Лично мнение

Хората не трябва да се страхуват от своите правителства. Правителствата трябва да се страхуват от хората. 

V for Vendetta

Но така ли е действително?

Светът в момента е толкова сложен и объркващ, че разбирам колко е наивно да седна да пиша тази статия. Но от една страна това ми е работата - да (си) задавам въпроси и да търся отговори, от друга, това съм аз като човек - любопитна и изпълнена с надежда въпреки всичко. Защото, както е казал някога някъде някой, трябва да продължим да живеем независимо колко небеса са паднали (звучи по-добре на английски). 

Днес бях на обяд и се случи телевизорът да е точно срещу мен. Даваха новини и разбрах, че Израел са започнали мащабни атаки срещу цели на Хамас в Газа. Стотици са убити, още много са ранени. Пак днес имаше разговор между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин относно войната в Украйна. Това са само два от множество конфликти, които в момента се случват на нашата иначе красива планета. И всичко се плаща от невинните, които неизбежно биват хванати в капана на насилието и омразата.

Преди около месец в чат с моя приятелка говорихме по темата и тя каза, че в крайна сметка хората не са правителствата си. Нещо, в което и аз вярвам. Донякъде. Но докъде? Повече или по-малко го вярвам, каква е истината? И чия истина? 

Хората срещу Правителството

Ако твърдим, че хората НЕ са правителствата си почти винаги слагаме някакъв отенък на това. В нашите глави хората са предимно добри, а правителствата са лоши. Но в много от случаите (поне когато говорим за демокрация или илюзията за такава) хората са избрали съответните правителства. Естествено същите тези хора не са медиуми и няма как да са знаели какво крие бъдещето. Понякога се оказваме в омагьосан кръг от лоши избори (ние сме в такъв в момента) и правим най-доброто на което сме способни като отделни личности и като общество. И най-доброто често не е достатъчно. 

Една от отговорностите, които имаме като граждани, на която и да е демократична държава, е да гласуваме по съвест. Но какво се случва, когато твоите ценности не се припокриват с никой от кандидатите? Опциите са две - или НЕ гласуваш или гласуваш за “по-малкото зло”. Но ако трябва да цитираме Гералт от Ривиа, злото е зло, няма по-голямо и по-малко. Не гласувайки обаче, оставяме съдбата си в ръцете на тези, които гласуват и в голяма степен могат да бъдат купени или убедени с някакви средства.

Изглежда сякаш все по-рядко имаме правилен ход и още по-рядко успяваме да намерим своите убеждения в хората, които след това ще ни представляват.  Като хора обаче ние все пак оставаме отговорни за действията на тези, които сме избрали. Може би не директно и в много случаи нямаме средствата да ги спрем, но поне някаква част от народа ги е поставил в позиция да могат да вземат важни решения за живота ни и този на другите. Какво правим в такъв случай?

Един към друг вместо един срещу друг

Светът отчаяно се нуждае от мир. Но световен мир не може да съществува. Мирът звучи чудесно, но ако сега настъпи мир навсякъде, това не е равно на справедливост. Много хора ще продължат да са потиснати дори в мирни времена. Войните, които се водят днес не са започнали вчера и да проследим причините назад във времето вече е практически невъзможно. Историята е била изкривявана и пренаписвана толкова пъти, защото все пак се пише от победители, миналото е заравяно и възкресявано с користни цели пак и пак, за да служи на нечии цели. Да си мислим, че имаме всички гледни точки, всички факти и сведения, всичката информация в свят на дезинформация е не просто наивно - опасно е. 

Така че остава да приемем, че не знаем всичко. В много случаи, че не знаем почти нищо. Формираме крайни мнения на база чужди такива. Мислим си, че сме на страната на доброто, на правдата, че знаем какво е редно. И за да бъдем толкова убедени в правотата си, трябва да има злодей. Държава, правителство. Хора. И падаме в един и същи капан отново и отново, започваме да мразим безразборно, да отъждествяваме всеки варварски акт с хората, които живеят на територията от която идва атаката. Губим хора и губим човечност, в опита си да проявим емпатия към едната страна започваме да ненавиждаме другата. Защото любовта и омразата винаги вървят заедно, но докато продължим да се обръщаме едни срещу други, когато трябва да тръгнем едни към други, цялото човечество ще е губещо.

Хората НЕ са правителствата си

НЕ всеки гражданин на дадена държава подкрепя правителството си. Има такива, които го правят. Има и такива, които са против всичко, което съответното правителство върши. Освен ако нямате намерение да ходите на място и да правите мащабно проучване, приемете, че не знаете какво се случва вътре в държавата. Да, има източници, които са по-легитимни от други, но картината винаги е много по-голяма, широка и дълбока. Най-малкото се замислите вие доколко сте съгласни с нашето правителство във всеки даден момент и искате ли хората да ви отъждествяват с когото и да било от родния политически елит (или дъно)? Колко хора действително имат усещането, че могат да повлияят на действията на правителството си? Че нещо наистина зависи от тях? И колко често тези хора са обединени и задружни, за да постигнат някаква значима цел и реално да поставят общото благо над личното, над всичко?

Не можем да продължаваме да мразим на общ принцип. Да сочим с пръст и да твърдим, че някой е зъл само защото е роден или живее в определена държава, с чиито действия сме несъгласни, която е обявила война и заради която хора умират някъде по света. Да мразим хората заради правителствата им допринася за расизъм, токсични схващания, предразсъдъци и свят, в който никой не се чувства в безопасност. Ако където и да идеш, само със споменаването на мястото, от което идваш, хората се обръщат срещу теб, без да те познават и да знаят нищо друго, има ли къде да избягаме? Планетата не е чак толкова голяма и въпреки всичко все още не сме се научили да я споделяме.

Делим територии, делим хора, делим се по всеки възможен признак, готови сме да спорим на база всяко различие, но точно хората сме вида, който има най-много прилики помежду си. Без значение от цвета на кожата, етническата ни принадлежност или територията, която традиционно обитаваме, хората сме хора. Пием вода, понякога страдаме от безсъние, друг път се ядосваме, плачем и се радваме, живеем и умираме. И е толкова нечестно последното да се случва преди да е дошло времето ни. 

Затова ако сме гневни (а в момента имаме милион причини да е точно така), трябва да насочим гнева си към реалните виновници, а не към хора, които е твърде възможно да са и техни жертви. Защото ако изгубим човечността си, докато защитаваме човечеството, това ли правим наистина?