От сърце

Киселото мляко, лютеницата, Стефка Костадинова, Джон Атанасов… Това са само част от нещата, които карат една частичка на любов към отечеството да трепва у всеки българин, щом ги чуе. Но, хайде, ако трябва да подреждаме "българщината" в класация, то маслодайната ни роза заема безкомпромисно първото място.

На розобер се става рано. И мирише на рози. Знаех само това, когато яхнах възможността да присъствам на тазгодишния розобер за първи път. Пътувайки натам, още от влака започнаха да се разкриват прекрасните розовеещи гледки на Задбалканските котловини. Жената, която пътуваше с мен, очевидно забеляза възхищението ми пред красотата, която очите ми долавяха, и набързичко завързахме разговор. Оказа се, че тя е действащо лице в розобера от повече от 30 години и не е пропускала нито една беритба. До такава степен била посветила живота си на маслодайната роза, че кръстила дъщеря си Дамасцена. Не било много хубаво, че тази година цветята цъфнали толкова рано, но "време, Дядо Господ така го е пратил, ние нема как да го върнем".

Официалното започване на Розобер 2016 е с почти цял месец по - рано от обикновено! Когато й казах, че и аз отивам на беритбата, очите и светнаха. Работна ръка липсва, а това от своя страна води до поскъпване на труда, но и до по-тежка работа. Голяма част от розоберачите били от махалата, отивали за да съберат някой лев и в повечето случаи претупвали работата.

Други местни  ми споделиха, че най на сърце им е техният си празник - Празникът на розата. Накратко ще ви запозная с историята на едно от най - хубавите, уханни и традиционни български празненства.

Първото му отпразнуване било през далечната 1903г. в гр. Казанлък. В сърцето на празника обаче не била само красотата на ухайното цвете, а и милосърдието. Средствата, които се събирали от продажбата на рози, картички с изгледи от Розовата долина, картини и колажи по темата, се дарявали на бедни семейства, стари хора, сираци и болни от туберкулоза, а по-късно част от тях се предоставяла за издръжка на казанлъшки деца, учещи в софийски учебни заведения.

През 30-те години на миналия век, когато подбалканската линия на БДЖ вече била факт, интересът към събитието бил толкова голям, че се налагало да се композират специални влакове до дестинацията. Празникът на розата се утвърдил като ежегодно официално събитие в градовете на Долината, но през 1971г. е обявен от Министерството за национален празник.

Тази година Фестивалът на розата в Казанлък ще разнесе приказното ухание на българската маслодайна роза през първия уикенд на месец юни. Над 1 000 чуждестранни туристи, основно от Азия, са заявили желание да посетят събитието. Горещо ви съветвам да отскочите до Казанлък, ако имате възможност!

По традиция конкурсът Царица Роза, провеждащ се за 53-та поредна година, ще даде старт на фестивала. Смята се, че това е един от най-атрактивните моменти в празника, защото най - красивите абитуриентки мерят сили в битка за красота, но и добро сърце.

Разбира се, розоберът и розоваренето остават кулминацията във Фестивала на розата. Изумителен спектакъл, пресъздаден от розоберачи в носии, кукери и фолклорни състави, предоставя автентичното усещане на уникалното събитие. За още по-истинско преживяване се дава възможност на гостите да се включат в розобера, да опитат от розовото сладко, направено на място, и да вземат със себе си розова вода, произведена пред тях.

Неизменна част от най-розовото събитие в цял свят е и празничното шествие, което освен да събере всички тези цветове и аромати на едно място, има за задача да пресъздаде чрез образи и част от историята на Розовата Долина.

И така, след 11 часово пътуване от Варна (но това е друга тема), аз отидох, потопих се в същината на розобера за първи път, хванах страхотен тен (е, не тен, чисто едноседмично изгаряне, но кой ти гледа, заслужаваше си!), а на вас оставям да преживеете празника. Поне веднъж. Защото, ще се съгласите, български феномени много, но розоберът е един от най-хубавите, най-приятните, най - уханните. Къде се намира друго такова нещо, ако не в България?!