Интервюта

Симона Петкова е доказателството, че с много труд, търпение, упоритост и вяра всеки може да сбъдне мечтите си. 27-годишната футболистка е родена в Габрово, а в момента живее в красивия град Лугано (Швейцария), където подписва първия си професионален договор с местния женски футболен клуб – Лугано Щвейцария. Завършила е бакалавърска степен в Националната спортна академия "Васил Левски". Кариерата на талантливата българка започва с екипа на Габрово, където играе като нападател. Още в първите си мачове Симона Петкова показва завидни умения и е повикана в националния отбор на България до 17 години, а по-късно се превръща и във водеща фигура при жените. Сега самата тя ще ни разкаже повече за живота си и страстта си към футбола.

Разкажете ни за първите ви стъпки във футбола?

Моите първи стъпки на терена бяха направени много късно. Започнах да тренирам организирано с момичета чак на 16-годишна възраст. Включих се на един турнир за девойки до 17 години, който се проведе в Габрово. Веднага след 3-те мача с екипа на Габрово бях повикана за националния отбор на България до 17 години.

Аз съм изключително активна и енергична. Като дете участвах във всички спортни мероприятия между училищата. Но футболът ми беше на сърцето. По цял ден бях с топка в крака. Играех на двора в училище, на площадката пред блока, на лоста. Беше изключително забавно. Даже си спомням, че момчетата, с които играехме постоянно, не можеха да повярват, че понеделник ритахме на лоста, а в четвъртък бях на големия терен и то с националната фланелка. Това беше моят дебют и оттогава си казах, че футболът ще стане моят начин на живот, работа и вечна страст.

Турнирите за девойки 2012 г. се играеха на половин терен и 5м врати. Тоест моят първи официален мач на голям терен беше с националния отбор за девойки до 17 години. Когато чух химна, просто настръхнах. Оттогава започнах да мечтая за голямата сцена.

Кога решихте, че искате да се занимавате професионално с този спорт?

Футболът стана моя мечта след дебюта ми за националния отбор. Бях още дете, не бях виждала големи стадиони, нямах сила да подавам 30-метрови пасове или да центрирам. Беше страшничко! Но когато изиграх първия си мач, вече знаех, че това е нещото, което искам да правя. Да играя за България и да нося с гордост националния екип. Тази емоция, адреналинът и чувствата по време на мача просто бяха толкова силни, че още носят една приятна тръпка в стомаха ми.

Родната футболистка се премества в София, където продължава своята кариера в отбора на НСА София, в който играе като дясно крило.

Трудно ли взехте решението да се преместите в София?

Не, аз много исках да тренирам футбол, а в Габрово това нямаше как да се случи. Трябваше да намерим отбор, който да ми помогне да се развия. И София беше най-добрият вариант.

Има ли подходящи условия за трениране на женски футбол в България?

В България за момента женският футбол е на абсолютно аматьорски начала. Подходящи условия е трудно да се каже, че имаме. За мен, добри условия предлагат в НСА София. Неслучайно те са дългогодишен шампион. Но, смело мога да кажа, въпреки липсата на условия, момичетата тренират, съчетават мачове с работа или университет. Изключително щастие е за мен, че се чува все повече и повече за нас. Ние играем от любов към спорта и опровергаваме мита, че футболът е мъжки спорт.

Разкажете ни малко повече за успехите ви с отбора на НСА?

С отбора на НСА бях шампионка на България 7 пъти. И бях носител на Купа България цели 6 пъти. В Академията успях да се развия и да взема и няколко индивидуални награди. Благодарна съм за времето, прекарано там.

След успехите си с отбора на НСА, Симона Петкова търси развитие в чужбина и се състезава за английските отбори Leeds Ladies (играе зад нападателя) и Watford Ladies (играе като дясно и ляво крило). По-късно Петкова се мести в Италия, където играе за Бари, Емполи и Сан Марино като вътрешен халф и нападател. Доброто ѝ представяне през годините е забелязано от швейцарския Лугано, с който българката подписва първия си професионален договор. В Лугано тя играе като атакуващ халф и нападател, в зависимост от противника.

Кога и как взехте решението да се развивате в чуждестранен отбор?

След първия ми мач в Шампионска лига вече знаех къде искам да стигна. Докоснах се до толкова силни отбори и се замечтах. Вечер си мислех какво трябва да направя за да достигна това ниво. Е, решението беше да изляза и да играя в чужбина.

Според вас, в коя държава (от тези, в които сте играли) има най-добри условия за развитието на женския футбол?

За мен Англия има най-добри условия за развитие на женския футбол. Тяхната структура е толкова съвършена. Момиченца на 6 години могат да се запишат, да играят футбол и да стигнат до клубове като Манчестър Юнайтед и Ливърпул. Цялата стълбичка е изградена и условията са уникални. Материалните бази са светлинни години пред нашите, които имаме в България.

Какви са основните разлики според вас между мъжкия и женския футбол?

В наши дни мъжкият футбол е бизнес. Няма толкова емоции, страст, себераздаване и желание. Жените играем първо от любов към спорта. При нас има тръпка, удоволствие, разочарование, микс от емоции и, разбира се, страст. Все повече хора гледат женски мачове и казват, че има тази тръпка, която вече липсва при мъжете. Друга основна разлика е заплащането. Водим борба за признанието на женския футбол като професия.

Харесва ли ви животът в Швейцария и как прекарвате свободното си време?

Животът ми в Швейцария е страхотен. Тук всичко е спокойно, красиво и подредено. В свободното си време чета книги, разхождам се сред красивата природа и поддържам връзка с приятели. Аз съм като всички обикновени хора - готвя, пазарувам, чистя и пускам пералня. Всекидневието ми е изключително интензивно. Но определено това е животът, за който съм мечтала.

Кога и защо решихте да напишете и издадете книгата „Футболно пътуване”?

От няколко години мечтаех за момента, в който ще публикувам моя книга. Написах „Футболно пътуване”, защото вярвам, че това е един шанс да дам от моята вяра и надежда. Искам да вдъхна смелост и кураж на читателите и да покажа, че щом аз мога да постигна мечтите си, значи всеки може. Аз вярвам, че сме родени да бъдем щастливи, а не перфектни. Щастието ни зависи от всекидневните решения, които взимаме. Правете нещата, които ви карат да се чувствате добре, да се усмихвате и очите ви да греят като на малко дете. Книгата цели да даде още един пример, че когато силно искаме нещо и сме готови да се жертваме, то най-вероятно ще успеем и ще заслужим удоволствието от постигането на целите ни.

Какви са вашите цели в професионален и личен план?

Всеки ден работя за сбъдването на мечтите ми. Искам още по-силен отбор, искам футболни емоции и страсти с националния отбор на България. Искам да видя женския отбор на европейската и световната сцена. В личен план работя върху себе си. Отделям време за личното ми развитие не само на терена, но и извън него. Не на последно място, искам да докосна повече хора. Надявам се с книгата ми да успея да предам моята енергия, ентусиазъм и позитивно настроение на всички близо до мен.

Какви съвети бихте дали на децата, които тепърва започват да се занимават със спорт в България?

На всички деца бих пожелала повече вяра, още повече смелост и постоянство. Забавлявайте се. В наши дни всичко се случва бързо, но за да успееш в спорта, трябва да си готов да работиш, да тренираш и след това да бъдеш възнаграден за усилията си. Търпение, дисциплина и воля. Това е ключът към успеха във всеки спорт.

Пожелаваме още много успехи на Симона Петкова и нека всичките ѝ мечти да станат реалност!

Източник на снимките: Instagram/Simona Petkova