Успелите споделят

Това е Роси. Ако се замисляте откъде ви е позната - най-вероятно спомените ви връщат в риалити шоуто „Байландо“, където заедно с Христо Калоферов показваха силата си на дансинга.

Срещаме се с нея, защото в нея виждаме пример за това да кажеш „Аз мога!“. Въпреки трудностите в живота ѝ, защото тя е с увреден слух по рождение, не спира да се бори и да мечтае. Какво по-хубаво от това да видиш човек, който мечтае? Ще ви кажа - още по-хубаво е, когато видиш мечтите му да се сбъдват, а на тяхно място да идват нови.

Днес Роси се дипломира в Нов български университет (НБУ), където е бакалавър по актьорско майсторство. Има няколко участия в киното и договор за роля в спектакъла „Двама бедни румънци“

Искаме да ти честитим успешното дипломиране! Разкажи ни - какво е да сбъднеш една своя мечта?

Изминаха невероятни за мен години в София и дълги часове, прекарани в сградата на НБУ. В началото беше трудно, непознато, но интересно. Благодарение на подкрепата на майка ми и на хореографа ми Доби, на помощта на Съюза на глухите, на стипендията на Съюза на артистите и Фибанк, с помощта на Нова телевизия и предаването Байландо и Христо Калоферов, благодарение на дарението от г-н Вежди Рашидов, както и с европейските стипендии, социалните стипендии и отстъпките от такси за инвалиди в университета, и благодарение на моите приятели, аз успях да сбъдна мечтата си. Завърших висшето си образование и при това с отличен успех.

Скоро бе церемонията по дипломирането ми. Дни след това, аз все още съм развълнувана. Имам страхотни спомени от университета. Срещнах невероятни хора, разбиране и усмивки. Участвах в много постановки, бях рамо до рамо с Цветана Манева. Изключително съм впечатлена от Снежина Петрова и Анна Пампулова. Не ми стигат думите, с които да ви кажа какво чувствам. Няма как да изброя всички стояли зад мен, но искам още веднъж да благодаря за подкрепата!

Откъде се роди страстта ти да бъдеш актриса?

Когато бях на 6 годинки, сестра ми, която е по-голяма от мен и също с вродена глухота, ме заведе в залата за танци в Хасково. Емоцията бе голяма и така впоследствие тази зала стана мой втори дом. По-късно концертите с балета бяха като магнит и през всички години на порастването ми бях сигурна, че трябва да съм на сцена или пред камера.

Няколко роли в киното, участие в постановката „Двама бедни румънци“. Киното или театърът - коя е твоята сцена?

Всъщност обожавам и киното, и театъра. Обожавам сцената и зрителите. Обожавам обектива и светлините. И киното, и театърът си имат своите предизвикателства. В театъра се докосвам до публиката, в киното обаче мога да променя образа на героя няколко пъти в рамките на минути.

Разкажи ни повече за ролята си в „Двама бедни румънци“.

„Двама бедни румънци, говорещи полски“ е разказ за двама фрустрирани герои, които след бурен купон се преобличат като румънци и започват лудо пътешествие в Полша. Преструват се на бедняци, саможивци, и макар че в началото тази игра им носи много удоволствие, бързо се оказва, че това не е просто игра и те не управляват действителността.

В постановката имам две роли. Едната е на бременна ромка, а другата - глуха полицайка. Доста е вълнуващо да си от образ в образ. До момента имахме 10 представления в „Сфумато“ и НБУ. Пътувахме и по фестивали в Полша и Румъния. Забележителна трупа, на която съм благодарна, че ми подаде ръка и ми се довериха!

Стана популярна с участието си в „Байландо“ преди няколко години, продължаваш ли да танцуваш?

Да, все още танцувам. „Байландо" бе началото. Тази думичка все още е дълбоко в сърцето ми. Когато преди време пътувах за София, за да взема участие в шоуто за мечти, едва ли съм подозирала по какъв дълъг път поемам.

Факт е, че си човек на изкуството - разви заложбите си и в писането с първия си роман. Тупти ли още в „ритъма на сърцето ти“ духът на писател?

Да, продължавам да пиша. Готова съм с втория роман, дори започнах трети. Събирам кураж, за да издам втория - „Следи от сълзи“. Отново по действителен случай. Разказва се за момиче, предадено от съдбата и от любовта, което отхвърля възможността някой да ѝ прошепне думите: „Само теб, мило мое момиче, само теб вечно ще обичам!“.

Възможно ли е слепотата, духовна или действителна, да бъде присъда или благословен дар, отварящ очите за истинската светлина? И ако е така, то тогава кой налага наказанието, кой прощава и кой дава своята благодат?

А сега накъде?

Ето, че докато чакам издаването на дипломата и церемонията, вече завърших първи семестър в магистърска програма „Театрално изкуство и общество“. Продължавам напред. Предстои ми още дълъг път. Пожелавам на всички да се борят и да следват мечтите си!

Какво успя да ти даде това, което ти липсва?

Като всяко младо момиче и аз бях изпълнена с мечти. Моите мечти обаче се различаваха от тези на останалите - не защото мечтаех за нещо много по-различно, просто аз самата бях различна. Вярвах, че вродената ми глухота няма да бъде пречка, за да сбъдна мечтата си. Просто пътят, по който трябваше да стигна до нея щеше да е по-дълъг и труден - но какво от това!?

Аз съм свикнала да работя два пъти повече, за да компенсирам липсата на слух. Това ме е научило да бъда целеустремена и да вярвам в себе си, защото трудът е едно от малкото неща, които се отблагодаряват на хората. Мисля, че съм щастлива - затова сега се усмихвам!

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Имам си страхотно хоби. Рисувам. Отново обаче нямам кураж, за да покажа картините си. Може и това време да дойде някой ден.

Какво е посланието, което искаш да оставиш?

Човек не трябва да се страхува от трудностите, когато иска да постигне мечтите си. Казват, че хората често пропускат шанса в живота си. Тепърва започвам своите битки, но знам, че освен победата е важен и пътят, по който се доближаваме до нея.

Надявам се да вървя достойно по този път и да оставя следа, която да се види от всички глухи и млади хора по света. Запомнете, че ние сме част от вселената и никой няма право да ни отрича и да не ни забелязва. Благодаря на всички глухи хора, за това, че винаги сте заедно и единни, което усетих по един прекрасен начин и в подкрепата ви в моята кауза и мечта. Вие ми давате сила да продължа!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.