For the English version scroll down.
Сесил Мартинели е на 26 години от Франция и живее във Варна от няколко месеца. Интересува се от история, културно наследство, изкуство и история на изкуствата. Обожава природните пейзажи, които те карат да се чувстваш наистина малък. Споделя, че наред с любовта си към природата харесва и градските пространства. Нейните любими занимания са простички неща: готвенето, хубавата кухня, слушането на музика, бягането, разходките из планините и пътуването на автостоп.
Израстнах в Реймс, град известен като „град на коронациите“ и „град на шампанското“, който се намира не твърде далеч от Париж. Започнах своето обучение там първо в сферата на изучаването на чужди езици, а след това в областта на туризма. След това, за да специализирам в областта на развитието и защитата на културното наследство трябваше да се преместя на север в Амиен. Това беше едва началото на моя живот като номад. Никога не се задържах повече от шест месеца на едно място, така че живях в много различни области. Любимата ми беше Франш Конте (Franche Comté) – преместих се там, за да бъда гид в Hill Notre Dame du Haut (има параклис построен от известния архитект Льо Корбюзие/Le Corbusier). Но престанах да се занимавам с това, за да долетя до България!
Преместих се тук през октомври 2015 година. Наистина исках да живея в някоя страна в чужбина. Преди това съм била в едно малко немско градче близо до границата с Полша. Животът в друга страна ми помогна да израстна – изправих се пред едно ново (отначало) ежедневие, което ми позволи да променя моите навици. Като мина малко време престанах да се чувствам като чужденец и това беше едно страхотно усещане. Имам добър вкус за пътуване и след стажа си в Германия исках да опозная културата на Източна Европа. Търсих подобни възможности за стаж и открих културен проект, който ми позволи да дойда във Варна.
Не познавах много добре България и именно заради това избрах тази страна. Преди да стъпя тук мислех, че това ще е една сива страна, много стара и бедна. Това само показва, че все още не сме се освободили от всички стереотипи. В първите няколко дни наистина смятах, че съм попаднала на такова място, но сигурно само защото имах такава нагласа и умът ми виждаше нещата, които си представях и очакхвах преди да дойда тук. Сега за мен България е един земен рай, пълен с планини, което ме прави много щастлива. Отначало имах и усещането, че всички са намръщени, но аз просто не бях обръщала внимание на усмивките на хората! След началото на летния сезон разбрах, че Варна наистина има две коренно различни лица. Честно казах бях доста шокирана в първите няколко дни, защото съм свикнала да комуникирам с жестове за „Да“ и „Не“, а тук те са обърнати и ми трябваше малко време, за да свикна.
Тук в България задачите ми в организацията, в която работя по своя проект са: организиране на културни събития на международна тематика, провеждане на инфорамационни събития за ученици и подпомагане на преместването и интеграцията на чужденци във Варна. Извън работа обичам да ходя на плаж, да спортувам в Морската градина(когато имам мотивация за това), но основното, което правя е да пътувам на стоп из цялата страна, а и до други съседни държави. България е по-малка страна от Франция, което много улеснява пътуването.
България беше една огромна изненада. Тук се чувствам у дома. Какво обичам в тази страна? Пейзажите, видимите следи от богатото историческо миналото (за българите може и да е странно, но за мен е невероятно!). Обикновено имам чувството, че времето лети и не ми стига за нищо, но тук това не е така. Може би за това харесвам българските влакове, които откриват невероятни гледки докато пътуваш с тях. Не е просто пътване, а откритие. България е страна с много традиции и аз съм много горда с тях – със сигурност следващата година ще празнувам „Баба Марта“. България ми предложи и това, което исках – да се чувствам у дома, но и постоянно да откривам нещо ново.
Мечтаех да посетя Рила и Рилския манастир и осъщестивих тази мечта в началото на месец май. Въпреки че очаквах нещо невероятно останах изключително впечатлена. Дори се просълзих при гледката. Почувствах се истински щастлива и спокойна и в този момент сякаш времето спря. Друга моя мечта е да науча по-добре български, но това все още ми е много трудно, но и това ще се случи.
English version on the next page
