Успелите споделят

Това е, може би едно от най-интересните интервюта, които съм правил и дори не знам защо е отлагано толкова много време. Обикновено започвам с един по-дълъг авторски увод, но сега просто ще предоставя белия лист (екран) на човека, с който ще те срещнем - Самуил Петканов. 

Представи се накратко.

Самуил Петканов. Хиперсоциален интроверт, полусръчен винтоверт, оплешивяващ. Любящ съпруг и поради това - баща. Основател, автор, съсобственик на медия №37 в страната Не!Новините, която се слави като медията с до 3% по-точна от другите медии. Владее два езика и половина, ако си купи ескадрила изтребители - може би ще завладее и още. Зодия Телец, сорт искърско кобе-говедо.

Как се роди идеята за Не!Новините и защо реши да се захванеш с това начинание?

Идеята за Не!Новините е родена от други - с едни приятели открихме The Onion, започнахме да си разменяме заглавия в техния стил за нашата си действителност и след няколко часа имахме малък сайт, в който да си ги записваме. Днес този сайт е истинският Държавен вестник, но за съжаление Не!Новините все още не вървят като притурка на престижните вестници на истински успелия и пътеводна звезда на всеки трудов млад българин г-н Делян Пеевски.

Kакво е мнението ти за съвременната журналистика в България и как смяташ, че тя може да подобри своето качество?

Съвременната журналистика е България подобно на много съвременни отрасли съществува предимно номинално, не произвежда (качествен) продукт и до голяма степен представлява едни хора, субсидирани от държавата/ЕС директно или косвено. Тук изобщо изключваме национални и регионални медии, издържани единствено от квазипредприемачи, с цел съвсем неприкрито да обслужват политически и бизнес интереси, да “опраскват” неудобни и да бълват ШОК! БОМБА! СЕНЗАЦИЯ! за протъркване на мозъците на населението като стотинка лотариен талон.

За да се поправи това е нужно повече от наличието на кадърни и свободни журналисти, реализиращи се в независими пазарни медии. Те няма как да съществуват без взискателна аудитория, готова да плаща за медийно съдържание, или пък достатъчно голяма и икономически значима, че нейното внимание да струва инвестиция в качествена журналистика от страна на рекламодатели.

Със сигурност си имал възможности да се реализираш някъде зад граница. Какво те задържа тук?

Тук ми е интересно. Светът също е интересен и не отхвърлям възможността временно по едно или друго стечение на обстоятелствата да се подвизавам другаде. За дейността ми в момента географската локация няма особено значение така или иначе, така че ако звънне бачи Илон и каже: “Самуилей! Заведи жената и детето на Марс да видите дали като Мат Деймън може да гледате картофи! Вземете си и кума, че има корени по Самоков и това за картофите е плюс” - защо не? Защо да не ида на Марс за година, две или ако върнат казармата - докато детето стане на 40 и вече не подлежи на призоваване.

В каква България би искал да отгледаш своите деца?

В такава България, в която Самуил си е реституирал Охрид и си е вдигнал в крепостта механа. Кани си гости през уикендите, а през делника прави Не!Новините в центъра на едни обединени в културно и икономическо семейство Балкани. Такъв хубав полуостров, а заради неразбории векове наред губим ценно време за пиене.

С какво съдържание пълниш сам за себе си думата "успех". А думата "щастие"?

Щастие и успех са имагинерни конструкти, за които рядко се замислям. Да, те може да са мотиватор, може да са инструмент за самопреценка и индикатор за евентуални нужни промени. Но ако човек е истински щастлив, няма нужда да брандира и етикетира състоянието си, защото щастието му има измерения - дете, жена, футболен отбор, красив пейзаж или нежна тоалетна хартия. Щастието може да е силно и кратко, може да е бледо и перманентно. Но само по себе си е просто дума, която се стремим да изпълним със смисъл и реално съдържание, които при постигането им веднага отменят нуждата от самата дума.

Успехът, разглеждан като нещо повече от бинарната стойност дали една цел е постигната или не, отново отива към онзи дял на философията, правещ богати хора като Кобилкина. Всеки може да бъде успял за себе си, стига да си зададе достатъчно реалистични и ниски цели. Но ако един човек с ниски цели ги е успял, а един човек с високи цели е стигнал близо до целта, но все пак не ги е, има ли смисъл тогава думата успял? За мен не. Тя е дъвка. За мен не е важно да си успял, а да ти е интересно и да си поставяш интересни цели.

Нека завършим интервюто с една Не!Новина за нашия сайт.

Сензационно разкритие на БАН! Няма нужда да завършите психология, за да работите в кол-център!