Личностно развитие

Казвали ли са ти някога, че да си нещастен е по-лесно, отколкото да си щастлив? Не са? Е, и на мен никой не ми го е казвал. Но опитът показва, че отнема по-малко време да се разпаднеш, отколкото да се вдигнеш на крака и, така да се каже, да се събереш. А в живота има толкова много малки, често подценявани неща, които с лекота могат да направят дните ни много по-слънчеви.

Ние хората сме много интересни същества: прекарваме живота си в опит да достигнем нещо, което наричаме щастие като светлина в тунела или райско място, басейн с топла вода, в който ще плуваме вечно. А, колкото по-дълго живеем, толкова по-ясно става, че щастието не е някаква цел, към която пътуваме, а е по-скоро в нещата, които виждаме по-пътя си, малки моменти, които ни карат да се чувстваме приповдигнати. Това прескачане на сърцето в моментите, в които се чувстваме у дома - това е щастие. То не се крие само зад вратите на Еден, то е тук, на земята и съм готова да го докажа с няколко прости примера.

Ключът е в едно простичко „Благодаря“

Духовният ми учител, който също се оказва, че ми е и роднина, винаги казва, че едно благодаря отваря хорските врати, а и тези в душата също. Според него, в деня, в който хората повярват в това и позволят на благодарността да изпълни живота им, ще са една идея по-щастливи. Е, натам съм тръгнала и аз, към това да последвам примера му. Не е лесно да благодариш всеки ден за живота, който живееш особено, когато около теб цари негативизъм. В рейса все някой те бута, защото смята, че ти го буташ, навсякъде чакаш по опашки, на всичкото отгоре и времето ще се развали, когато не си носиш чадъра. Това ме връща към идеята в увода, че е по-лесно да си нещастен. Когато хората около теб са намръщени, е много по-лесно да влезеш в общия тон вместо да се бориш срещу него. Но всички тези негативни неща, които срещаме в ежедневието си, могат да изчезнат, когато спрем да се взираме в тях. А благодарността, тя е нещо прекрасно,защото води след себе си други позитивни неща. Пък и благодаря е най-красивата българска дума, все пак, нека да я превърнем и в най-използваната такава.

Усмихнатите хора са положително по-красиви

Случвало ли ти се е напълно непознат да ти се усмихне на улицата. Това споделено усещане за топлина изпълва тялото ти, изпраща сигнали в мозъка ти и неусетно и ти се усмихваш. Това ще накара следващия човек, който те срещне и той да ти отвърне с усмивка. Не всяко лицево изражение подлежи на рязка промяна, но не е лошо да се пробва. Ако не си изпитвал верижно усмихване, утре е моментът да опиташ. Ако се чувстваш неловко да се разхождаш по улиците нахилен до уши, пробвай, докато си сам у дома пред огледалото. Човекът от другата страна определено ще ти отвърне.

Детският смях е най-прекрасният звук

Забелязвал ли си колко щастливи са децата, постоянно. Ами да, тях ги вълнуват колички и кукли барбита, а не ги мъмри шефът по цял ден, нямат крайни срокове и невъзможни за изпълнение всекидневни задължения. Сигурно си мислиш, че им е много лесно, просто си им идва отвътре. Много неща можем да научим от малките разбойници. Могат да те накарат да се смееш до припадък с техните невинни разсъждения, а смехът е признак на щастието. Други успешни стимули за смях са романтичните комедии или тъпите вицове на роднина, които са толкова смешни, тъкмо, защото са тъпи. Накрая те остават без дъх от хилеш, а това стимулира абдоминалните мускули. Бонус – стабилна коремна преса. Но, ако не успяваш, все пак, да намериш повод за смях и всичко изглежда сиво и безрадостно, знай, че смехът може да бъде и имитиран. Предлагам един експеримент: седни с изправен гръб, ръцете в скута и започни да се смееш. В началото ще ти се струва абсурдно упражнение, но с практиката, накрая ще започнеш да се смееш искрено. Ендорфини ще изпълнят тялото ти и смехът ще си дойде естествено. Какво е усещането? Щастие…

Дишай дълбоко

Сложи ръка на гръдния си кош. Сърцето ти бие равномерно, гърдите ти се повдигат от кислорода, който изпълва дробовете ти. Това значи да си жив. И когато осъзнаеш какво невероятно чудо е това (елементарни познания по биология ще потвърдят колко малки са били шансовете да се родим и все пак сме ги преборили и ето ни тук, сега), ще се окажеш много по-щастлив. Въздухът в градски условия е изключително мръсен и все пак го дишаме и все пак сме живи, защото се нуждаем от него. Смяната на средата може да се окаже много полезна. Разходи се из планината, излез на терасата, докато вали дъжд. Това е съвсем друг въздух. Вдишай го дълбоко и това ще промени цялостното ти усещане за живот.

Човекът е човек, когато е на път

Когато за първи път се опитах да анализирам тези мъдри слова, се намирах във влак и, колкото повече пътувах и повече неща виждах, толкова повече започнах да усещам думите вместо да ги разбирам. От една страна, щом си на път значи си напуснал естествената си среда и вървиш към непознатото. Това вълнува, преизпълва с очаквания и те връща у дома с нова впечатления и познания. От друга страна, пътуването те кара да преоткриеш себе си. Далеч от повечето познати неща, може да те превърне в приключенец, поет, философ. Може да е само временно явление, но сблъсъкът с неизвестното може да отключи у нас неподозирани способности. Човек може да бъде наистина щастлив, когато е на път. Когато пътят свърши, у тези, които са го извървели могат да се появят симптоми на абстиненция. Пътуванията водят до пристрастяване, моля, не консумирайте с мярка.

Каква е целта ти за деня?

В живота е важно самоусъвършенстването, развитието на отделния индивид и така и човечеството ще върви напред. Добре де, може би не винаги мислим за благото на човешкия род, но мислим за това как да бъдем по-добра версия на себе си всеки ден, и така неминуемо ще накараме света да върви напред. Така се раждат целите, когато се бориш за по-добра работа, по-хубав апартамент или по-добър партньор в живота. Но това са големите цели, основната движеща сила в живота на всеки, поне малко, амбициозен гражданин. Все неща, които изискват време за постигането им и това не е лошо. Хубавите неща отнемат време и ни държат гладни за успехи, по-дълго. Мечтите ни могат да ни въздигнат до небесата, но те са способни и да ни сринат, когато си пожелаят. Но това са големите цели. Аз искам да обърна вниманието ти към малките такива. Дребни нещица, които запълват графика ни за деня. Днес може да си поставиш за цел да избягаш 5 километра или да направиш 30 лицеви упори, после ще се наградиш със сладолед. Утре може да се целиш към нещо свързано с работата ти и когато се прибереш у дома, ще гледаш епизод от любимия си сериал за награда. Хубаво е да мечтаем, но малките неща са тези, които запълват времето ни, докато чакаме да узреем за големите мечти.

Изкуството изпълва душата като нищо друго

Разбирам, че не всеки може да рисува като Ван Гог, да пише като Толстой или да пее като Бионсе, но в днешно време изкуството е достъпно и за тези, които не могат да го създават. Една прелестна картина и някоя увлекателна книга, могат да променят живота на тези, които се докоснат до тях. А, ако си от късметлиите, родени с дарбата да създават изкуство, значи знаеш за какво щастие говоря.

Чудел ли си се защо Щастливеца е бил толкова щастлив? Няма да те занимавам с исторически подробности, които най-вероятно вече знаеш. Но човекът се е скъсвал да пътува, създавал е изкуство и е предпочитал да се смее на неприятностите, вместо да им позволи да го смажат. Погребал е цялото си семейство, а след това се е превърнал в Щастливеца. Ако това не е вдъхновяващо… Независимо от възрастта ти, пола, расата и националността, винаги можеш да избереш да бъдеш щастлив. Нека бъдем щастливи!