Личностно развитие

Харесваш ли научна фантастика? Аз я обичам. Иван я обожава. Затова е толкова космически вълнуващо, че и двамата (по отделно!) наскоро успяхме да се почувстваме като част от научно-фантастичен роман. Как се озовахме във флотационна капсула (в два различни дни) и какво се случи там, предстои да разбереш.

Но първо може би трябва да отговорим на най-важния въпрос - какво е флотация?

Мога да се опитам да ти го обясня, но предпочитам да цитирам описанието от сайта на пространството, което беше наш флотационен домакин - Metta.

Флотация е терапия в хай-тек капсула за безтегловно плаване с цел дълбока почивка, медитация, възстановяване на тялото и изследване на възможностите на съзнанието и ума.

Липсата на гравитация в капсулата се постига с насищане на MgSo4 (магнезиев сулфат) в пречистена вода. Количеството Епсом соли е 300 кг и освен безтегловност, солите насищат тялото с нужни минерали и оставят кожата и косата меки и нежни.

Почивката се търси чрез сензорна депривация – максимално занижаване на информацията, която се обработва постоянно от сетивата и подсъзнанието. Затова възможностите на флотационната терапия са за пълна тишина, тъмнина и изолация от информационния поток.

Заинтригуван ли си? Ние определено бяхме! И в същото време това описание не се доближава до самото преживяване. Но е добра отправна точка.

Какво всъщност се случи, бяхме ли в бъдещето, в космоса или в бездната на собственото си съзнание? Ще разбереш от нашия флотационен лексикон! Препоръчваме да се чете с отворено съзнание и без предразсъдъци (както и всичко останало всъщност).

Защо реши да опиташ флотация?

Иван: Винаги съм жаден за ново преживяване, което малко хора около мен са пробвали. От малък съм срещал сензорна депривация в научно-фантастичните книги и не ми трябваше много убеждаване.

Деси: Имам много странна зона на комфорт, която се мести - понякога нещо ми се струва ок, друг път - не. Когато прочетох за флотацията имах противоречиви усещания, но реших, че искам да пробвам, защото изглежда футуристично.

Имаше ли някакви очаквания преди да отидеш?

И.: Бях се постарал да си изчистя главата от очаквания. Комуникацията на Мета така или иначе представя преживяването в малко по-езотерични нотки, отколкото моят вкус толерира, така че от тази страна ми беше лесно. Бях чувал от приятели, че може да ми е скучно, но не го вярвах. 

В крайна сметка влязох там с едно единствено предубеждение - че капсулата е нещо тясно, с размерите на ковчег или на онези под хотели в Япония.

Д.: По-скоро бях леко притеснена. но се опитвах да не си представям нищо. 

Какви бяха първите ти впечатления от флотационния апартамент и капсулата?

И.: Не очаквах апартамент! Усещането, когато те въведат и ти представят цялото това място само за теб, е доста галещо душата и даващо допълнително спокойствие, още преди да си се потопил. Разполагаш с цяла една стая, в която да си повисиш преди флотацията и да се адаптираш към реалността след нея.

Капсулата разби очакванията ми със своите размери, спокойно можех да се разперя вътре, като Витрувиянския човек на Леонардо, без да докосвам нищо.

Д.: И аз не очаквах апартамент и бях доста изненадана. Имаше много малки детайли, които ми направиха приятно впечатление и ме накараха да се чувствам спокойна.

Как би описал първата си флотация?

И.: Чудех се дали ще заспя, дали ще скучая, дали ще трябва да се боря с липсата на звук, светлина и усещане. В крайна сметка открих, че това е една изключително комфортна среда за тялото ми и няма изобщо какво да го мисля.

В началото се чудех какво да си мисля, отне ми някакво време да се отърся наистина от темпото на света отвън и да оставя мислите ми да използват освободилото се за тях пространство. Без излишни прекъсвания и каквито и да е разсейвания, бързо влязох в ритъм да захващам проблем, да го оглеждам спокойно, да му измисля решение и да минавам към следващия. Като един милениал, възможността вниманието ми да не подскача на всяка трета секунда, като на златна рибка, беше невероятна и я грабнах ентусиазирано.

Д.: Неописуемо? Добре де, ще се опитам да я опиша. Когато останах сама в апартамента, осъзнах нещо много важно - откакто родих (преди година и 3 месеца) не съм оставала сама със себе си. Винаги около мен има някой, независимо дали вкъщи, или навън. Това осъзнаване ме накара едва ли не с танцова стъпка да вляза в капсулата. Отпуснах се по-бързо от очакванията ми и се опитвах да не мисля за нищо. Просто си повтарях колко е щастливо, че имам цял час само за мен.

Разбира се, немисленето не е силната ми страна, но след малък хаос овладях положението. Оказа се, че тялото ми се чувства повече от комфортно в тази водна среда и след известно време реално спрях да я приемам като такава и ми се струваше, че винаги съм си флотирала. В един момент не исках никога да излизам оттам, после ми се стори, че започва да ми доскучава, но точно тогава светнаха светлините, които индикират, че времето ми изтича.

Малко или много е един час?

И.: Времето в капсулата не значи нищо. На няколко пъти се чудех дали са минали пет минути или 50, ужасявах се от тази неяснота, после се радвах, че имам още много време, може би…

Д.: В капсулата цари безвремие. Което е хем малко страшно, хем страхотно. Отначало е леко объркващо, тъй като сме свикнали винаги да знаем колко е часа, кое време от деня е. Там тези неща отсъстват напълно и това е един от най-големите плюсове. Ако не възприемахме времето така, както сме свикнали, всичко щеше да е различно. Ние щяхме да сме различни. И в капсулата можем да бъдем.

Какво ти хареса най-много?

И.: Предният ден бях карал стотина километра с колело, подготвяйки се за състезание. Квадрицепсите ми се бяха стегнали и с нужда от отпускане. В същият ден покатерих доста по стената в залата, предмишниците ми също се бяха понапрегнали.

С огромно удоволствие открих, че водата в капсулата е с магнезий и този един час накиснат в него се отрази на мускулите ми невероятно, буквално излязох нов човек.

Д.: Това, че имаш контрол над цялото преживяване. По принцип съм малко "control freak" и се притеснявах, че има точно определени правила, които трябва да следвам, за успешна флотация. Всъщност се оказа, че имаш пълната свобода да ръководиш нещата - дали капсулата да е отворена или затворена, дали отнякъде да влиза светлина или да се отдадеш на тотална сензорна депривация. Аз избрах последното, но го избрах съзнателно - не ми беше наложено, и страшно много ми хареса. Почувствах се освободена, странно е как съзнанието ти може да се чувства толкова безкрайно в едно всъщност затворено място.

А какво не ти хареса?

И.: За мен беше изцяло позитивно преживяване - от първата стъпка в Metta до черешката (буквална) на излизане от капсулата.

Д.: Няколко пъти ми влезе вода в окото. Все по малко, но беше неприятно. Хората от Metta обаче са помисли за тези ситуации и отстрани имаше оставена кърпа. Така или иначе, вината за това си е само моя.

Как се чувстваше след като излезе от флотационната капсула?

И.: Усещането беше като да се събудиш отпочинал сутрин, само че умножено по пет. Сутрините ми обикновено започват сънено и бавно, докато излизането от флотация мога да го сравня с бавно и мощно издигаща се орбитална ракета напускаща атмосферата на планетата.

Д.: Почувствах се лека като перце. Явно безтегловността на плаването още ме държеше. Имах особен прилив на радост и енергия, може би дори лека еуфория. Предполагам от свръхдозата магнезий. :)

За кого според теб е подходяща флотацията? Би ли я препоръчал?

И.: За всички милениали и ADHD творци.

Д.: На всеки, който иска да прекара време със себе си, да се отпусне и да изключи за малко от външния свят. Понякога тялото ни има нужда от нещо, което не осъзнаваме веднага - в моя случай беше флотацията и смятам, че и за много други хора е така, просто няма как да го знаят преди да са опитали.

Повече информация, както и да запазиш своя час за флотация, можеш да намериш ТУК.