Да Видчи казва, че не иска неговото име да бъде чувано. Иска изкуството му да говори за себе си по-силно. Затова тази статия не е за него, а за Signs of Sofia.
Как изглежда София в очите ти?
Не съм сигурен от коя година точно е песента, в която Богдана Карадочева възпява София, но си е все така актуална – и мръсна, и прашна, а на моменти и направо страшна! Шегата настрана, има и много положителни нюанси в последните години, които не бива да се оставят на заден план – самият факт, че по улиците се срещат толкова много чужденци, е доказателство за това, че вървим в правилната посока – за управляващите остава да помислят дали всичко това се случва с желания темп, а пък за нас, като общество – с какво бихме могли да допринесем за ускоряването на тези процеси.
И все пак. Кой си ти?
Подвизавам се под артистичния псевдоним Да Видчи и вече няколко години префасонирам столичните знаци с помощта на стикери с идеята да направя града по-ведър. Когато пък не се занимавам с това си хоби, отделям времето си на проджект мениджмънт на клинични проучвания. Обикновено планирам и творя сам, но не мога и да не призная, че често се допитвам за мнение и до най-близките си.
Зад всяко изкуство стои история, разкажи тази на Signs of Sofia.
Всичко започна от желанието ми да накарам приятелите ми чужденци (пък и гостите на столицата като цяло) да погледнат с друго око на София и да я запомнят не само с мръсния въздух, задръстванията и до болка познатите ни клиширани места из центъра. Момента със знаците възприех от улични артисти във Флоренция и Париж, където за пръв път видях пътни знаци да се ползват като изразни средства.
Впоследствие дори имах и удоволствието да се запозная с част от въпросните артисти, с които и до ден днешен поддържам контакт. Преди почти година пък реших да събера всичките си фотографии на знаци на страницата на Signs of Sofia във Facebook и оттам, за мое голямо щастие, те започнаха да добиват все по-голяма популярност.
Чухме, че освен със социалните мрежи представяш изкуството си и по други начини. Разкажи малко повече за изложбата си.
Съвсем спонтанно започна всичко – мой приятел е собственик на вече споменатото пространство SeeMeOn 29. Аз лично не бях планирал изява от такъв тип, но след като той ми подхвърли като на шега идеята, си казах – защо пък не. Вложихме много старание в подготовката, самото помещение беше пременено като столичен булевард, където фотографиите на знаците бяха като в собствени води.
Много хора дойдоха на самото откриване, интерес не лиспваше и в дните след това – страшно зареждаща бе за мен цялата изложба и всичко свързано с нея, от тогава смея да твърдя, се влюбих още повече в заниманието си.
Скоро бяха новогодишните празници. Много често си пожелаваме неща, поставяме нови цели. Какви са целите на Signs of Sofia?
Не бих казал, че имам някакъв стриктно изграден план в главата си, който да следвам. Стремя се да не се товаря с очаквания, всичко се случва спонтанно и вероятно точно това допринася всяка стъпка от това приключение да е била толкова емоционална за мен.
Единственото, което възнамерявам да направя в близко бъдеще, е да вляза в контакт със Столична община, в опит да намерим пресечни точки с цел по-масово популяризиране на заниманието ми, а чрез него – и на самия град. Стигне ли се до там, със сигурност ще ми е нужна помощ, така че нищо чудно и да има нови попълнения в екипа.
