От сърце

Ебал съм ѝ майката на тая държава!

Четох мнението на този човек 1-2-3 пъти, което е почти толкова неотразимо, колкото е и вертикално поляризираната електромагнитна вълна, падаща под ъгъла на Брюстер, на хоризонтална стъклена повърхност (ако правилно съм запомнил вица), чудих се дали да коментирам 4-5-6 пъти и накрая се стигна до писането на този материал в допълнение на една предишна моя статия.

И така, приятелю, преминал през Терминал 2 преди известно време, да, прав си за почти всичко от написаното, но дори и извън България, ако не се „скъсваш“ от работа, няма да стане. И тук, и там, ако не работиш (поне в началото) два пъти повече, отколкото изискват от теб и чакаш Трите Парки да дърпат нишките вместо теб, седиш и се оплакваш от положението, няма да стане, гарантирам ти.  Положението тук не е розово, по-трудно е отколкото в другите страни, образователната система не струва, политическият ни „елит“ е за смяна, чалга културата е погълнала почти всичко и още много неща, но „да те светна“, ако позволиш, ако си налегнеш четирибуквието и тук можеш да успееш и да намериш своето място, сигурен съм. Аз и много мои познати успяваме да сме доволни и щастливи тук с работата и положението си, “Call me lucky”, ако искаш, както се казваше една книга, но аз в късмета не вярвам особено. Надявам се, да намериш каквото търсиш там, но силно се съмнявам, че ще намериш последващите неща:

Снимка: Асен Великов

“Omnia mea mecum porto” важи за мен, надявам се и за теб, но прекаляваш с това „Ебал съм й майката на тая държава!“, на някои тук ни харесва, така че със здраве и успех там, ще те чакаме все пак да се върнеш и ако може… да добавя един любим мой цитат, който не важи само за България:

„Не беше много трудно да се стигне до извода, че накрая ще изгубиш. Годините се трупат на гърба ти, а младоците се бият до кръв. Парите са се превърнали в безумно чудовище, което дъвчи собствената си опашка и се самоизяжда. Имуществото е нещо, което си заложил, за да получиш кредит, с който да закупиш още имущество, което отново да заложиш за следващата покупка и накрая да натрупаш капитал, в случай, че лъкатушната улица свърши без изход.

Всички бяхме осъдени на каторжнически режим: краткотрайно бодърстване, малко сън, изкупване на вината чрез ужасно страдание, малко любов, повече самота и опрощаване на греховете два пъти на ден, за да се почувстваме чисти, дори и да не сме. Накрая идва моментът, когато се чудим дали просто не сме си губили времето, преди времето да ни погуби.“

На мислещите като автора, чиято публикация посочих в началото - успех и много здраве. Ние оставаме тук да реализираме мечтите си и да се борим за една по-добра България.

Свилен Тодоров