От сърце

Понякога четеш приказки за лека нощ. Друг път ги пишеш.

Имало едно време една малка къща в едно още по-малко село на края на света. В къщата живеели майка, баща и двете им дъщери – Клара и Лара. Родителите искали да ги кръстят Лара 1 и Лара 2, но от общината не им позволили и по-голямата (с една минута, те били близначки) получила буквата „К“ пред името си. На кръщенето им дошли само няколко роднини и близки приятели на семейството. Тяхната баба (на която били кръстени) им подарила вълшебен шкаф, който побирал всичко. За разлика от нормалните шкафове, този никога не се препълвал.

Момичетата обичали този шкаф. Там били всичките им дрехи, играчки дори семейната крава често се озовавала в него. С времето те трупали все повече неща и мястото никога не свършвало. Цялата къща можела да се побере в шкафа, а може би дори и цялото село. Сестрите трупали вещи, слагали какво ли не (веднъж цяла седмица през лятото носели камъни от съседното село, за да видят какво ще се случи), но дъното му така и не се виждало.

С времето събрали толкова много джунджурии в шкафа, че започнали да забравят какво е потънало в него. А за да намериш нещо, трябвало само да извикаш три пъти името на съответния предмет. Еднаквите предмети (като многото камъни) идвали един по един и се представяли. После ненужните се връщали обратно.

Един ден Лара (или може би била Клара, все ги бъркам) започнала да търси гребена си. Викала го няколко пъти, но той все не идвал. Опитвала какво ли не, но гребенът бил загубен. Естествено, тя обвинила сестра си. Лара (или Клара, отново не съм сигурна) се ядосала от тази несправедливост. Тя била с избухлив характер и не търпяла подобно нечестно отношение. В изблик на ярост хвърлила един кибрит в шкафа. Всичко пламнало. Шкафът изгорял до основи, заедно с всичко в него.

От този ден нататък сестрите никога повече не се скарали.

Една глава лук и приказката свършва дотук.