От сърце

"- Ако си щастлива, тогава защо плачеш?"
Притискам ръце към очите си, които се оказват мокри.

"- Не знам. Мисля, че плача много. Имам слаби очи."
Брат ми ме обвива с ръце.  - Или силно сърце."

Откакто се помня, имам усещането, че плача повече от другите хора. Имам големи очи (няма да казвам кравешки, но не е като да не съм го чувала) и винаги съм вярвала, че са такива, за да побират повече сълзи. Плакала съм над всякаква храна (последно беше гирос), пред всякакви хора, на филми, сериали, книги, постановки, случайни клипчета и постове в интернет, сватби, погребения, предложения за брак, в различни държави и градове, от всяка възможна емоция и различни коктейли от смесени чувства. Плакала съм заради себе си и заради другите, заради познати и непознати, пред и зад камера, по всяко време на денонощието, докато пиша текст и най-вече в стотици моменти, в които не съм подозирала, че ще се разплача. Докато гледам заря, билборд, морето, някоя тревичка, облаците, сгазено животно на пътя и по още 789 малки и големи поводи.

Може би по тези причини цял живот съм чувала, че съм прекалено чувствителна и затова плача толкова много. Оказа се обаче, че не е само заради моята свръх чувствителност, макар че и тя има значение. И все пак дълги години не бях наясно защо плача повече от "нормалното". Добрата новина е, че донякъде съм бъркала - нормалното е да плачеш! И това важи, както за децата, така и за възрастните - жени, и мъже. Вторите са особено проблемни - докато проучвах темата съвсем случайно попаднах на данни за това кои националности колко често плачат (в изследването има и други интересни цифри) и не съвсем изненадеващо се оказа, че мъжете в България плачат едва 0.3 пъти на месец, тоест не плачат всеки месец дори!

Но нима е учудващо при условие, че всеки от нас е чувал, че "мъжете не плачат" (включително казвано на 4-годишни "мъже")?

И след като преди малко за пореден път се разплаках на едно видео, реших, че е време да седнем и да си поговорим откровено по темата - поне като човек с опит, мисля, че имам какво да кажа. Но какво казват експертите?

Видове сълзи

Учените са открили, че има три вида сълзи. И трите вида са нормални, и трите вида са полезни и и трите вида се случват на всички хора, просто в различна степен. 

• Рефлекторни сълзи - появяват се при външен фактор, дразнещ окото, като дим, мигла, прах. Този вид сълзи ни пазят от инфекция и се грижат за здравето на окото ни.
• Непрекъснати сълзи - те си стоят в окото и не изтичат от него, държат го точно толкова влажно, колкото е необходимо и просто му помагат да фукнционира и да бъде око (много научно го обясних, знам).
• Емоционални сълзи - очевидно най-интересният за мен вид, тъй като за разлика от другите два, се проявяват различно при различните хора. Точно на тях ми се иска да обърнем повече внимание.

Защо плачем?

Най-общо казано плачем, защото имаме нужда, тялото ни има нужда, душата ни има нужда. Сълзите са едно от уникалните (леле, как мразя тази дума!) неща, които ни правят човеци. Но всъщност сълзите могат да ни научат на много за нас самите - ако обърнем внимание около какви хора най-често плачем (или винаги сме сами), по какви поводи, в какви моменти. Сълзите разкриват по-дълбоко познание, страхове и несигурности, но и по-богат вътрешен свят.

Защо тогава се опитваме да ги потиснем?

Едно от възможните обяснения е, че хората често свързват сълзлите с негативни емоции - тъга, загуба, ярост. Но и тук имам добра новина - всичко може да е повод за сълзи! И най-хубавото и най-лошото. Друг фактор е средата, в която сме отгледани - какво са ни казвали и какво сме виждали. Емоционалната саморегулация от най-ранна възраст е важна, но много от нас е трябвало да се учат в процеса на израстване. И ако всичко това не се случи навреме, последиците не са само индивидуални, а влияят на цялото общество. Защото, ако някои от нас плачат от безсилие, други удрят по същата причина.

Ползи от сълзите

Емоционалните сълзи имат редица здравословни ползи като сред най-важните е това, че не съдържат просто вода, а хормони на стреса, които организмът ни изхвърля, когато плачем. И докато някои хора вярват, че се чувстват по-зле докато плачат, науката ни казва точно обратното - сълзите ни освобождават от негативните емоции и ни помагат да балансираме състоянието си. Освен това ни помагат да спим по-добре, да подобрим настроението си, да преодолеем мъката, да покажем на другите, че имаме нужда от помощ (това не винаги е случаят, но е и една от причините хората да избягват да плачат). И това са малка част от ползите от плача!

Нещо интересно, което прочетох наскоро беше, че освен, че можеш да плачеш от всяка емоция (това го знам от опит), тялото се опитва да е в еквилибриум, така че когато една емоция рязко се покачи, то се опитва да се освободи от нея чрез съзлите. Не знам дали сте забелязали, че обикновено непосредствено след като сте плакали, се чувствате някак по-леки и освободени (почти празни), защото сте се върнали към състоянието на покой, в което всички емоции се балансират. Може би този вътрешен мир преследвам цял живот и затова плача често.

Но не е ли прекрасно да знаем, че сме способни на това?  Че чувстваме толкова много, че тялото ни просто не може да издържи и трябва да намери начин да се освободи?

Още по-забележителен е фактът, че можем да тъгуваме толкова дълбоко, но и да преживеем нещо толкова красиво, толкова любов и щастие, че сълзите просто потичат. От тази гледна точно плачът означава, че чувстваме толкова колкото въобще е възможно да почувстваме и в този момент сме най-много човеци. Сълзите ни казват, че живеем пълноценно, защото чувстваме - понякога всички тези чувства, мисли и емоции ни идват в повече, понякога усещаме, че се сриваме под тежестта им, но точно като феникс, който се възражда от пепелта, така и сълзите ни помагат да се преродим и пречистим и да погледнем на света с нови очи.

И ако имаме нужда да изчистим очилата си, за да виждаме по-добре, защо забравяме да изчистим очите си, за да усетим същото?

Море, сълзи, пот. Независимо в какъв ред, стига да е достатъчно често. И макар че до морето може да нямаме ежедневен достъп, до сълзите и потта имаме, и с времето съм се уверила, че когато присъстват в живота ми редовно, този живот е малко по-лесен и много по-чудесен. Потиснаните емоции не изчезват, неизплаканите сълзи не означават липса на сълзи - да плачеш не просто не е срамно, всъщност е едно от най-полезните неща, които можеш да направиш за себе си и за околните. Не си го отказвайте, защото нямате време или си мислите, че почнете ли, няма да можете да спрете (аз определено имам такова усещане понякога) - сълзите са приятел, не враг и са за всички - независимо от възрастта, пола, расата и момента от живота, в който се намираме.

Кога сълзите могат да вредят?

Като с всичко друго, и сълзите могат да се окажат проблем или индикатор за такъв. Ако виждате, че плачете все по-често и то без видима причина, ако се случва спонтанно и постоянно, все пак е добре да се обърнете към специалист, който да ви помогне да намерите корена на проблема. 

За финал ще оставя "най-тъжната песен на света" (това е изцяло субективно, просто за мен е такава), тази, на която съм плакала отново и отново, безутешно и грозно, тази, която ми помага да изплача всички сълзи и после да съм добре. Може би всеки човек има такава или ако няма, трябва да я намери.

Източници:
www.healthline.com/health/benefits-of-crying#see-a-doctor
www.health.harvard.edu/blog/is-crying-good-for-you-2021030122020