Октаново число

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот. 

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в прайм тайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.

Да преминеш или отседнеш във Велико Търново и да не отидеш в ТАМ, е като да пропуснеш обръщението на папата към вярващите, докато си в Рим и е Великден. На практика ТАМ е бар и пространство за културни и социални събития на ул. „Марно поле“, но в същината си е най-личното място на Галин Попов и екип от съмишленици, за които срещите с хора и чувството за заедност са споделени ценности. Създават го през 2012 г., но тогава сякаш не подозират, че един ден артистичният бар ще се превърне в жизненоважна част от града, посредник между различни местни общности, поколения, разбирания, ценности и култури. 

За едни е място за бягство в причудливия и таен свят на изкуството, за други е суперклуб с вкусна храна и освежаващи напитки, а в първите години не липсват и трети, за които ТАМ е „някакво сектантско място“. Последната група хора отдавна вече е на друго мнение, така че изпочупени витрини и заплахи за екипа вече няма в степента от началните години. 

Винаги когато говори за ТАМ, Галин го прави със специфична лекота (сякаш небрежно), прикриваща факта, че за да съществува това пространство, работа и живот отдавна са се слели ведно. Въпреки програмата от няколко десетки събития на месец, умората не е победила желанието и способността му да мечтае, а за да скъси връзката между мечтите и реалността, стартира и Patreon страница на ТАМ, където хората от цял свят могат да даряват от 2 лв. на седмица до колкото решат, подкрепяйки артисти, идеи и следващи проекти. 

За да премерим температурата на кипене на едно толкова социално място във време на социална дистанция, се разговорихме с Галин, използвайки повода да разберем повече и за това как се развива флиртът между място за съвременна култура като ТАМ, и град паметник на Средновековното наследство, като В. Търново. 

Къде и какво е ТАМ? 

В момента ТАМ е кино в двора на „Клубът на дейците на културата“ във В. Търново. Но когато в самото начало трябваше да регистрирам ТАМ-страницата във фейсбук, си спомням как точно и ясно отговарях на тези въпроси: ТАМ е бар, намиращ се във Велико Търново. Сега, 8 години по-късно, отговарям по-абстрактно: ТАМ е по-скоро общност от хора, живеещи в различни точки на света, които се срещат във Велико Търново, за да танцуват или да съпреживеят различни културни събития. 

Покрай епидемичната ситуация си дадох сметка, че мястото и честотата на срещите не е от толкова голямо значение, за да се поддържа магията и усещането за заедност. При други обстоятелства културната ни програма достига до 35 събития на месец, а от март до сега сме организирали точно седем. Всички те се проведоха не в бара, а в един прекрасен двор, намиращ се в бившия „Клуб на дейците на културата“.

Сградата е емблематична за развитието на културния живот в града и е паметник на културата с регионално значение. От дълги години е неизползваема, а в момента нашият екип финализира преговорите с община Велико Търново, за да получи право за стопанисването ѝ за период от 10 години. Готови сме въпреки несигурната обстановка да направим сериозна инвестиция в мястото и да възстановим неговата първоначална функция на активна културна сцена в града. Това ще бъде новото място на нашите срещи. 

Как настоящето среща миналото в град като Велико Търново, който най-често свързваме главно с история отпреди векове? 

Мистерия е! И историята, и съвременната сцена са почти непознати за голяма част от гостите и жителите на града. Да, всички знаят, че във В. Търново се намира крепостта „Царевец“, че се е състояло Първото Велико народно събрание и други значими факти от българската история, но това е само част от живота тук. В момента, в партньорство с театрална компания „Вокс Попули“, имаме амбицията да продуцираме ТАМ ТУР – дигитално-артистична туристическа обиколка. 

Това е проект, който ще се фокусира върху малко познати факти от историята на града, използвайки възможностите на съвременните технологии и артистични подходи. Неда Соколовска, създателят на „Вокс Попули“, често гостува със своите представления в нашата програма и от години обсъждаме възможността да реализираме заедно проект за и във Велико Търново. 

Дали защото по време на изолацията всички успяха да презаредят батериите, или просто времената, в които попаднахме, действат вдъхновяващо, не знам, но успяхме да създадем концептуалната рамка на проекта и в момента кандидатстваме за финансиране. 

А каква история пишете ти и твоите колеги за града в момента, какво бихте искали да се разказва столетия след вас за днешния ден?

Трябва да има исторически документален сериал по БНТ 1. Глас зад кадър, който разказва нашите истории със сериозен патос, на финалните надписи пускат песента на Васил Найденов „Там, преди 100 лета“. 

Определено не мисля, че правим посредствени неща, но истински вярвам и в красотата на тяхната преходност. Не си представям, че след столетия дейността ни би имала особено значение за някого. 

Как изглежда „твоето“ Велико Търново, кои са същностните за града и района неща, които един посетител може да пропусне, следвайки потока от популярни за посещение места? 

През март т.г., в първите дни от изолацията, у дома в градината дойде една skinny bitch. Беше много гладна и изключително дружелюбна към трите ни котки. Започнахме да ѝ даваме храна и тя бързо си изкопа голяма дупка в градината и трайно се засели там. Знаете как е с куче... повече разходки, по-малко седене във фейсбук. Та, по време на разходките с Мими из града, открих места и детайли, които никога преди това не бях забелязвал.

През януари моите приятели ми бяха подарили вече за рождения ден от ония телефони с 5 камери. Имаше и инсталирано инстаграм приложение и аз, подмамен от всички тези екстри, започнах да снимам и качвам снимки в приложението, както правят други хора. Та, ако някой се интересува как изглежда моето В. Търново, може да погледне в инстаграм профила на mimi_walks_. Повечето снимки са от кв. „Света Гора“ (т.нар. „Турската махала“), кв. „Асенов“ (т.нар. „Асенова махала“), кв. „Варуша“, но и в новата част на града има радост за окото.

Друго a must see от Велико Търново е Зийна за култура CUT/ КЪТ. Той излиза в много лимитиран тираж, но ако не си от щастливците, които са успели да се сдобият с копие, може да го разгледаш онлайн, както и да намериш информация за предстоящите броеве в инстаграм профила му cut_kut.

В друго интервю казваш, че Велико Търново е на равно отстояние както от София, така и от Букурещ, което дава различна перспектива към града. Какви други грешки на гледането отвън към региона на Велико Търново ти се струва, че е нужно да се преодолеят?

Много зависи от отправната точка и нагласата. Ето, мога да дам пример веднага с едни прекрасни дизайнери от Лос Анджелис, твърдо решени да се преместят във В. Търново. Техните външни наблюдения са, че градът се развива, и те искат да живеят и работят тук. Дали са преценили погрешно – времето ще покаже, но със сигурност колкото повече свежи и активни хора се заселват, толкова по-добре ще бъде позициониран градът във всякакви аспекти. 

Ако и някой друг обмисля преместване в Търново, препоръчвам да разгледа сайта на Катерина и Константин Matter of Space. Те вече ще са наоколо. 

Посетители на ТАМ и твои колеги често са чужденците, избрали за свой дом Велико Търново и околностите му. От какви държави идват те и от какво са привлечени да останат? 

Преди години имаше предимно британци, които изкупуваха масово имоти в града и околните села. В един момент се издаваше местен вестник на английски, имаше много заведения на и за чужденци, куизове, ежемесечни битаци (car boot sale), част от които всъщност продължават да се случват и днес.

В днешно време се заселват хора от различни държави, някои от които са извън Европа. Има такива, които продължават да купуват жилища, но и друга част, които живеят под наем. Причините да са тук са различни – любов, работа, учене, природа, ниски цени, приятелска и социална среда. Добър пример е норвежецът Ларс Нордби, който от няколко години развива успешно международната резиденция ARV.International (аrv.international) и галерията за съвременно изкуство Heerz Tooya (heerztooya.com). 

Театър, кино, партита, доброволчески инициативи – как избираш зад какви инициативи да застанеш и да организираш? 

За всяко събитие ми трябва муза. Работата ми в ТАМ ме среща с хора с разнообразни интереси. Избирам си някого и през цялото време, през което подготвям определеното събитие, си представям как конкретно този човек ще се включи или ще реагира на съдържанието и на начина, по който е поднесено. Винаги е по-лесно, когато имаш ориентир. 

Наскоро в ТАМ започнахте да предлагате и кухня. Когато стана ясно, че няма да можете да отворите врати преди есента заради пандемията, организирахте лятно кино на открито. Какво ти дава гориво постоянно да търсиш и добавяш нови елементи? 

Като имаме зеленчуци, правим зеленчуково къри, като има хубаво кино и двор, правим прожекции на открито. Всички ние сме заобиколени от елементи, които може да комбинираме и „сготвим“ по наш вкус. Горещо препоръчвам да се правят експерименти!

Защо културата и изкуството са твоите средства за движение напред, настрани и нагоре? 

Аз съм голям хедонист. Винаги съм се оставял Щастието да ме води за носа.

Ина Дублекова и Кремена Христова са авторки на интервюто.