще трябва просто да спомена съпруга на първата ни сътрудничка от Неговановци. Името му беше Емил, но всички го наричаха Дядо България, което прозвище му беше дадено заради някакъв футболен мач от миналото.
Според мен този човек е наистина феноменален. Който наистина може да седне на сенчестата си маса навън, под лозите, в износените си гумени сандали, много употребявана, но много чиста тениска, да пие третата си чаша наполовина вино, наполовина лимонада и да пуши тежка и удовлетворяваща цигара… и да седи напълно доволен.
Оженил се е за жената, която обича, имал е няколко деца и ги е гледал как растат щастливо. Работил е през целия си живот, само за да се пенсионира и да му се наложи да работи още малко… но така или иначе не би могъл да понесе да не работи. Страда, но това е поносимо, защото обича и е обичан. Защото макар животът да е постоянно труден и винаги да се опитва да открадне усмивката му, той продължава да е радостен и спокоен – мъдър и доволен.
Този човек седи върху съкровище за цял живот и въпреки че всяка сутрин трябва да кара съветския си трактор на работа и да се бори да оцелее с пенсия и страда от инвалидност – той е благодарен. Той е благодарен. Не е пил вода от 15 години, защото водата е за миене на чинии и дрехи, а не за пиене. Яде боб всеки ден за закуска и пуши само обикновени цигари – никакви от другите леки глупости.
Той живее ‘‘на око‘‘ и всеки ден е поредната красива изненада.
Ти си от Сиатъл, САЩ. Откъде идва интересът ти към българската кухня и култура?
Интересът и любовта ми към България се развиха през годините, през които съм бил тук, а не преди… Знаех много малко, преди да дойда за първи път. Чрез моите приятелства, които имах и съм имал тук, както и опитвайки се постоянно да изследвам страната и нейната култура със сина си, за да може той да разбере по-добре корените си, осъзнах и събудих собствената си голяма любов и признателност към тази страна, културата и нейните зашеметяващи и впечатляващи народи.
Нещо в мен винаги ме е привличало към Балкана и тук се чувствам като у дома си, независимо дали е сред хаоса, или е сред спокойствието, спиращия дъха баланс на крайностите и страстите.
Кое качество отличава българите?
Странно, често ме питат това… странно e, че не знам. Виждам много от себе си в хората тук… Разпознавам се в тях и се чувствам изключително у дома сред хората. Често съм впечатлен от българското гостоприемство и готовността да утешават или помагат на другите – черта, която намалява, колкото по-близо сте до големите градове.
Винаги съм бил впечатлен как такъв набор от различни качества и черти са в един човек, често противоречащи си качества, като например едновременно плах и скромен, но също така горд и превзет… тази сложност винаги ме е интригувала. Българинът никога не позволява една черта да надделява над друга – те, изглежда, могат да съдържат множество противоположни такива едновременно.
Животът трябва да се живее "на око" – какво искаш да кажеш с това?
Това е също като готвенето – всеки трябва да намери свой собствен начин да измерва и преценява нещата, главно като изобщо не го прави! Количеството захар, което слагате в тази бисквитка, зависи изцяло от човека, който я поставя и колко много харесва захарта, или за кого я приготвят, или къде се намират по време на готвене, или вида захар, която използват… има толкова много причини, поради които количеството ще бъде различно всеки път в зависимост от множество елементи и причини.
Свободното готвене е много по-пълноценно от готвенето при ограничения и указания – няма да се случи нищо изненадващо – добро или лошо… и нито ще научите нещо, нито ще изпитате нещо. Това е и животът – всеки от тези аспекти може да бъде приложен директно към живота, тъй като е съвкупност от опит, грешки, успехи – усмивки и сълзи. Трябва да живеете свободно, без прекомерно съзерцание, само че го правете по най-добрия начин – по начин, който е добър за другите, колкото е добър за вас – ако се събудите с усещане за апетит, добавете малко захар.
Българското село и селските хора съкровища ли са според теб?
Мисля, че отговорът е очевиден! Но това не се ограничава само до България. Истинската истина за една националност и култура се крие в нейните села и тези, които пазят и практикуват нейните традиции.
Необходима ли ти е някаква подкрепа за проекта?
Да, имаме нужда от подкрепа за проекта. Въпреки че е страхотна инициатива и успешно привлякохме издател за печатната и разпространителската част на нашата книга, ние все още се нуждаем от голяма подкрепа за събирането на материали и дизайна на книгата – да не говорим за маркетинга. Имаме много включени пътувания, както и отдаденост на възможно най-добрия дизайн и работа с най-талантливите дизайнери, за да свършим работата. Не обичаме да работим с хора, без да ги компенсираме напълно за техните усилия и отдаденост, тъй като това е проект на доброта, култура и стремеж към реализация, а не големи печалби.
В момента подкрепяме проекта с лични инвестиции, което е причината за изключително бавното му създаване, тъй като не можем да си позволим да организираме пътуванията, които бихме искали да направим, нито да помагаме в селата с нещата, с които бихме искали. Молим обществеността да излезе и да ни помогне – да споделим проекта в социалните медии или да разкажем на съседа си, да ни дари средства директно, за да ни помогне за финансирането на следващото ни пътуване, да поръчаме предварително книга или друг артикул, за да можем да реализираме всичко това възможно най-скоро!
Пожелай нещо на читателите ни.
Излезте от града и отворете очите и сърцата си откъде сте дошли… откъдето е дошло вашето селище. Оценявайте поколенията, дошли преди вас, защото само чрез тяхната мъдрост, любов и грешки можем да се надяваме да бъдем добри хора. Потърсете начини да бъдете мили към тези, които наистина заслужават и се нуждаят от това!
Снимки: Личен архив Рори Милър
