Успелите споделят

Росица Траянова, известна с творческия си псевдоним Роуз Траян, е една от онези млади надежди на българското кино, за която ще чуваме доста занапред. Името й нашумя след излизането на дебютния й филм "Обичам те, татко", но 22-годишната Роуз направи и нещо повече - влезе в селекцията на фестивала в Кан - Short Film Corner. Освен с кино, Роуз се занимава и с писане, а в свободоното си време е отдадена на двете си кучета.

„Обичам те, татко“ е един прекрасен дебют за млад артист като теб. Разкажи ни малко повече за връзката ти с киното.

Както всички останали връзки. Понякога не го понасям, друг път не се диша без него. И с "Обичам те, татко" беше същото. Влюбих се в киното с "Есенна соната", започнахме връзка, когато открих как хартиените образи оживяват на екран. Учих две години в Арт колеж в София, след което продължих в ЕКАР в Париж. "Обичам те, татко" е излизането ми от училище и от рамките му. От моите също.      

Учила си в София и Париж след това, би ли се върнала отново в България, за да продължиш да разказваш за действителността тук?

Бих искала да се върна, ако имам тази възможност. Действителността е относителност на възприятието ни, тоест е различна за всеки. България е хубава страна, която разбира се има доста различни ракурси.         

Освен с кино, се занимаваш и с писането на поезия, твоят роман „Химера за живот“ излиза през 2012г. В кое се чувстваш по-уверена в настоящ план?

Увереността не е най-силната ми черта. Вярвам, че един ден ще съм добра поне в едното.     

Казват, че си силно повлияна от филмите на Ларс фон Триер, как обаче намери собствения си стил?

Триер, Нолан, Ное са все мои идоли, от които се уча, въпреки, че често биват критикувани в комерс и прекаляване. Все още съм в търсене на себе си, предполагам и на стила си. Другото идва с времето.

Има ли някоя по-интересна история около заснемането на „Обичам те, татко“?

Нямах намерение да правя кастинг, защото предварително знаех точно кои актьори искам. И като визия, и като игра. Поради отказ на трима от четиримата актьора, в крайна сметка повторих кастинга два пъти. Сега разбирам какво означава ‘случайна неслучайност’. Не съжалявам. Друга интересна случка беше, когато най-малката актриса дойде с 40 градуса температура, а бяхме притиснати с времето и трябваше да снимаме няколко сцени за четири часа. Помислих, че снимките са провалени. Това е моментът, в който 6 годишно дете ти показва, че имаш ли желание, има и начини. Желая й много следващи успехи.

Също в последния момент се случиха рокади в екипа и трябваше да открия саунд дизайнер за 3 дни. Не го открих в България, нито във Франция. А в Англия. Светът е малък.      

Смяташ ли, че българското кино отново е в своя възход? 

Определено. Последните пъти, когато се прибирам в България, прекарвам голяма част от времето си в кино залите с нови български филми. Срещам все по-често и български заглавия по международни фестивали.         

Какво би посъветвала младите хора, тръгнали по твоя път?

Слушайте учителите си, не е нужно да ги разбирате, и това идва с време. Важно е слушането. Едно камъче не е стена. А дори и една стена може да падне в правилния момент и с достатъчното желание. Не говоря за учителите.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.