Общество

Една история за доброто ни показа за пореден път неоспоримата сила на социалните мрежи, когато става дума за човешки съдби. Това е Деси Цанов, на 29 години, от София, наскоро завършил висшето си образование в специалност "Социални дейности". Деси е незрящ, в момента работи в компания като офис-асистент и животът му върви добре, докато един ден не се налага той и майка му да започнат спешни огледи за нова квартира, в която да живеят. 

Деси няма много изисквания за жилището, иска му се само да бъде близо до метростанция и кучето-водач Иви да бъде добре дошло в апартамента. За беда се оказва, че Деси иска много от обществото ни, което трудно успява да се постави на мястото на другия: където и да отиде на оглед семейството, никъде не срещат доброта. Повечето хазяи не приемат сладката Иви, без която младежът не може да се придвижва, или пък изискват от него да заплати двоен депозит, за който няма достатъчно средства.

Така Деси и майка му решават да потърсят помощ във фейсбук, но без успех, докато не се намесва фотографът Анна Йончева от проекта "Различните деца на България". Анна облича историята на Деси в думи и снимки и публикува пост в социалната мрежа с надежда да помогне на семейството. Броени минути са нужни разказът да срещне вълна от съпричастност: валят съобщения от непознати, собственици на апартаменти, агенции, брокери без комисионна, само и само да помогнат на момчето да намери новия си дом. Добри хора дори предлагат и безплатен транспорт за семейството, за да бъдат полезни в избора му. 

В рамките на деня Деси, неговата майка и кучето-водач Иви намират своето кътче, където да се настанят, благодарение на хилядите споделяния и правилните хора, които не подминаха семейната история: 

Здравей, Деси! Само преди ден фотографът Анна Йончева от проекта "Различните деца на България" написа молба за помощ във фейсбук, свързана с намирането на нов дом за теб, твоята майка и кучето-водач Иви. Защо се наложи да прибегнете към социалните мрежи за този иначе ежедневен казус?

Всичко стана много случайно. Започнах да търся квартира през агенции. Но тъй като не успях да намеря това, което търся, или пък го намирах, но не ме приемаха с Иви, реших да публикувам обява във фейсбук групи, преназначени за тази цел, но и там не успях да достигна до краен резултат. С Ани пътувахме по друг ангажимент в едно училище и аз между другото ѝ споделих, че много трудно намирам квартира и тя се възмути като чу, че не ме приемат с Иви. И оттам тя реши да публикува в групата на района, в който живее. Така се ражда сензацията. Ние въобще не очаквахме подобна развръзка!

Каква е равносметката сега – намерихте ли подходящо жилище и подкрепа в интернет пространството?

Да, намерихме каквото търсим. Далеч не исках да е със сензация, но съм благодарен, че точно така се развиха нещата. По този начин се доказа, че доброто го има, не е зачеркнато. Всички ние имахме нужда от едно такова пробуждане. Тук е моментът да благодаря на всеки един от Вас, който отдели от времето си, за да прочете поста и да го сподели. Усетих много силно присъствие и подкрепа, това чувство е неописуемо! Благодаря за проявената социална отговорност и за съпричастността към мен! Аз успях благодарение на всички Вас!

През какво минава един незрящ млад човек всеки ден и от какво има нужда, за да живее пълноценно?

Един незрящ човек преминава през най-разнообразни предизвикателства всеки ден, без почивка. Най-вече има нужда от това да работи. Повечето незрящи продължаваме да учим във висши заведения, даваме максимума от себе си, за да завършим с отличие специалността, която сме си избрали, и после си стоим вкъщи, защото никой не ни наема на работа. Или ако се случи някой да е нает, е огромна рядкост. Борим се с предразсъдъци, търсим най-различни варианти, за да се докажем по един или друг начин и да покажем, че и ние сме хора, че и ние искаме да постигнем нещо в този живот. И всичко е една огромна, огромна борба. Това трябва да спре. Надявам се, няма да е отново със сензация във фейсбук.

И за финал: какво е твоето послание към нашите читатели?

Бих искал да кажа на всички хора да не спираме да предаваме нататък добрината, защото малките жестове карат човека да се чувства жив!

Снимки: Анна Йончева