Бизнес

Вече 14 години Росана Дачева е изпълнителен директор на „Група технология на металите” – Ангел Балевски холдинг. Българският холдинг обединява дейността на три утвърдени леярни – „Осъм“ АД в гр. Ловеч, „Алуком“ АД в гр. Плевен и „Центромет“ АД в гр. Враца, а заводите са експортно ориентирани за водещи индустриални пазари – енергетика, химическа индустрия, жп индустрия, ВиК, машиностроене и са носители на множество награди. Групата си партнира с гиганти, като „Сименс“ и АББ и е сертифициран доставчик на „Дойче бан“.

Ето какво сподели госпожа Дачева пред списание „Business Club“ в мартенския брой на изданието, посветено на малкия и среден бизнес в България.

Четвъртата индустриална революция засяга всички, включително тежка индустрия като нашата. Ето как стават нещата: работим по задание на клиент, който прави разработката на чертеж, ние правим мостра, после десет бройки, нулева серия и накрая стигаме до индустриално производство. Доскоро този процес отнемаше година и повече. Сега с новите технологии тези срокове са съкратени драстично. Използваме 3D принтери, като суровина за мострите използваме пластмаси, които не са като метала, но вършат работа. 

Сега няма гарантирани пазари и въпреки това ниша има. Тя изисква да си много по-ефективен и генерира много повече стойност. Вече не сме само леярна. Аз и моите колеги надграждаме, защото не можем да се конкурираме с мащабите и цените на китайското и индийското производство.

Буквално 90 плюс процента от продукцията ни е за износ. Нашите заводи например от години произвеждат планки за железопътната индустрия и ги изнасяме за Бенелюкс. Сертифицирани сме за снабдители на „Дойче бан“. В момента в Ловеч леят планки за германските железници. Същевременно на българския железопътен пазар влязохме едва преди две години.

Аз не ходя да лея. Това е „мъжкото“, това е тежката работа. Управлението само по себе си не е задължително да е „мъжка“ работа.

Факт е, че една неделя ми се наложи да отида в един от заводите, който в момента не работеше. Аз не бях стъпвала от години в неработещ завод. Дори в момента, докато го разказвам, ми се свива сърцето. Много е странно, тъжно и страшно. Това ме мотивира. 

Между другото, наскоро родих второто си дете. Преди два месеца… И влизам с бебето в „Алуком“, то навсякъде е с мен, даже в момента е долу при секретарката, дишам въздуха на завода и това ме прави щастлива. Ароматът на производството… Вероятно съм наследила това усещане от баща си.

Моите амбиции в момента са големи. Искам в рамките на пет-шест години да удвоя всичко. Имам много идеи и не знам кое по-напред. Вярвам, че перспективата е добра.

Цялото интервю на Росана Дачева може да прочетете тук или в мартенския брой на сп. Business Club. Поради извънредната ситуация с COVID-19 броят е достъпен само онлайн, а издателството го предоставя безплатно за свободно четене.