Успелите споделят

Днес ще ви запозная с едно момиче, което създава уникални шедьоври и то не с какво да е, а с бактерии. Да, правилно чухте - с бактерии. Росица Ташкова от малкото хора, които поставят началото на този вид изкуство, защото само месеци след първата ѝ рисунка-експеримент, обявяват първия в света конкурс за рисунка с микроорганизми върху хранителна среда, вдъхновени от нейната идея. Росица е част от екипа на списание Българска наука, а повече за науката биология ще разбереш от следващите редове.

Бихте ли разказали повече за себе си?

Казвам се Росица Ташкова и съм бакалавър по молекулярна биология и магистър по микробиология. За страничните наблюдатели тези две понятия звучат еднакво, затова е необходимо и съответното пояснение: молекулярната биология се занимава с основите на биологичния живот на всички нива – от едноклетъчните, през растенията, до човека. Тя се опитва да разгадае каква е машинарията, която движи живото. А микробиологията се занимава само с бактериите, микроскопичните гъби и в известен смисъл – с вирусите (въпреки, че те си имат своя дисциплина) и със значението на тези същества за нашия макро-живот. Разбира се, всичко това не описва личността ми. (усмихва се)

Доколкото разбирам, Вие сте една от малкото, които откриват този тип изкуство. Как се случи?

Бактериите са използвани за създаване на изкуство преди моята бактериална елхичка да се появи на бял свят. Всъщност, не толкова известен факт е, че Луи Пастьор (на когото дължим откритието на ваксините, пастьоризацията и бактериалната ферментация) е бил талантлив художник и съм сигурна, че е рисувал с бактерии поне веднъж в живота си. (усмихва се)

А моята „заслуга” е, че в края на 2014, докато работех по дипломната си работа за магистър в лаборатория към Университета на Нант, малко преди Коледа реших да нарисувам шарена елхичка, с която да зарадвам колегите (и себе си). Хрумна ми, когато се наложи да разчиствам вече непотребни петрита с хранителни среди и порасналите по тях разноцветни микроби. Обичам нещата да се разпределят по предназначение, а когато такова няма – да им намирам. И така бактериите станаха боички. След като порасна, качих снимка на елхата в сайта на Американското общество по микробиология, те я споделиха на стената си във Facebook и така започна пътешествието ѝ. След няколко месеца обявиха първия в света конкурс за рисунка с микроорганизми върху хранителна среда, вдъхновен от моята рисунка.

Една година по-късно вече работех за списание Българска Наука, с което организирахме родна версия на конкурса – Агар Арт. На 07.07.17 г. се състоя обявяването на победителите в тазгодишното издание. Може да разгледате творбите на участниците тук.

Обяснете ни повече за самия процес на събиране и рисуване с бактерии.

Бактериите се събират от околната среда с тампон, сеят се върху хранителна среда и след 24 или 48 часа прорастват, т.е. стават видими за невъоръжено човешко око. Голяма част от бактериите не притежават красиви цветове – често са белезникави, бледи. Но освен по цвета си, те се различават и по формата на колониите си, по нейната текстура, консистенция… След като се сдобием с различни цветове, започва същинският процес по рисуването, което се извършва с бактериологично ухо или т.нар. йозе – малка метална примка, с която се взима малко количество от микроорганизмите и се нанася върху новото „платно”. Първоначално се виждат само щрихите – като надрасквания върху средата, няма цвят. Той се появява, когато бактериите се развият и картината буквално оживява.

Как се получават различните цветове?

Цветовете зависят от характеристиките на микроорганизма и от средата, върху която е посят. Тези същества синтезират пигменти с различна цел – като защита от ултравиолетовата радиация, като резерв на енергия, като вирулентен фактор, като инхибитор на растежа на конкуренти (тогава се наблюдава дифузия на пигмента в средата и тя се оцветява, а изображението става размазано). Често при пресяване на оцветена бактерия, се развиват безцветни или бели, т.е. наблюдава се загуба на пигмента, което е непредвидимо и може да провали плановете ни – това стана и с моята елха, която трябваше да бъде много по-шарена, отколкото се получи, но цветовете не се развиха дори при промяна на условията (по-конкретно на температурата, при която ги държах).

В други случаи цветовете се определят от биохимичното взаимодействие между хранителната среда и микроорганизма – той може да синтезира химични вещества, които да взаимодействат с наличните в средата и това да доведе до формиране на цветен комплекс.

На този принцип са създадени различни диференциални среди, които помагат на микробиолога да се ориентира по-бързо при диагностиката на инфекциозни заболявания, например.

Кое е най-необичайното място, от което сте взимали бактерии?

Трудно ми е да определя кое е най-необичайното, защото всички места, от които съм събирала бактерии са някак логични. Ще ги изброя, а всеки може да прецени за себе си кое е най-необичайното: океанска вода, пясък, водорасли, река Ердр в Нант, мобилни телефони, mp3 плеър, кожа, кал, локва, почва с корени (защото много бактерии живеят в асоциация с тях), от въздуха, фонтан, тоалетна, сифона на мивката и фуги, прашен ъгъл, контейнер за боклук и от обраслата с водорасли стена на минерална чешма…

Повечето хора твърдят, че бактериите са лошо нещо. Това така ли е?

Категорично не. Незначителна част от огромното видово разнообразие от бактерии и други микроорганизми се пада на патогените, т.е. тези, които ни разболяват. Всички останали живеят в мир с нас и дори ни помагат да съществуваме – според последните проучвания броят на бактериалните клетки в нашето тяло, спрямо броя на собствените ни, е между 1:1 и 3:1, като спокойно може да се каже, че тези организми са ни приятели, защото поддържат доброто състояние на кожата ни (видовете, които колонизират здравата кожа се борят с нашествениците), на храносмилателната ни система, а при жените имат голямо значение и за половата, отново като защитници. Разбира се, ако балансът в някоя от тези системи се наруши, започват и проблемите.

Ако нямаше микроорганизми (бактерии и дрожди), нямаше да има бира, сирене, кисело мляко, кашкавал, хлебна мая – изобщо, каквито и да било продукти, които „зреят”. Важни са и за живота на растенията, например бобовите култури разчитат на бактерии, за да получават азот.

Всичко това, разбира се, не означава, че трябва да спрем да си мием ръцете, защото лошите дебнат! Просто би било добре да осъзнаваме и ползите от невидимите си приятели. (усмихва се)

В кои други страни е разпространено рисуването с бактерии?

След американския конкурс, то вече е разпространено по цял свят. Или поне – периодично се разпространява веднъж годишно, по време на конкурсите. 

Вие сте живяла във Франция, защо решихте да се върнете в България?

Изглежда корените ми са здраво вкопани тук и въпреки че във Франция се чувствах много добре, всеки ден беше вълнуващ и начинът ми на живот беше друг, си давах ясна сметка, че винаги ще си остана чужденец, а тази земя и тези хора не са мои.

Разбира се, когато се прибрах изпаднах в културен шок, защото бях забравила някои характерни за нашите ширини порядки. Но с времето ми мина. Друга причина да се прибера беше нежеланието ми да водя номадския живот на учен, който е принуден да сменя градове, държави и континенти на всеки 3-4 години.

За какво мечтаете?

Не обичам думата „мечта”, защото винаги я свързвам с нещо неизпълнимо. Ако желая нещо, което е неосъществимо, го наричам мечта. Ако е осъществимо, значи е план, по който трябва да се работи. И все пак – мечтая за внезапно духовно просвещение на всички народи по света.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/ акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.