Екология

Шипоопашатата костенурка е намерена в завидно добро състояние от случайни минувачи, които я отвеждат в административната сграда на дирекцията на парка.

Това не е нещо ново за дирекцията. Много често граждани носят животни в безпомощно състояние или с видими наранявания, където експерти оказват нужната помощ на видовете и в повечето случаи ги приютяват. 

Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cм, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва. Тя снася на 2 – 3 пъти по 2 – 5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100 – 120 дни.

Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие. Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект.

За природен парк "Сините камъни"

Природен парк "Сините камъни" е една от най-красивите и романтични части в целия Източен Балкан. Разположен е в Източна Стара планина и разделящите се от нея Стидовска и Гребенец планини. 

Природен парк “Сините камъни” е известен и с природните забележителности – скалните феномени Халката, Кумините, Куклите, Ръкавичката, Калоянови кули и др., пещерите Змееви дупки, Бъчвата, Футула, Хайдушка, Песченик, изворите Кушбунар, Белите извори и т.н., с разнообразните ландшафти – горски, ливаден, аквален… и не на последно място с масива Сините камъни – най-голямото находище от пермски и отчасти долнотриаски кварц-порфирни скали на Балкански полуостров, вписан в Corine сайт, като масив с Европейско значение.

В пределите на парка може да се открие и друго неизмеримо богатство – растителния и животински свят, обусловени от специфичните климатични и теренни условия. Преобладават мизийския бук, обикновеният габър, зимният и космат дъб, церът, яворът, леската. Срещат се риган, здравец, мащерка, жълт кантарион, кисел трън и скрипка, а от 77-те вида с национална и международна защита – урумово лале, давидов мразовец, шлемовиден салеп, халерово котенце, горска съсънка и т.н.

От представителите на фауната са застъпени лисици, зайци, сърни, диви свине, язовци, благороден елен, кримски и степен гущер, дневно пауново око. Но най-атрактивни и с най-голямо природозащитно значение са скалния орел, кръстатият орел, египетският (малък) лешояд, белоопашатият мишелов, големият ястреб, соколът скитник и т.н.

Източник на информация и снимки: dariknews.bg, Фейсбук страницата на природен парк "Сините Камъни".