Както си разбрал, на 21.12.17 г. се състоя протест на таксиметровите шофьори в София. Но не разбрах с каква цел… Да, някой би казал, че са протестирали за фиксиране на минимална цена за превоз на пътници – 1 лев дневна тарифа, 1,14 лева – нощна (данни на НоваТВ) и защото цената не е променяна от 2012 година. Но аз не разбирам причините за това поскъпване поради следните обстоятелства.
Всеки таксиметров шофьор взема колкото си иска.
Искрено те моля да ме поправиш, ако греша. Шофьорите могат да обиколят целия град с теб, само и само да ти вземат и последната стотинка… Особено когато си в непознат град или си чужденец (ух, на батко).
На стоянка по лафче или вестниче.
Когато се обаждаш на дадена таксиметрова фирма да си извикаш такси, те ти отговарят, че в момента няма свободни автомобили. При положение, че виждаш на отсрещния тротоар цели 3 таксита, които стоят със зелени лампички (Весела Коледа!) от същата фирма. Безценно! Разбира се, ти си в инвалидна количка и не можеш да пресечеш булеварда. И чакаш ли, чакаш, докато някое такси се „освободи”, а над теб вали дъжд/сняг и замръзваш… Яко! Безплатна, освежаваща баня!
Много ти е малко… разстоянието.
Аз лично не съм чувал закон, който дава право на таксиметровите шофьори да избират клиентите си по размера (в км). В противен случай може да влезем в съвсем друга сфера.
Таксиметровите шофьори са длъжни да те закарат от точка А до точка Б, независимо от разстоянието. Това им е работата… а когато си търсиш оправдания на работното място, знаеш какво би следвало в една нормална фирма.
И тук отново да споменем нашия приятел в инвалидна количка, който си извиква такси за близко разстояние, но му отказват. Не знам за теб, но аз бих нарекъл това с простичката думичка „дискриминация”. Или другото – всеки път, когато викаме такси за близко разстояние, да казваме, че сме инвалиди ли? Нали, уж, живеем във време, в което всички сме равни? Наистина не разбирам.
Затова, мили читателю, когато някое такси ти направи забележка относно разстоянието, моля, обясни му какви задължения има към теб. Или най-малкото – влез в страницата на фирмата му в социалните мрежи и ѝ дай най-ниската оценка. Вярвам в теб!
Тук малко ще си работя с изключен касов апарат.
Наистина непонятна е логиката да се протестира държавата да им увеличи минималната цена за превоз на пътници при положение, че самите те не работят за държавата си. Това е все едно да искаш фирмата, в която работиш, да ти увеличи заплатата, а същевременно да привличаш клиентите ѝ към друга фирма.
Няма свободни таксита?
Освен тези, които споменах по-горе на стоянките, всички други имат ли някакъв план-график? Всички знаем пиковите часове през деня, както и моментите на лошо време… Въпросът е таксиметровите компании съобразяват ли се с тях и правят ли графици на служителите си спрямо особеностите на деня. Недопустимо е в пиковите часове на деня да има спрени и неработещи таксиметрови коли на гараж. А ти какво мислиш?
А какво ще кажеш за това, че всеки си приема таксиметровата кола за лично своя и работи, когато си поиска?
Някой ще сметне, че таксиметров шофьор е професия мечта, защото работиш, когато си поискаш, работиш с изключен касов апарат, почиваш, лафиш си по стоянките, избираш си клиентите… и други.
Случка: Една вечер с моя приятелка след концерт в НДК се запътихме към стоянката на такситата, за да си хванем такси и да се приберем. Там имаше само едно, което, доколкото си спомням, светеше в зелено, но собственикът му товареше торби с картофи от една друга кола в таксито си. Ние нямахме друг вариант за прибиране, защото бях в инвалидна количка. Решихме все пак да попитаме професионалиста с картофите дали работи. И що да видиш… Той с най-яростната физиономия и натъртваш глас каза ,,НЕ!‘‘ (и то на жена). Това беше най-любезното убийство с очи… казвам ти. Оставям на теб да решиш кое е правилно в случая.
С всичко написано дотук сигурно ще си кажеш, че това не е валидно за всички таксиметровите шофьори.
Че има и добри примери. Ще намекнеш също, че е по-лесно да говорим за лошите примери, отколкото за добрите. И може би си прав. Но истината е, че обществото ни се развива благодарение на лошите примери и проблеми. Винаги се стремим да подобряваме обкръжаващата ни среда.
Преди дни гледах по Bloomberg интервю с човек от екипа на Google X, който каза, че до 2030 година почти всички таксита в света ще са с коли-шофьори, тоест самоуправляващи се. Аз, разбира се, много се зарадвах на тази новина, защото пътувам основно с таксита поради обективни причини, и неслучайно сложих това заглавие. Да, аз очаквам с нетърпение такситата да станат самоуправляващи се коли, защото си мисля, че с тази иновация ще подобрим начина си на живот. От друга страна, ще тласнем напред самото ни развитие като човечество. Не е ли точно това смисълът на живота? С всяка една крачка да бъдем стократно по-смели в разкриването на бъдещото!
Не се замисляме, че всъщност новите технологии ни предлагат една безценна възможност. Да сме творците на новия свят. Не консуматори, не работници, а творци, изобретатели и изследователи на новото и неоткритото…
А твоята позиция каква е?
