Успелите споделят

Александър Кадиев е актьор, който дълги години е под светлините на прожекторите и още от малък, като син на Катерина Евро, той не остава в сянка не само заради нея, а и заради необичайната харизма, която носи със себе си.

Още през 2008 година, когато следва в НАТФИЗ получава наградата „Най-най-най“ за най-перспективен актьор на випуска. И това не е всичко - печели и отличието „Иван Димов“ за „Млад актьор“ на годината за ролята си на Бруно във „Великолепният рогоносец“. Той е носител и на престижаната награда „Икар“ за поддържаща мъжка роля за участието си в спектакъла „Скъперникът“ на Лилия Абаджиева. Той има много и запомнящи се роли, които не спират и до днес, като през 2012 година прави рязък завой от своето поприще - той става водещ на успешното предаване по Би Ти Ви „Преди обед“, като си партнира с Деси Стоянова. Но той не изоставя театъра, а успява да изгради мост между малкия екран и театралната сцена.

На каква възраст избра актьорската професия за свое поприще?

Актьорската професия я избрах сравнително късно. Вече бях завършил гимнзия дори бях учил маркетинг и мениджмънт една година и тогава реших, че може би всъщност е време да опитам да кандидатствам в академията и да стана актьор. До преди това съм мислил за тази професия, разбира се, и винаги съм я харесвал, но не я бях приемал за сериозна опция, а и сякаш изпитвах някакъв страх дали би могло изобщо да стане. Все пак това е сценична професия и тя носи своите притеснения, защото човек е на показ. В крайна сметка се реших: след моята двадесетгодишнина кандидатствах, приеха ме и така лека-полека тръгнаха нещата.

Смяташ ли, че семейната среда влияе на един млад човек при кариерния избор и повлия ли тя при твоето решение за професионалния ти път?

Смятам, че семейната среда влияе на абсолютно всичко в бъдещите избори на човека. Много е важно родителите ти какви хора са, каква музика се слуша и какви книги се четат вкъщи, какви филми се гледат - всичко това, което оформя въображението и мирогледа на човека. Приятелите също имат огромна роля. На мен конкретно това ми повлия - майка ми е актриса, а баща ми, въпреки че е далеч от изкуството като професия много обичаше тази област. Пред очите ми винаги е била творческата страна на света. Аз вярвам в заложбите на човек и когато човек ги има, то интуицията и средата го насочват да направи правилния избор и всичко се нарежда като в пъзел.

След близо пет години в Преди обед къде би казал, че ти е по-комфортно - на театралната сцена или в телевизонното студио?

Това са различни професии и в този смисъл не може да се търси особен паралел между тях. И двете имат много определена специфика. Това, което ги обединява е, че ти присъстваш с тялото, гласа си и ума си и трябва да работиш за хората. И двете поприща много ми харесват. Театърът, разбира се, е мястото, в което аз се чувствам най-жив и най-емоционално изпълнен, но пък телевизията ти дава една различна динамика, много социална професия е и дава тази част от популярността, която театърът не може.

Преди обед е едно от малкото предавания, което разказва вдъхновяващи истории на хора от България. Като погледнеш назад коя среща с ваш гост те е впечатлила най-много?

Много е трудно да отговоря на този въпрос, защото за близо пет години сме заснели над 1000 предавания с близо 3000 гости. Впечатлявал съм се неведнъж от историите, които са разказвани в нашето студио. Мога да обобщя това, което ме вдъхновява в общия профил на хората - това е страстта и желанието за създаване на нещо, на променяне на средата, в която те живеят и най-вече в променяне на самите тях. За да може човек да инициира промяна, трябва да започне със себе си. А за това се изисква воля, ум, душа и сърце и много качества. Така хората могат да преобръщат живота си на 180 градуса и да поемат в посока на осъществяване на своите желания и мечти.

Казват, че всеки един творец със своята работа отправя някакво лично послание към публиката. Кое е твоето послание, когато играеш на сцената?

Нещото, което аз винаги съм се опитвал да предам на хората е, че животът може да се случва с лекота, че би могъл да бъде динамичен, наситина много бърз, но в същото време човек да контролира тази бързина. Тоест да кипи в живота, защото на сцената нещата обикновено са качени на много по-голям градус, отколкото са в нормалния живот и в този смисъл искам да покажа с тялото, гласа си и играта си на публиката това, че може да се минава с лекота през живота, че той може да бъде контролиран от нас по добър начин и че в края на крайщата всичко зависи от нас. Както в театъра, всичко зависи от актьора. В този смисъл всичко е в нашите ръце. Стремя се като играя да покажа тези неща на хората и сърцето, което се влага - много е важно да има емоция през цялото време. Трябва да се живее динамично, леко, много емоциноално и в същото време да се усеща разум в нашите действия.

Ако в момента хванеш златната рибка, кои ще са твоите три желания за по-добра България?

Едно от желанията ми би било хората в България да бъдем по-добри и да сме по-богати емоционално, и по-образовани, защото това помага на обществото да се разбираме един с друг. Бих си пожелал наистина корупцията, която същестува в огромни количества в България и цялото това крадене на пари да го няма. Тогава ще има повече за хората и всичко ще изглежда по-добре. И третото, което бих пожелал, е да знаем за какво сме тук. Когато имаш образование, талант и професия и я упражняваш в собствената си страна, то трябва да получваваш уважението и възнаграждението, което ти се полага по световни стандарти. Тогава човек знае, че няма таван. Просто в България в момента таванът е много нисък и човек се удря зверски в него и приключват много неща. И ако човек няма характер и воля, той просто се прекършва. Заради това много хора бягат навън - удрят тавана много рано. Иска ми се да няма таван в България. Да може да стигнем до космоса оттук.

Една от най-силните черти на актьора е импровизацията. Оставяме те да отправиш едно спонтанно послание на нашите читаетели.

Нещото, което бих казал на младите хора е да бъдат по-смели. Да вярват в себе си. Това са клишета, които се оказват абсолютна истина. Да слушат сърцето си, да могат да обичат, да се влюбват, защото любовта е единственото нещо, което дава пълен смисъл на живота. Другото нещо, което дава пълен смисъл е професията. Нека намерят професия, която обичат, която искат да вършат с цялото си съзнание и същество, за да могат да бъдат в полза на обществото и да имат ясна цел на къде вървят. Любовта обаче е преди всичко!

Снимки: личен архив; Иван Пейков

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.