Успелите споделят

Тази година предстои първото издание на TEDxTalyana. В рамките на събитието ще говорят редица вдъхновяващи личности, като ние, от uspelite.bg, избрахме да те срещнем с част от тях.

Първият е Сергей Петров, изпълнителен директор на "Варна - Европейска младежка столица". Сергей Петров завършва политология във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ и международна политика и сигурност във Варненския свободен университет. Основател е на Клуба по политически науки и председател на Младежката асоциация по политически науки.

Повдигаш интересна тема за предстоящото издание на TEDxTalyana - за традициите и това как сякаш сме ги забравили. Защо се спря именно на това?

В този формат на TEDx основна тема ще бъде културно-историческото наследство. Мястото, на което ще се проведе конференцията, също е уникално – в самите малки римски терми във Варна. Също така се опитваме да възродим историческия център на града, който сме кръстили „Таляна“, и работим за неговото развитие от 2017 г.

Избрах да говоря за традициите и отношението на съвременния човек към тях. Съвсем категорично отхвърлям тезата, че ние „създаваме“. В това ни убеждават денонощно. Моята философия е на развиващ човек. Не на създаващ. Можем единствено да създаваме в смисъла на измисляне на инструменти, които оптимизират вече създадени явления. Идеята, че сме „създатели“, върви ръка за ръка с идеята, че всички сме уникални. Истината е, че сме различни. Но само някои са уникални, а други - не.

И за съжаление, в днешния свят смятаме, че нищо предходно няма значение. Сякаш светът започва и свършва с нас. Това е абсурдно и вредно. Отхвърляме с лекота идеи и фундаментални постановки, които са били надграждани от велики умове.

За да имаме устойчивост на всичко, което правим, трябва да има приемственост. Историческата реалност показва, че именно това е задължителното условие. Иначе тръгваме от нищото и можем да се загубим безвъзратно.

В последно време виждаме в дебатите по различни теми сблъсък на крайности, а истината сякаш винаги се оказва някъде по средата. Защо според теб се получава това залитане?

Ние нямаме единна дефиниция на понятия, като истина и норма. Велики умове ни предлагат различни тези. В крайна сметка това, което за мен е крайност, за теб може да бъде норма. Истината е една за мен и съвсем друга за теб. Всеки човек е различен и изхожда винаги от това какво е видял, чул, разбрал и усетил за света.

Дори не мисля, че живеем във време на крайности, а в посочване и слагане на етикет. Дори аз съм краен според някои. Това е похват, който те изхвърля от дебата. Например войнствените атеисти твърдят, че църквата е зло и спирала развитието на човечеството. Съществува и другата хипотеза – преди феномена „масова грамотност“, хората, които са можели да пишат и четат, са били хората, служещи или учещи в църквата.

Редица открития са направени от отци в този период. Редица преводи, които са запазени до днес и от които сме изградили цели направления в науката благодарение на тях. Един ще каже, че революциите са издигнали свободата като ценност и са довели до отвоюване на права за хората. Други ще кажат, че всяка революция е довела до кървава диктатура – Робеспиер във Франция и болшевиките в Русия.

Най-удобно е да кажем – истината е по средата, но среда няма в историческата реалност. Има факти, а всичко друго са оценки, които ние или по-умните от нас дават. Ако се занимаваме с наука – работим с факти и допринасяме за познанието. Ако говорим като хора със самостоятелно мислене – даваме оценки. Тази „борба“ с крайностите не може да се води чрез цензура в социалните мрежи или в медиите.

Тя може да се води единствено чрез диалог. Тогава от него изпадат единствено неподготвените и с малък капацитет. За съжаление, не водим диалог. Това е цялата трагедия на нашия глобализиран свят. Приемаме чуждите оценки и приключваме дотам.

Най-ценната мисъл, която хората да извлекат? 

Приемствеността е ключ към устойчивостта.

Защо смяташ, че събитията като TEDx са важни за развитието на обществото в един град?

Ще отговоря честно и ще споделя, че TEDx е формат, в който няма да се чувствам комфортно. Обожавам да говоря, но когато има интеракция. Този формат прилича повече на изнасяне на реч, в която се очаква да убедиш някого, но без да чуеш неговите мисли.

От друга страна, публиката е подготвена точно за това. Дава се възможност в двадесетина минути да вдъхновиш някого и да оставиш у него впечатление, мисъл, която да го провокира да се поинтересува, да почете, да надгради това, което знае.

В контекста на града – аз смятам, че местата са важни. Особено тези, които са покрай нас в ежедневието ни. Истината е, че ние не ги познаваме. Привързваме се към градовете си, но не ги познаваме. Като влюбване в непознат. Романтично, емоционално, оставя белег за цял живот, но да обичаш, без да познаваш, не е пълноценна връзка. Според мен този формат може да помогне за „заздравяването“ на една връзка.

Кои според теб са силните страни на Варна като град, който привлича и задържа млади и креативни личности?

Варна е уникален град. Образователен център с университети в различни направления. Компактен град. Можеш да планираш над 10 срещи за ден - нещо, което никога няма да мога да направя в София. И разбира се – морето. Макар кореняците да не обичат да плажуват ежедневно, за разлика от гостите, всеки един варненец е прекарвал време, взирайки се в морето, а то ни казва много. Виждаме, че не всичко красиво е създадено от нас. Осъзнаваме колко сме малки и нищожни, но без капка трагичност, а напротив.

Варна винаги е бил младежки град с особен дух. Варна е компактен град, който се развива и ще продължава да го прави, защото има огромен потенциал. Когато започнах работа в младежката сфера, направих лично проучване за традициите в това направление. Още от 1998 има традиции в диалога между млади хора и местната власт. От 2001 започва официалното институционализиране на формат, в който младите хора да предлагат и да реализират свои идеи, с което Варна се превръща в пример в това отношение. Първата Общинска доброволческа служба е основана тук.

През 2017 градът е носител на титлата „Европейска младежка столица“ и я изпълни по един много добър начин. Не, не го казвам, защото работя в Сдружението, отговорно за титлата. Казвам го като човек, който представлява Варна в Мрежата на европейските младежки столици и имам база за сравнение. Получих предложение за работа в началото на 2017 година, след като критикувах реализацията, и тогава ми казаха: „Да, прав си. Виждаш слабостите отстрани, но защо не помогнеш отвътре“.

Отказах категорично, но на другата сутрин бях убеден, че трябва да дам всичко от себе си, за да помогна на града, който обичам. Трудно ми е да говоря безпристрастно за Варна. Прекарал съм целия си живот тук, от най-ранно детство. Обичам този град.

Отправи една покана към нашите читатели да присъстват на събитието.

Призовавам всички, които имат такава връзка, да заповядат на събитието. Лекторите са интересни, варненци и много позитивни хора. Освен мен, но някой трябва да прави баланс.