Защото избрах България

Розалина Лъскова е от хората, които винаги правят по няколко неща наведнъж, но и ги довеждат до край. Обича ведрото синьо небе и свежите хладни сутрини; гледките от висок връх в планината или над морето; обича да се движи, да пътува и няма нищо против да се представя и чрез работата и проектите, на които се е посветила, защото са важни и са ѝ много скъпи. В момента те са (доколкото могат да се обобщят): „Образование без раници“ и Khan Academy на български; нейната организация „Шар Жар“, с която инициира сама или помага на интересни културни и арт проекти и на други готини каузи; и международната организация MitOst, базирана в Берлин, обхващаща хора, организации, иновативни проекти и идеи, променящи обществата ни  в 45 държави от Европа и наоколо. Тя е следващото лице на рубриката „Защото избрах България“. 

Розалина: Аз постоянно заминавам за чужбина и се връщам, така да се каже… Налага ми се да пътувам редовно – причината обикновено са ангажиментите ми към MitOst; напоследък и собствени проекти в сферата на изкуството или творческите индустрии; или пък за да видя близките ми хора, обикновено в Германия, или приятели другаде; по-рядко ходя само на почивка. Но ако питаш за по-дългите ми престои в чужбина: Веднага след гимназията заминах, за да следвам право в Берлин; пет години по-късно, когато го завърших, се върнах, за да работя за родината ни. После по едно време отново заминах за малко за Германия като част от Goerdeler-Kolleg for Good Governance на Фондация „Робърт Бош“ – това беше една страхотна лидерска програма за хора от правителствения и публичния сектор (аз тогава работех друго) и за около година работих на обменен принцип в две немски федерални министерства. После отново се върнах с много идеи, смених отчасти попрището, и оттогава заминаванията ми са по-кратки, но пък редовни.

В различните ми периоди зад граница са се случвали и се случват различни неща, няма как да обобщя. Следването ми е дало квалификация, дисциплина, самостоятелност, прекрасно студентско време с невероятни хора, както и разностранен житейски и първи професионален опит. Ходенията ми по работа, по-дълги или по-кратки, все са свързани с работа в изключително разнообразна международна среда и със сериозни организации, и това ми дава интересни контакти, страхотни нови приятели, разбиране на начина на мислене и на културата в различни държави, които не познаваме реално, докато не се опознаем на индивидуално личностно ниво. Трупам и разнообразен професионален опит, бил той свързан с организационното и стратегическо развитие на международни мрежи и организации (е, и не само международни), с управлението на екипи, с теми като формално и неформално образование, активно гражданско участие, устойчивост, градско развитие, социални иновации и много други.

Избрах да се завърна в България, защото така го чувствам – тук, в родината ми, има повече смисъл да работя за каузите, на които съм се посветила. Другаде има кой да го върши; тук сигурно също, но тук аз чувствам повече смисъл. Искам да дам своя принос към по-добро общество и защо това да не е тук, ако може да е тук? Освен това харесвам България. Но и нямам нищо против да остана в постоянно движение и държа да се чувствам постоянно свързана с всички приятели и колеги навсякъде из Европа и по света. Ако това не беше възможно, може би бих променила и някои свои избори.Чувствам се различно всеки път, когато се прибирам. Зависи как съм си прекарала (усмихва се).

Не си спомням как съм се чувствала, когато съм се прибрала след завършване на следването ми. Предполагам – развълнувана, че се връщам за по-дълго, но и с ясното съзнание, че когато реша, принципно мога да поема и обратно. При редовните ми пътувания е имало случаи, в които направо са ми се насълзявали очите, гледайки красивите облаци край Витоша, кацайки над София – хубаво е! Друг път съм се чувствала не толкова ведро, понеже ме чакат много оперативни задачи тук, а се връщам от работна среща или престой, дал ми време за презареждащи разговори и множество вълнуващи идеи, концепции. Но това е нормално. Не мога да не призная още, че понякога се чудя къде се чувствам повече вкъщи и по-уютно, в София или в Берлин. Но може би това се дължи на известната романтика, с която е свързано всяко „бягство от ежедневието“ дори и то да е било заради 3 дни постоянни работни срещи. 

Мечтата, която искам да осъществя тук е да имам къща с голяма красива градина, пълна с цветя и в нея редовно да има гости от цял свят. Това сигурно ще започне да се случва едва когато си позволя реално свободно време, което пък ще стане, когато повечето деца в България са започнали да ползват Khan Academy и са заобичали ученето, просто защото е интересно, любопитно, гъделичкащо и провокиращо… И когато съм се успокоила, че независимата творческа сцена в страната не трябва да се „спасява“, а просто можем да й се „отдадем“, да й се радваме… Дотогава се надявам да имаме също и функционираща съдебна система и здравна помощ, която не е на принципа „колко струва тази здравна пътека“, иначе може и да си остана само с ходенето на гости у приятели с градини (усмихва се). 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.