Защото избрах България

For the English version scroll down.

Сесил Мартинели е на 26 години от Франция и живее във Варна от няколко месеца. Интересува се от история, културно наследство, изкуство и история на изкуствата. Обожава природните пейзажи, които те карат да се чувстваш наистина малък. Споделя, че наред с любовта си към природата харесва и градските пространства. Нейните любими занимания са простички неща: готвенето, хубавата кухня, слушането на музика, бягането,  разходките из планините и пътуването на автостоп. 

Израстнах в Реймс, град известен като „град на коронациите“ и „град на шампанското“, който се намира не твърде далеч от Париж. Започнах своето обучение там първо в сферата на изучаването на чужди езици, а след това в областта на туризма. След това, за да специализирам в областта на развитието и защитата на културното наследство трябваше да се преместя на север в Амиен. Това беше едва началото на моя живот като номад. Никога не се задържах повече от шест месеца на едно място, така че живях в много различни области. Любимата ми беше Франш Конте (Franche Comté) - преместих се там, за да бъда гид в Hill Notre Dame du Haut (има параклис построен от известния архитект  Льо Корбюзие/Le Corbusier). Но престанах да се занимавам с това, за да долетя до България!

Преместих се тук през октомври 2015 година. Наистина исках да живея в някоя страна в чужбина. Преди това съм била в едно малко немско градче близо до границата с Полша. Животът в друга страна ми помогна да израстна - изправих се пред едно ново (отначало) ежедневие, което ми позволи да променя моите навици. Като мина малко време престанах да се чувствам като чужденец и това беше едно страхотно усещане. Имам добър вкус за пътуване и след стажа си в Германия исках да опозная културата на Източна Европа. Търсих подобни възможности за стаж и открих културен проект, който ми позволи да дойда във Варна.

Не познавах много добре България и именно заради това избрах тази страна. Преди да стъпя тук мислех, че това ще е една сива страна, много стара и бедна. Това само показва, че все още не сме се освободили от всички стереотипи. В първите няколко дни наистина смятах, че съм попаднала на такова място, но сигурно само защото имах такава нагласа и умът ми виждаше нещата, които си представях и очакхвах преди да дойда тук. Сега за мен България е един земен рай, пълен с планини, което ме прави много щастлива. Отначало имах и усещането, че всички са намръщени, но аз просто не бях обръщала внимание на усмивките на хората! След началото на летния сезон разбрах, че Варна наистина има две коренно различни лица. Честно казах бях доста шокирана в първите няколко дни, защото съм свикнала да комуникирам с жестове за „Да“ и „Не“, а тук те са обърнати и ми трябваше малко време, за да свикна.

Тук в България задачите ми в организацията, в която работя по своя проект са: организиране на културни събития на международна тематика, провеждане на инфорамационни събития за ученици и подпомагане на преместването и интеграцията на чужденци във Варна. Извън работа обичам да ходя на плаж, да спортувам в Морската градина(когато имам мотивация за това), но основното, което правя е да пътувам на стоп из цялата страна, а и до други съседни държави. България е по-малка страна от Франция, което много улеснява пътуването.

България беше една огромна изненада. Тук се чувствам у дома. Какво обичам в тази страна? Пейзажите, видимите следи от богатото историческо миналото (за българите може и да е странно, но за мен е невероятно!). Обикновено имам чувството, че времето лети и не ми стига за нищо, но тук това не е така. Може би за това харесвам българските влакове, които откриват невероятни гледки докато пътуваш с тях. Не е просто пътване, а откритие. България е страна с много традиции и аз съм много горда с тях - със сигурност следващата година ще празнувам „Баба Марта“. България ми предложи и това, което исках - да се чувствам у дома, но и постоянно да откривам нещо ново.

Мечтаех да посетя Рила и Рилския манастир и осъщестивих тази мечта в началото на месец май. Въпреки че очаквах нещо невероятно останах изключително впечатлена. Дори се просълзих при гледката. Почувствах се истински щастлива и спокойна и в този момент сякаш времето спря. Друга моя мечта е да науча по-добре български, но това все още ми е много трудно, но и това ще се случи.

English version on the next page

I’m Cécile Martinelli, a 26 years old French girl living in Varna for several months! I am passionate about history, cultural heritage, arts & history of art. I love also the natural landscapes, when they make you feeling really small. So, I love not only large natural spaces but urban life too. And in these environment, I like simple things: eating, cooking, listening music, running, trekking, hiking, hitchhiking…

I grew up in Reims, a city famous for being the “city of coronations” and for being the “city of Champagne” not so far from Paris. I began my studies there, at first in the field of foreign languages, then in tourism. Then to specialize myself in the field of Development and Protection of Cultural Heritage, I had to move, I went to Amiens, in the north. It was just the beginning of my “moving” life. I've never stayed more than 6 months at the same place, so I lived in different areas of France; my favourite was in Franche Comté, I moved there to be a guide at the Hill Notre Dame du Haut (there is a chapel built by the famous architect Le Corbusier). It was an amazing experience, but I stopped this one to fly to Bulgaria!

I moved to Bulgaria in October 2015, I really wanted to live abroad; I had the experience in Görlitz, Germany, to the border with Poland. Being in another country helped me to grow up; let me to be faced with an unusual daily living (at first), let me changed my lifestyle habits. As time went on, I did not feel myself anymore as a foreigner. I looked forward to rediscovering this feeling! I have a real taste for travelling, and after my internship in Görlitz, I wanted to discover the culture of Eastern Europe. I was looking for an evs (European voluntary service) for a cultural project of one year in Eastern Europe, and I found one in Varna.

I didn’t have so many thoughts about Bulgaria, that’s why I chose this country. I thought that it was a grey country, very old and poor. And I think we have a lot of “stereotypes” as we really don’t know this country. (You know, I’m still not sure that my parents know where I’m really living.)

After few days, I saw this grey and old country, but maybe because I had only this representation in my mind so it’s like I saw what I wanted. But now for me Bulgaria, is a natural paradise, full of mountains, that make me really happy. I had the impression that no one was smiling also, but just I wasn't seeing their smile around me! But I know if I had arrived one or two months earlier my first thoughts would be not the same, as I would arrive during the summer season… And I can understand now, that Varna has really two faces…

After few days I was also totally lost, as I am used to say yes and no by gestures, and here your no means a yes.

So here in Bulgaria, I’m living in Varna, I’m an European volunteer (EVS) for the organization LECTI (http://lecti.eu/,) culture and event (http://event.lecti.eu/?lang=en & http://success.lecti.eu/), my tasks are: organizing cultural events on international topics, organizing information and intercultural events for students, supporting the adaptation and integration of foreigners in Varna.

Out of work, I enjoy my free time with the other European volunteers; I go to the beach, in the Sea garden for some sports when the motivation is there, but most of the time I travel and hitchhike a lot, around the country, and in the neighbour’s countries also. Bulgaria is a smaller country than France, and I appreciate that as it’s much easier to travel..

Bulgaria is a big surprise; I have the feeling of be “at home”. What I love about this country? The landscapes, the visible traces of the past (maybe for Bulgarians it can be strange, but for me as a passionate historian, it’s just amazing). I also have the feeling that I have the time, usually we say “time flies by”, but for me here, I think if you want take it, you can! That’s why I also like Bulgarian trains, they let you discover the landscapes, and it’s not only by means of transport but also by means of discovery.

Then Bulgaria is a country with lots of traditions and I'm very proud of them, I’m pretty sure that next year I’ll celebrate “Baba Marta”. Bulgaria offers me the scenery that I want, because even if I feel at home, I’m still surprised when I see horses on the highway, when I discover monasteries…

My dream here was to go to Rila Mountains, and the Rila monastery, I did it in the beginning of may. I was expecting something really amazing, it was even more, I had this “Stendhal syndrome” and some tears appeared on my face. I felt true happiness at this moment, I told you that here in Bulgaria, I have time, and at this precise moment, the time stopped.

Another dream, more complicated, is to understand better Bulgarian, I try to improve every day, but it’s still “много трудно"

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.