Лично мнение

На 6 септември 1885 г. България постига един от най-забележителните си подвизи - Съединението. Защитавайки го успешно  на бойното поле и международната политическа сцена, страната ни доказва, че заедно можем всичко!

Съединението може да се определи като един от най-значимите подвизи в съвременната българска история. Източниците за случилото се са много. Можем да проследим лесно хода на историческите събития. Можем лесно да обобщим накратко:

На 6 септември 1885 г. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява присъединяването си към Княжество България. Това се случва, след като Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев влизат с отрядите си в Пловдив, където арестуват областния управител на Източна Румелия Гавриил Кръстевич и се създава временно правителство.

Княз Александър Първи Батенберг утвърждава с манифест присъединяването на областта два дни по-късно и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.

Международно признание е получено с подписването на българо-турска спогодба на 20 януари 1866 г. С решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г. 6 септември е обявен за национален празник.

Но тази дата е много по-значима. Тази дата не е само съвкупност от исторически факти и събития. Тя ни напомня урок, за който смея да заявя, че сме забравили. Доказва ни, че заедно можем всичко. Напомня ни, че няма обстоятелства, които да попречат на българския народ, когато носи идеал в сърцето си. На този празник все си припомням думите на Иван Вазов, изписани в „Нова земя“:

Септемврийската революция едвам екна из Пловдив и народът я прегърна. Народът, зет в голямата си стихийна смисъл, като същество живо, мислеще и чувствующе, винаги верующ в доброто, честен, простодушен като дете, едничък способен на безкористни пориви, отзивчив и впечатлителен, видя само едно нещо: знамето, което му дигнаха високо пред очите.

Той не пита: коя партия, кой лагер? Съединението беше негова заветна мечта, неговът естествен ламтеж. Велик и едър във всичките съдбоносни исторически моменти, народът нема време да се губи в ситнежи, да изследва тайните побуждения, да спуща стълба в съвестите, да брои кому носи облаги и кому пакости едно движение, което отговаряше на най-благородните въжделения на сърцето му.

Когато лани му поискаха моралната подкрепа на съединението, той я изрази чрез двеста и шейсет митинга; когато сега му поискаха помощ в кръв, той прати петдесет хиляди свои сина на границата.

Той не резонира, а чувствува, дава, мре. Сюблимно дете в обикновено време, апатично, тежко, дори тясно-егоистично, а в критически час - цяло нерви, огън и преданост.

Датата 6 септември е голям успех за „малката“ България, с който тя припомня на Европа, че я има и не би преклонила глава.

И дори днес, когато често сме свидетели на становища и мнения като „Няма бъдеще тука“ или „Съсипаха я тая държава“, трябва да се замислим дали вината не е в нас, в гледната ни точка. Дали ние не сме изгубили нещо значимо в сивото си ежедневие?

Защото, когато носиш огън в сърцето си, обстоятелствата не са чак такава пречка. Съединението трябва да ни напомня, че обединени можем повече. Обединени за едно по-добро настояще, за България, която има бъдеще.

Да ни напомня, че за нещата, от които се оплакваме днес, е лята кръв, посветени са живот, копнежи и мечти.

И нека не забравяме, че всеки един от нас може да бъде герой с примера си, с действията и мисленето си. И да се опитва да обединява, защото заедно можем всичко!

Честит празник!

"Съединена България". Литография Николай Павлович