От сърце

Някои от нас прекарваме цял живот в търсене на смисъла му. Аха да го намерим, и вземем, че го изгубим. Губим го със силуета на сянка от миналото или просто някъде под праха на времето. Затова понякога се осмеляваме сами да му придадем смисъл, като художници, които рисуват света върху бялото платно на съзнанието си.

Смисълът на живота е адаптивен, нетраен и често подлъгващ. Както всичко друго от тази илюзорна холограма наречена живот, и той е просто прожекция на нашето възприятие.

За смисъла, живота...смисъла на живота и живота в смисъла, съм мислила много. И многото е малко, а от мислене, не само не го измислих, но дори съвсем се обърках. Объркана, се обърнах към хора мислили повече от мен, но се оказа, че всички сме еднакво голи и безсилни пред този фантом.

И все пак, в живота е важно да има кислород, който да изпълва тялото с някакъв вид смисъл. Важно е клепачите сутрин да се разтварят като цвете, разпукващо пролетта, и да чертаят контурите на деня със стойност. Важно е вечер същите тези клепачи да се затварят, успели да оцветят контурите на заранта в нюанси удовлетворение.

А всичко това се случва когато придадем важност на онези неща от живота, които, смислени или не, просто ни усмихват. Онези неща, които някак ни карат, от време на време, да танцуваме по тротоара от кеф, без да ни пука как изглеждаме в очите на другите. Онези неща, които ни изпълват и издигат като балон. Същите, които правят света по-природен и приятен.

Вярвам на мечо Пух когато казва, че колкото повече, толкова повече, но също така вярвам и в инфекциозната зараза на заобикалящото ни. Вярвам в навика, било то изграден за 21 дена или просто наличен. Вярвам, че сами можем да изградим представите си за света и смисъла му.

Вярвам, че медия, която вдъхновява с позитивни новини и която заразява с ентусиазма си, заслужава своето пространство и разпространение. Колко по-вдъхновяващо и жизнено би било да се абстрахираме от промиващия умивалник на конвенционалните медии, от заслепяващата помия на угодническата истина, и обърнем внимание на дребните неща, които все още правят големите разлики.

Ако животът е пластелин, и ние сами моделираме формите му, то нека всеки от нас издържи на стила на позитивната конструкция. Нека се заслушаме в туптящото сърце на позитивната промяна и повярваме, че “красотата ще спаси света”. Онази естетическа красота, основа на етиката.

И тази сутрин, отварям страница от книжката за оцветяване наречена живот, избирам най-цветните си пастели и започвам да рисувам. А вие в какъв цвят ще оцветите смисъла на живота?

Можете да ни помогнете нашата книжка да е най-шарената като дарите малка сума за кампанията ни ТУК.