Успелите споделят

ПРОЛОГ

Беше топъл октомврийски следобед. Слънцето беше забравило, че вече е есен и парещите му лъчи докосваха голите ръце на минувачите. С няколко от тях (минувачи, не ръце) се сблъска Десислава Иванова - Северозападна вещица (и главен редактор на Успелите), излизайки от метрото и бързайки през градинката на Централните минерални бани. Безценното билетче все още работеше, но докога, чудеше се тя.

От другия край на града с бодра крачка пристигаше софийският магьосник (от Бургас) Мартин Колев. Магьосническият трамвай като никога беше навреме (или поне се движеше по неговото време) и той за никъде не бързаше. До часа на срещата оставаха десетина минути, които Мартин реши да използва, за да си налее вода от любимите на всички столичани чешми при банята. Край тях винаги имаше интересни хора, чиито истории сякаш нямаха търпение да бъдат разказани. Затова и Мартин беше доволен от опашката. Нареди се зад един прегърбен дядо с две големи туби в ръце. 

Магическата сграда на MOVE.BG беше само на минутка разстояние. От мястото, където стоеше, виждаше входната врата. Сградата беше стара и криеше в себе си много тайни. Но преди да се отдаде на тяхното разгадаване, Мартин знаеше, че трябва да отговори на няколко въпроса. Все пак беше обещал. А магьосниците държат на думата си. Особено ако последиците могат да ги оставят без туршия.

Пък после... само той си знае. Изведнъж се сепна и осъзна, че бави опашката. Наля скромното си шише от литър и половина и се запъти към вратата. Позвъни на звънеца (използва тайния сигнал) и влезе. Забърза по стълбите в очакване да срещне някого, който да го упъти към правилния етаж. Срещата предстоеше. Вече усещаше заклинанията във въздуха...

ПЪРВА ГЛАВА

Добре дошъл в нашето coworking сборище! Да започнем с нещо банално, за да не шокираме аудиторията още от началото. Това е твоята книга №5 и №3 в тази поредица. Каза, че си замислил "Софийски магьосници" в 5 части. Защо точно 5? Защо не 3 - както е всяка фентъзи поредица напоследък, или пък 7, като Хари Потър?

Наистина често ми задават този въпрос. Всъщност целенасочено съм си задал тази бройка от 5 - не искам да създавам някаква безкрайна поредица, искам всяка книга да е читава (смее се). И да не се разводни, както често се случва с фентъзи поредиците или въобще с дългите поредици от книги. В действителност няма как да сме сигурни точно колко ще са, но доколкото съществува т.нар. Story Bible, в която съм си описал какво се случва, са 5, да. 

Не съм го решил нарочно. В един момент бях много изкушен да са 4. Да наблъскам всичко, което става, в последната, защото има много други неща, за които ми се пише, и места, където ми се ходи... в главата ми, но в крайна сметка има прекалено много неща, които трябва да си тежат на мястото емоционално и сюжетно, и затова реших да останат 5.

Ти определено си най-известен с тази поредица, но както сам каза, ти се ходи и на други места в главата ти. В кои жанрове искаш да се подвизаваш в близкото бъдеще, какво ти се пише наистина?

Когато имаш такава успешна поредица, в един момент наистина има опасност да започнеш да пишеш повече за читателите, отколкото за себе си. Аз обаче се старая винаги да обмислям следващите си ходове в главата, така че да давам както на читателите, така и на себе си. Да бъде по равно по някакъв начин. В действителност правя каквото си искам (смее се), дори в света на Софийски магьосници. Ти си чела книгите и вече си забелязала, че третата част е доста по-различна, защото ми се пишеше за други неща. Исках една от главните теми там да бъде депресията на Свилен, която преди толкова бегло се споменаваше, че никой не знае за нея (смее се).

В общи линии това е доста рискован подход, защото може да има хора, които да не припознаят любимата си поредица в третата книга заради разликите. Обаче на мен ми харесва да поемам такива рискове, те задвижват творческото динамо. Оттам нещата се получават свежи и вълнуващи не само за читателите, но и за мен.

И преди да продължа да те разпитвам за Вещиците от Витоша, ми се иска да те попитам нещо във връзка с предишния въпрос. Наскоро гледах един TED talk на писателката Елизабет Гилбърт, известна най-вече с бестселъра си, който се превръща в световен феномен, "Яж, моли се и обичай". В него тя говори за страха от провал и за това, че след като напишеш книга, която става толкова популярна, хората те гледат все едно си обречен, защото може никога отново да не надминеш този успех. Ти страхуваш ли се от нещо подобно, че няма да можеш да надминеш себе си?

Определено не са ми задавали този въпрос досега. Страх ме е, да, но за мен в писането винаги има много страх и винаги има неща, пред които трябва да се изправяш, както идващи отвън, така и отвътре. И трябва просто да се сблъскаш с тях, а не да ги отбягваш. С всеки проект го има този страх, винаги е възможно следващото нещо да не ти се получи, но в крайна сметка не е особено продуктивно да мислиш по този начин.

Да разбирам, че дори това да е най-големият ти успех, няма да се пенсионираш от писателството?

О, не. Не само, че не ми е писнало, но и с всяка нова книга откриваш нови предизвикателства и усещаш, че можеш да ги покориш. Това е моята работа мечта. С всеки следващ ред виждаш, че можеш да си позволяваш повече и да ти се получава. То си е като учене на занаят. Колкото по-добър ставаш, толкова повече нови аспекти от себе си можеш да показваш на читателите. За мен приключението тепърва започва.

Като каза, че това е твоята работа мечта и знам, че от малък си искал да пишеш, искам да те попитам припокриват ли се очакванията на малкия Мартин с това, което представлява професията писател за теб сега? Работата мечта наистина ли е сбъдната мечта, или има много повече трудности, отколкото си мислел?

Разбира се, че има много разминавания, защото детските мечти са само в общи линии, представяш си общата картина, как ще бъдеш писател и ще имаш много фенове например. Сега съм такъв, но си представях също така как ще бъда като рок звезда и ще имам много пари (смее се)... от писане. В действителност ми се струва много заземяващо и полезно това, че мечтите се случват, но не по начина, по който си ги представяш. В крайна сметка, ако нямаш никакви трудности, точно както при развитието на един персонаж в книгите, не е интересно.

Коя е най-трудната част от това да си писател?

За съжаление, нямам някакъв вълнуващ отговор на въпроса - най-трудната част е да се издържаш от това. Понякога обикалянето по градовете и общуването с хора ми идва в повече, защото предпочитам просто да си седя и да си пиша разни неща. Доста съм интровертен, но не мога да кажа, че е толкова тежко, защото е част от сделката. В такива периоди, около излизането на книга, всъщност няма много време за писане, а пък аз доста се притеснявам от всички срещи с почитатели и кое как ще се случи, тъй че почти не спя от вълнение. Но това е много хубаво, защото всички замесени - публика, читатели, много се радват и виждаш смисъл. В края на деня всичко това много ме зарежда.

Следва продължение...