Успелите споделят

Сара Божинова се занимава с обучения в корпоративна среда и управление на проекти. Определя себеусъвършенстването като своя мисия и обича да помага на хората. Смята, че чрез надграждане на личностните ни умения е възможно да постигнем успех и високи резултати в бизнеса. 

В личен план обича предизвикателствата, движението, планината, да чете и да ходи на театър. Сара също е НЛП практик, Agile Project manager и лектор в образователната програма Finance Academy, където преподава мениджмънт и управление, както и ефективно управление на личните и семейни финанси. Доброволец е към фондация „Нашите недоносени деца“, чийто каузи приема за лични. Сара ще ни разкаже възможно ли е човек да се научи на "успешно" мислене и каква е формулата за щастие.

Сара, как комуникационните умения оказват влияние върху нашето успешно развитие в личен план и в професионален план?

Толкова прост и толкова важен въпрос. Комуникационните умения са важни, защото това е начинът, по който се свързваме, първо, сами със себе си и след това — с хората наоколо.

За да можем да познаваме себе си, най-важно условие за развитието ни е познането как да общуваме навътре. След това можем да обърнем и тези умения навън, за да изграждаме здрави и смислени взаимоотношения. Това е ключът към всички врати, които искаме да отворим по пътя си, ключът към така търсените житейски успех и щастлив живот.

Според изследването на Харвард, продължило 75 години и проследяващо цели животи, ключът към щастието е качеството на връзките с хората около нас. Така че комуникационните умения определено оказват основно влияние. Добрата новина е, че това са умения, които можем да развиваме.

Вие сте корпоративен обучител с опит в работата с международни екипи. Кой е най-често срещаният проблем в бизнес управлението?

Има няколко основни ситуации, които продължавам да срещам. Една от тях е назначаването на специалисти от съответната сфера на управленски позиции, без те непременно да имат подобен опит, да са преминали обучение или нещо, което да им помогне в управлението на хора. Още съществува представата, че е достатъчно да си експерт в своята сфера, за да заемеш ръководен пост. Това не е така. Управлението на хора, процеси и организации съдържа конкретни умения и целенасочени усилия, различни от съответната професионална сфера. Да, подобни екипи съществуват и функционират приемливо, но те са далеч от оптималното си функциониране както като група, така и на индивидуално ниво. 

Друга ситуация, с която се сблъсквам, е пренебрегването на първоначално дребни неразбирателства — скрит конфликт, а понякога и явен, но постоянен. Създава се ситуация, в която част от екипа е под напрежение, което неминуемо дава своето отражение в процеса на работа. 

И двете описани ситуации в дългосрочен план водят до честа смяна на кадри, което е натоварващо за бизнеса, особено за по-експертни роли. Понякога това води дори до намалена продуктивност и понижен работен морал на екипа. Неслучайно участвам в програма по Бизнес и предприемачество, където водя курс по мениджмънт и лидерство, насочен към уменията, необходими за успешно управление на екип — нещо изключително важно за успеха на всяко бизнес начинание. 

Какъв е профилът на българския корпоративен лидер?

Без да правя категорично обобщение, има някои неща, които съм забелязала като културна особеност. Все още има организации, чиито лидери базират управлението си на контрол, т.нар. “микромениджмънт”. Този контрол е по-скоро непродуктивен, потиска страшно хората дългосрочно и в крайна сметка води единствено до прикриване и липса на желание за реална дейност на работното място. Но този пример е краен.

У нас нараства броят на организациите с отворен мениджмънт, основаващ се на доверие и свобода на действие, където човек може да разгърне пълния си потенциал. А това е, в крайна сметка, и положително за бизнеса. Хоум офисът даде положителен тласък в тази посока, насочвайки фокуса повече върху постигнатите резултати, а не в колко часа си взел обедната си почивка. 

Друго, характерно за лидерството в нашата среда, са ранните кариерни възможности. Поради редица особености в страната, като недостиг на кадри и бърз бизнес растеж в някои сфери, човек, който има амбицията и желанието да се развива, може да го направи сравнително рано в кариерния си път.

Докато в други държави от ЕС може да са необходими от 5 до 10 години за кариерен растеж, в България е възможно да преминеш от начално ниво до супервайзер на няколко екипа в рамките на година.

Лично аз съм ставала свидетел на такива професионални постижения, което е много мотивиращо!

Бихте ли споделили с нас няколко съвета за мениджмънт на личните финанси, с които можем да оптимизираме средствата си?

Един от най-основните начини за оптимизация е поставянето на финансови цели. Те трябва да са конкретни, измерими и с краен срок. Поставянето на цел помага на мотивацията по следването на определен план относно финансите ни, като спестяване или инвестиция, и ни дава и перспектива за бъдещето.

От изключителна важност е и финансовата грамотност, която да ни помага по-добре да разбираме процесите, които влияят на парите ни, как по-добре да организираме бюджета си. Затова съм щастлива, че имам възможност да предоставям достъпно финансово образование, което да доведе до по-добро качество на живот за хората у нас.

Вие сте доброволец към фондация „Нашите недоносени деца“ – можете ли да ни разкажете повече за каузата? 

Фондация “Нашите недоносени деца” се занимава с кампании за промяна на следродилната грижа за недоносени бебета, подкрепа за родителите и повишаване на информираността за преждевременно раждане и недоносени бебета. Към фондацията има и Семеен център за недоносени деца и техните родители "Малки чудеса", където се извършват консултации със специалисти по ранно детско развитие, както и психотерапевтични групи за деца и родители. 

Подкрепям каузата като помагам с преводи за блога им. Включвам се активно и в групата във Фейсбук, където ние, родителите, се подкрепяме по множество въпроси, възникващи около грижите за неденосено дете. Досега не съм откривала по-сплотена и подкрепяща виртуална общност. Дребнавостите просто са оставени на заден план пред важността на това, с което всеки един родител се сблъсква като лично преживяване.

Каква е Вашата рецепта за здравословен баланс между личен и професионален живот?

Една-единствена рецепта нямам, защото забелязвам, че начинът на организация зависи от много фактори и се променя и спрямо възрастта на дъщеря ми. Но из основните съставки са:

На първо място, ясни приоритети. Например моето дете никога повече няма да бъде на 1.5 години, затова разсъждавам какво е необходимо от мен като грижа и присъствие, за да е щастлива. От друга страна, професионалният живот си търси своето време и посветеност. Те са невъзможни без подкрепа от партньор и съмишленици, така че това е и втората основна съставка. След това идва и нещо също толкова съществено — търсене на радостта в малките ежедневни неща.

Хубаво кафе, как след дъжд ухаят розите този месец, детски смях, мила дума от непознат. Все неща, които носят позитивна нагласа, светлина на лошото настроение и ведрост в изтощения ум. Дори ги наричаме клишета, но именно затова са такива —защото все са там, стига да им обърнем внимание.