Успелите споделят

Винаги съм твърдяла, че ул.”Шишман” е най-очарователната улица в цяла София, която събира в себе си една неповторима атмосфера и дух, неприсъщи на голяма европейска столица. 5 години от живота си прекарах на нея и когато веднъж забелязах новия гост на номер „12А” - Galateria naturale, нямаше как да не се запозная с него. Приветливи млади хора ме подканиха да пробвам от неповторимия вкус на сладоледа, който предлагат, а ето че днес успях да се запозная с момичето, което стои зад моя вкусен спомен – Савина Николова.

Кои са петте думи, които Ви описват и кой е Вашият любим сладолед? 

Креативна, разсеяна, емпатична, енергична, критична. Въпреки, че в живота съм човек, който се изтощава лесно от еднообразието, отношението ми към храната, и съответно сладоледа, е точно обратното. Любимите ми вкусове са класически - яйчен крем с бурбонска ванилия, лешник и шоколад. През лятото - малиново сорбе с черен шоколад. 

А колко всъщност вида сладолед има и защо вашият е „бавен” ?

Има основно два вида сладолед - индустриален и занаятчийски. Първият се появява след Втората световна война в Швейцария, благодарение на “големи” научни открития като сухото мляко и изкуствените аромати. По този начин сладоледът става достъпен за масата. Занаятчийският сладолед е сладолед в затворен цикъл. За съжаление в Европа няма конкретен закон, който да обяснява какво точно стои зад думата “artisanal” - което до голяма степен обезсмисля значението ѝ.

Ще дам пример: ако аз правя сладоледа на място и имам лабораториум, мога да работя с индустриални смеси и пак да нарека сладоледа си занатячийски. Вдъхновени от slow food вълната като контрадикция на едно fast food общество, нарекохме сладоледа си "бавен". Тази дума най-точно описва нашата философия не само за производство на сладолед, но и за бизнес модел като цяло.

Смятам, че агресията в бизнеса, както и в живота, е нездравословна. Ако правиш продукт зад който можеш спокойно да застанеш, значи си в правилната посока. 

Шарените снимки от Facebook-а ви примамват всекиго да пробва от ледените вкусотии, а защо и да не се опита да ги приготви. Какво вдъхнови Вас да започнете да се занимавате с този бизнес?

Всичко започна съвсем случайно. Бях решила да замина да уча в чужбина. Моите приятели избраха Англия, още тогава на подсъзнателно ниво може би съм усещала, че това няма как да бъде моето място. Аз и Англия имахме различни вибрации. Съвсем естествено на хоризонта се появи Италия, а аз дори не знаех езика. Записах да уча в Милано специалност, която просто ми звучеше добре - медийни езици.

Едно лято стигнах до Сицилия, където се влюбих в занаятчийския сладолед, така вместо да ходя на плаж, ставах всяка сутрин в 6, за да крада занаят от чичото на мой приятел, който беше от стара фамилия джелатиери.

След като се прибрах в Милaно, разбрах, че това е моето нещо и започна едно дълго пътешествие, което продължава и в момента. Изминаха четири години в мечти и проекти. Точно преди четири месеца се прибрах и в България, за да правя истински сладолед. Колелото се завъртя по странен начин, преминах през големи корпорации, за да разбера, че храната ме прави истински щастлива. В момента прекарвам 8 часа на ден в офис, а през другото време готвя, организирам курсове и работя върху нов проект, естествено сладоледен (усмихва се).

Разбрах, че вече имате собствен „Мастър клас” по изработка на занаятчийски сладолед. Какво е главното, което искате да предадете като познания и какви са хората, които участват?

Мастър клас, силно казана, тъй като не съм лицензиран преподавател, но съвсем скоро и това ще стане. Моите курсове не са за хора, които минават през кухнята, само за да си направят кафе и да отворят един пакет бисквити. Човек трябва да е отдаден - ако няма страст, не се получава.

Правенето на сладолед от една страна е изключително точна наука, от друга е изкуство. Искам децата ни да ядат чиста храна, не искам да категоризираме храните.

Скоро бях чела интервю на един български диетолог, който вкара пицата и сладоледа в категорията “вредни харни”. Пицата, както и сладоледът, са продукти съществуващи от векове и те в самата си същност не са вредни. Проблемът идва от самата индустриализация, която превръща храната ни в нещо непознато за телата ни. Една пица с дълга ферментация и брашно от стари култури пшеница може да бъде част от един пълноценен режим на хранене, така като един сладолед с фермерско мляко, прясна органична сметана и яйца от свободни кокошки.

От скоро вече джелатерията може да дойде до нас, по всяко време и повод. Кое е най-интересното събитие, на което сте присъствали?

Били сме част от много интересни частни и корпоративни събития. Сещам се за една интересна случка преди няколко месеца. Една жена ми се беше обадила и искаше да организираме детски рожден ден в парка, на който ние да присъстваме с подобаваща доза натурален сладолед. В деня на самото събитие заваля много силен дъжд, но хората настояваха да организираме нещата, както бяхме говорили. Получи се супер нестандартен рожден ден, децата бяха с гумени ботуши и дъждобрани и се редяха на опашка за сладолед, а аз си мислех: Искам и аз да съм толкова яка майка един ден! (смее се)

Една причина да вземем на разходка с нас по „Шишман” нещо ледено от Вашата витрина?

Можем да си измислим винаги добра причина, за да бъдем щастливи. Един добър сладолед винаги върши работа. 

А кой е сладоледът, който ще ни „топли” летния спомен през зимата?

Щрудел с печени ябълки и канела, шоколад с ром и портокалови корички и, разбира се, бурбонска ванилия към един горещ тарт татен.