Успелите споделят

Симеон Аспарухов е човек на изкуството в пълния смисъл на израза. Пише стихотворения, фотографира, рисува и дори се занимава с музика. Неговият блог "Разхвърлян ум" има над 20 000 читатели, които следят за творческите изяви на Симеон. Негови стихотворения може да прочетем в сборника Manu Propria, както и на страниците на списанията "Нова социална поезия" и "Нова асоциална поезия". Наскоро Симеон издаде своята дебютна стихосбирка, озаглавена "Дни за обичане" (изд. "Фабрика за книги"), чиято официална премиера ще е наесен.

"Дни за обичане" книга за любовта ли е, или не само?

Това е една от моите вече сбъднати мечти. Книга, която ако не беше тривиално, дори предсказуемо, щях да нарека „Автобиография”. Тук са въпросите, които си задавам, отговорите на въпроси, които са ми зададени, целият заобикалящ ме свят, моят свят. Светът, в който се движа, уча, раздавам от себе си и събирам даденото за мен. Тази книга не е монолог,  тя е апел към онези, скрили се в страховете си, дискусия по теми, от които се вълнуваме повечето хора, зов за себеосъзнаване и най-вече - молба да се научим да обичаме.

Да бъдем човеци със сърца, а не марионетки с интеграли в мозъка. Истински и неподправени, такива, каквито са били хората по-назад във времето, същите като предците ни, за които стойностните неща са били любовта в рода, в семейството, към приятелите, към животните и природата. Любовта към Земята. Както и да отговоря на този въпрос, върху каквото и да акцентирам от написаното в нея, то винаги ще стигна до любовта. Тя е смисъл и мотив в съществуването ни. Също и нейната липса или отричане.

Какво те подтикна да издадеш и да излееш емоциите и мислите си върху белия лист?

Разговорите с всички мои близки през последните няколко години. Моето израстване като човек също. Тази книга е естествено продължение на начина ми на мислене и промените в отношението ми към света, продиктувани от натрупания опит и грешките, които вървят паралелно и си взаимодействат непрекъснато. Грешките водят до опит, а опитът предполага освобождаване от грешки. Животът е урок, който не всеки път разбираме и имаме нужда от съвет, помощ и подкрепа от другите покрай нас.

Именно обръщайки се към своите близки, всякога, без да се срамувам, открито и честно, получавам гледните им точки, които много често не ме оставят безразличен и отварят сетивата ми по-ясно към непознатото, с което съм се сблъскал и заради което питам и ще продължавам да питам. Реших да напиша онова, което съм научил и което е станало мое верую. По този начин мога да благодаря на всички, които са били опора за мен. Доста хора ще се разпознаят в някои от текстовете ми, най-малкото защото съм ги писал заради тях и пред тях. 

Чувстваш ли подреден твоя "Разхвърлян ум" след този дебют?

Подреден се съмнявам някога да бъда. Харесва ми точно това, че се интересувам от много и различни неща, често нямащи нищо общо едно с друго, а понякога и взаимоизключващи се напълно.  С „разхвърлян” най-вече се определям като подвижен, лутащ се и любопитен към всичко, което по един или друг начин гъделичка мисленето ми. Затова никога не посочвам с пръст, не съдя и не отричам, защото често пъти съм се улавял, когато бях наистина млад човек, че много скоро след „не” или „никога” по адрес на някого или нещо, правя точно това, което съм пренебрегнал или осъдил. Затова е наистина интересно как с напредването на годините, човек започва да познава все по-добре себе си и да става по-добър. Но никога по-подреден. Такъв е моят случай поне.

Как ти повлия твоята редакторка Ива Спиридонова, с която и заедно творите?

Напоследък често попадам на изказвания от хора, които пишат или създават друг вид изкуство, че нямат необходимост от чужда намеса, помощ или съвет по отношение на това, с което се занимават. Не съм съгласен с подобно твърдение, защото колкото и убедени да сме в силата и коректността на думите, перото, четката или пеенето си, то наистина имаме нужда от някого, който застава плътно до нас и става наш втори чифт очи. Очи, с които можем да уловим всичко, убегнало ни в един или друг момент - пропуските, грешките или неточностите си. Редакторът е ментор, стожер, учител, приятел, огледало. Единствено искам да кажа, че Ива Спиридонова наистина е точно този човек, който работи наравно с мен и благодарение на когото създадох книгата, такава, каквато си я представях. Създадохме!

Трудно ли е да реализираш книга чрез метода на самопубликуването, който нашумя напоследък?

Не знам как да отговоря на този въпрос, без да прозвуча самонадеяно. Винаги съм казвал, че живота е лесен за живеене и винаги съм го доказвал. Преминал съм през какви ли не ужаси, болести и битки, но винаги съм вярвал, че всичко, което случваме и ни се случва е за по-добро. Всеки проблем се явява пред нас, за да се научим да се борим и да мислим с главата си, а не да очакваме, че някой точно на нас ще помогне, без дори да сме повикали за помощ. Без да знаем какво е неволя, няма как да се зарадваме на малките си успехи. Научим ли се да оценяваме живота си, събитията в него и последствията им, няма как да не го заобичаме.

Пожелах да създам книгата, без да имам идея дори как това се прави. Много я исках, мислех я, рисувах я, сънувах я. Знаех едва ли не как ще изглежда. И всичко това заради самия мен, а не за да се натрапвам на хората с моята поезия или да доказвам някому колко съм велик и гениален. И едно след друго обстоятелствата се наредиха в такава посока, че едва смогвах да живея нормално с всяка следваща емоция. Редактор, издателство, художник, кредит, подкрепа от всички мои близки по всякакъв начин, коректор, печатница... И стана.

Като в сън, като магия, която и сега не съм сигурен, че правилно асимилирам. Но едно нещо ще кажа – има ли желание, има и начин. Вяра, цел и най-важното - във всяко начинание да се учим да правим нещата първо заради себе си. За да дадем смисъл на собствения си живот, да му се зарадваме и да го обичаме.

Пишеш и в класически, и в свободен стих. Смяташ ли, че римата в поезията е отживелица?

Вечният спор. Това да, а онова – не. Не ми се ще аз да слагам поезията в категории. Мисля, че поезията е изключително изкуство и на нея трябва да се гледа с уважение, независимо колко не е разбираема за някого. Всеки, който пише знае, че тя се изживява, страда, радва, идва от много дълбоко и че всичко, което се казва чрез нея, изобщо не е шега. Кой каквото ще да говори, но аз съм и ще продължавам да бъда вдъхновен най-вече от класическите стихотворения, защото доста поколения са я изграждали и развивали, за да може тя да стигне до нас днес.

През по-голямата част от живота си съм имал за пример предимно римите, стихосложението, стъпките, тези така трудно наредени, но силно звучащи думи. Ако това е отживелица, значи и аз съм същото, тъй като няма да се откажа никога от този начин на писане. А модерното общество е съвсем естествено да намира и друг, по-различен изказ в писането, дори и аз правя опити да пиша така, защото ми харесва много свободата, която от своя страна дава белия или свободен стих. Има място за всичко, просто трябва да му се отдадем и да се опитаме да го приемем, но ако това не стане, просто продължаваме по пътя си, за да намерим своето изкуство.

Разкажи ни за другите си творчески интереси - фотографията и музиката.

В училище съм се занимавал с фотография, но без да имам претенции за нищо. Просто щракам оттогава и не спирам. Харесва ми да бъда навсякъде и да улавям кадри. Ще се отдам със сигурност по-сериозно на това свое увлечение, когато му дойде времето. Засега просто минавайки отнякъде, запечатвам мигове, които никога няма да се повторят и си ги събирам у дома. Разполагам с милиони снимки, правени и с телефон, и с фотоапарат. Но пак казвам – правя го заради себе си, за да създавам своите истории. 

С музиката не е по-различно. Пял съм като дете за известно време, но без да се надявам, че ще съм композитор или певец. Чувствам музиката, усещам я с всичко в мен, непрекъснато е с мен, където и да се намирам. Пиша, когато слушам музика, ставам и лягам с музика. Обичам да правя сетове и компилации, без да наричам себе си диджей, защото не съм. Правя го, защото ми харесва.

По същия начин и рисувам – имам платна, всякакви бои и когато съм в настроение просто го правя, дали върху картон или върху стъкло, дали с молив или масло, никога не знам какво ще ми хрумне. Това са лични моменти, занимания, с които си запълвам времето и се наслаждавам, докато ги правя. Простичко е, приеми го като част от концепцията ми за живота. Да му се радваме всякак и да ни харесват нещата, с които се занимаваме когато отпочиваме. 

Къде и кога можем да присъстваме на представяне на "Дни за обичане"?

Моето лято е наситено с пътувания, още преди да издам книгата. Вече бях на много места и четях с хората, запознавахме се и създавахме дружби. И всичко заради поезията и взаимната обич към нея. Предстоят ми доста гостувания в по-големи и по-малки градове и нямам търпение за всяка среща, на всяко място, на което съм поканен. Най-скорошното е на 7 август, във Велико Търново.

Приятелите ми следят програмата в моя блог „Разхвърлян ум“, който има желание да се включи, е добре дошъл там. Старая се да осведомявам читателите си за всяка моя стъпка, за да можем да се видим и освен да четем, да се забавляваме, което задължително влиза като част от пребиваването ми по техните места. Бързо след това ги чувствам вече свои. Заради контакта, заради взаимното уважение и искреността в отношенията. В София ще направя официална премиера на „Дни за обичане“ в разгара на есента.