Фолклор

Магия, емоция, корен, щастие, обединение - това са едни от малкото думи, които ни идват на ум, когато се докоснем до българския фолклор. Той е толкова необятен, че едва ли ще ни стигне един живот да успеем да чуем, видим и след това разкажем всички песни, танци, обичаи, приказки и поверия, които крие в себе си.

През август 1965 г. се създава първият Национален събор на българското народно творчество, който да обединява всички  малки частици от това голямо сърце на България - фолклорът. По предложение на етномузикологът Райна Кацарова, Копривщица е избрана да приюти всички участници и зрители на това мащабно за времето си събитие.

Началото. Местност "Войводенец", град Копривщица

Главната му цел е представяне, разпространение и съхранение на недвижимото ни културно наследство. Копривщенският събор побира в себе си почти всички части на това наследство като танци, песни, инструментален и словесен фолклор, детски игри, обреди, занаятчийски изделия, традиционни костюми, народна медицина. Седем естради, една местност и безброй сърца, в това се преобразява Копривщица на всеки 5 години. 

Много самодейни артисти намират мястото си тук като израз на това, с което са закърмени. Преди всяко издание на събора се организират регионални прегледи. И така, ние ставаме свидетели на една цветна, ухаеща на минало картина, която ни кара да се връщаме към нея всеки път.

Не бихме могли да изброим всички участници на Копривщенския събор през годините, но няма как да пропуснем едно младо момиче, което през далечната 1965 година е било само на 23 години. Тогава тя изпява за първи път песен, която се превръща в символ на българщината, а по-късно, през 1977 г. лети в космоса.

Да, точно така, това е Валя Балканска, а песента няма нужда от представяне - "Излел е Дельо хайдутин". Може да чуете това невероятно изпълнение тук. 

От създаването си до днес броят на участниците нараства от 4000 на 14 000 души от България и целия свят. Съборът за автентичен фолклор се превръща в дом за много чужденци и в стабилен мост между поколенията.

За последното си издание през 2015 г. той успява да привлече над 200 000 зрители, а тази година влиза официално под егидата на ЮНЕСКО за най-добри практики за съхранение на световното нематериално културно наследство.

Закриване на XI Национален събор на българското народно творчество през 2015 г. 

Сигурни сме, че много хора очакват с нетърпене следващото издание, което ще се състои през 2020 година. Именно това е причината съборът да е уникален по своему, защото въпреки 50 годишната си история все повече ни изненадва и впечатлява. Успява да запали искрицата за знание, успява да събуди желание за съпричастност и успява лекичко да ни повдигне, някак да не стъпваме по земята.

Истинско преживяване или катарзис, всеки го разбира различно, но истината е, че всеки, независимо от своята възраст и положение, трябва да отиде и да разпише своята собствена история с голямото сърце на България - фолклорът.