Ще увеличиш ли звука?
Това е един от онези текстове, за които имаш заглавие. Но не просто заглавие, а Заглавието. Това заглавие, което мислиш, че казва всичко. Такова и да го търсиш впоследствие, няма да го намериш.
На всеки се е случвало да превключва каналите на телевизора. И да, може би в момента нямаш телевизор. Или не гледаш телевизия. Но все някога ти се е случвало. Тогава просто безцелно натискаш копчетата на дистанционното, докато в един момент не оставиш нещо. Просто за фон. Това обикновено е някой от "големите канали", все пак там са важните неща. А и ще пуснат новините по някое време, може да кажат нещо интересно. Или поне да чуеш какво ще е времето утре. В един момент дочуваш фраза или дума. "Шокиращо", "скандално", "извънредно", "пряко включване", "ново разкритие" и се обръщаш към другия човек в стаята (или дори вътрешно към самия себе си):
Ще увеличиш ли звука?
Когато чуеш тези "спусъци", автоматично се настройваш, че нещо важно се случва. А ти искаш да си информиран. Все пак може да е нещо опасно. Нещо с историческо значение. Новината на годината. Усилваш звука и наостряш слух, защото не искаш да изпуснеш "сензационния материал". Репортерите предават на живо. Всичко винаги е на живо. Няма значение, че се включват от момент, в който е вечер и е тъмно, говорят 30 секунди и пускат репортаж за събитие, което се е случило през деня. А може би е било вчера? Не е ясно, но и не те интересува, нали е важно да разбереш какво се случва.
След репортажа се връщаме към живото предаване. Обобщава се вече казаното в репортажа и журналистът ще следи ситуацията, и е готов да се включи при последващ развой на събитията. Това се случва поне в 80% от случаите. Как знам ли? Защото съм го виждала. Всъщност и ти отдавна го знаеш, просто мозъкът ти реагира на "спусъците" и съзнанието ти започва да си задава въпроса
Какво се случва?
А често отговорът е: нищо. Няма скандал. Няма ново разкритие, нито извънредна ситуация. Да, разбира се, че все някога ще има. И този 1 на 1000 пъти е достатъчен, за да увеличиш телевизора в останалите 999. В очакване на новината. Защото, ако веднъж се случи нещо и ти го изпуснеш, тогава какво?
Тогава нищо. Тогава ще го има в следващите 60 емисии. В следващите 20 дни навсякъде ще се тръби за случилото се. Няма да има телевизионен канал, радиостанция, сайт или вестник, който да не го е отразил. На живо! Всички имат човек на мястото на събитието и са разговаряли с поне 3-ма очевидци. Ако имаме късмет (а все пак живеем в технологични време), все ще има и любителски кадри, заснети от свидетел.
В крайна сметка се оказва напълно невъможно да изпуснеш СЪБИТИЕТО. И по този начин изпускаш много други. Събития, които минават някак незабелязано. Леко встрани от фокуса на медиите. На пръв поглед важни, но не достатъчно важни. Невинаги има голяма конспирация. Някои събития се прикриват (умишлено), други просто остават незабелязани. Не са достатъчно бляскави. Не носят достатъчно рейтинг. И в крайна сметка, ти не би си увеличил звука за тях.
А някъде там, във висока сграда на голям булевард, има хора, които чакат. Чакат твоята реакция. Всички те неуморно работят за създаването на новините. Прехвърлят концепции, създават медиен шум. Защото, недей да се съмняваш - новините се генерират. И това невинаги е "водещото събитие на деня". Такова събитие не съществува. Някой решава кое е водещото събитие. То ще стане такова за теб чак след неговото решение. Защото той държи лупата и решава на коя новина какъв мащаб да придаде. Ти просто гледаш. И увеличаваш звука. По команда, за която често дори не подозираш.
Снимка:Ryan Seslow
