Защото избрах България

Симеон Предов е от София, на 26 години. Понастоящем работи с екип, с който разработват иновации за българския образователен сектор. Занимава се с продажби, бизнес развитие и търговия. През свободното си време обича да кара колело на байктраял (дисциплина в планинското колоездене) и е председател на спортен клуб „Байктраял София“ (BTSF).

Симеон: Причините да замина бяха няколко.

Първа причина

Беше ми омръзнало от еднообразието в София. Докато учех бакалавър в УНСС, участвах и стартирах различни инициативи и проекти, докато ходех на работа и учих. Истината е, че в УНСС не ми допадна начина на преподаване на по-голямата част на лекорите, което доведе до неангажираност от моя страна. Опита и знанията си изградих от допълнителните активности, с които се бях захванал (X-events.bg, 5 Open Art Space, Bike Trial Sofia team).

Втора причина

През времето докато се занимавах с активностите, винаги имаше нещо, което пречеше на всички тези проекти да се реализират успешно в дългосрочен план. Като причина, намирах освен собствените ми умения (които практиката ми даде в огромни количества, от най-различен характер), така и средата, в която живеем. София беше в застой през 2009-12г., след кризата (докато учех в УНСС) и имаше нещо в обществото, което куца - това са фактори, които не зависят от мен и просто трябваше да се примиря. Само, че не успях да се примиря и си казах, че искам да опитам нещо ново. Искам да изляза извън България, да видя как живеят хората в „развитите цивилизации“ (за тях ще ви разкажа какви наблюдения имам по-долу) и да изкарам магистратура някъде зад граница.

Заминах за Швеция и учих в Йоншопинг (Jönköping University), специалността ми беше Strategic Entrepreneurship (Стратегическо предприемачество). Ще попитате защо Швеция. Просто е. Първата причина – исках да отида в държава, което е една от най-развитите във всяко едно отношение: икономически, социално, технологично, финансово, образователно и тн. Швеция е държава за чудо и приказ според много икономически издания и според всякакви обществени и научни критерии. Втората – образованието там е безплатно (за държави членове на ЕС) и е на много високо ниво.

Там трябваше да изкарам 2 години, но честно казано живота в Скандинавската страна е тотално различен от това, на което бях свикнал в България и съкратих престоя си за 1 година.

Реших, че няма смисъл да си губя времето там, а искам да дойда обратно в България, за да започна да градя.

Успях да групирам три основни фактора за живот, които са от първостепенна важност, без значение къде по света се намираш. Това са климата, храната и хората и са най-важните.

1. Kлимат – В България то е ясно. Но в Швеция? Е, там този фактор е под всякаква критика. Зимите са дълги и черни, а лятото вали и слънцето рядко се показва, но когато се покаже, всички излизат през прозореца от университета или работно си място за да му се порадват. Не е ли иронично, сравнено с България... Траен спомен ми остави и Ноември месец 2014, когато сумарно за всичките 30 дена от месеца имаше само 1 час слънце, да... само 1 час. А това беше най-тъмният месец от 30 години насам и беше подчертавано по новините. Тогава осъзнах защо скандинавските страни са с толкова високо ниво на самоубийства. Зимите, въпреки че живях по-скоро в южната част на Швеция, са дълги и черни. Декември и януари слънцето изгрява (ако няма облаци) към 10:00 и залязва в 15:00, през цялото друго време навън е черно, тотален мрак. Хората не излизат, градът е пуст и като цяло се питаш дали още има живи хора и къде са. Тези причини дават ли ви макар и малка представа защо избрах България?

2.  Храна – Шведската храна не може грам да се сравнява с българската. Плодовете и зеленчуците бяха отвратително еднакви. Ябълки, круши, домати, чушки и т.н. бяха лъскави и напомпани, така че да ти хванат окото. Краставици и банани бяха в перфектна форма, а тези, които не са по стандарт се хвърлят! Цялата храна беше отвратително ГМО, което нямаше вкус на нищо. Нито имат сирене, нито кашкавал, нито нищо от нещата, които сме свикнали да ядем в България. Единственото хубаво нещо е месото и прясната риба, тъй като стандартите им за това са много високи. Това е. Липсваха ми българските плодове и зеленчуци, които макар да нямат перфектна форма и да не са по стандарти, все пак имат уникален и богат вкус. И по втория фактор България бие Швеция.

3. Хора – Хората в Швеция са изключително любезни, мили и учтиви. Може би това се дължи на огромното им богатство и спокойствието, в което живеят. Но там хората наистина са спокойни и са много богати. Имат всичко, за което можем да мечтаем – голяма къща, кола, яхти, скъпи дрехи и бижута, а всички изглеждат все едно са ги снимали току що за последния брой на списание Vogue. Всичко това на пръв поглед изглежда невероятно, но заглеждайки се повече в детайлите, виждаш колко големи проблеми има. Богатството прави хората разглезени, лениви и праволинейни. Те не могат да импровизират, не знаят как и никога не са „бедствали“, за да измислят по-хитър и градивен начин за да излязат от ситуация или да изкарат някакви допълнителни приходи. В България хората търсят възможности, схеми и варианти, за да подобрят живота си и в дългосрочен план този начин на мислене е много по-успешен, защото това постоянно търсене и надграждане дава много по-добри резултати. Ние Българите имаме много хубава поговорка за това: Нищо не идва даром. Не си мислете, че всичко това идва на шведите даром. Те плащат 55% от всичките си приходи като данък в държавата. Това са данъците, които всеки трябва да плати, за да може тази система да работи. А когато даваш повече от половината си пари на някой друг, не си много щастлив. Затова и хората в Швеция не са много разговорливи и трудно може да се завърже дълъг и смислен разговор с тях. Те са студени, отдръпнати и недоверчиви. България е точната противоположност и поне за мен в това отношение ние сме много по-развити от тях. Мога още много аргументи да изтъкна в наша защита, така че още 1 точка за България пред Швеция.

Сумарно 3:0 за България, според моите възгледи за живота.

Мога и много да ви говоря за дискриминацията от шведи към други националности, но ще оставим това за друг път. Мисля, че и други хора зад граница са имали подобни ситуации.

Никога няма да забравя как баба ми в един телефонен разговор ми каза „Мони, намери си там работа, устрой се, в България не е хубаво, нищо не се е променило“. Признавам си, тогава за първи път се почувствах така, сякаш някой иска да ме прокуди от собствената ми земя (за добро, може би), да ме зачеркне и да ме накара да си отрежа корените, а чувството е меко казано отвратително. А моето „за добро“ е да бъда тук и да градя. Тук има всичко, качествени и умни хора, с които да се работи, хиляди възможности за бизнес и предприемачество, финансирания и менторство и обучения, ако си решил да градиш. Осъзнайте се, какво повече ви трябва, хора?

След като пристигнах се почувствах велико. Исках толкова много да си дойда, да ям вкусна храна, да гледам слънцето без да се притеснявам, че няма да го видя следващите няколко седмици. Исках да споделя на близките и приятелите ми всички тези неща, които преживях и да им кажа защо в България е Рай! И бъдете сигурни, че където и по света да сте, да, може би ще имате добър доход и привидно спокойствие, но само вкъщи ще се чувствате в Рая! Там по света ти си оставаш роб на съвременната действителност, без приятели, без земя, без история, а вкъщи ти си този, който може да направи промяната. Това най-общо са мислите и чувствата ми, които имам вече 1 година след като стъпих на родна земя.

За отчаяните хора, сигурно това, което говоря са пълни глупости, но хората, които сме били някъде там, на запад/изток, знаем огромните възможности в България.

А голямата ми мечта е да накарам все повече хора да усетят огромния потенциал, който България има и да започнат да се прибират в страната. Това неимоверно ще доведе до огромни социални, икономически и духовни последици с положителен ефект. Забравих да добавя, че всичките българи, които срещнах зад граница или са учили на други места извън България, са едни от най-интелигентните и прогресивни хора, които познавам, а това ме убеди, за пореден път, че тук имаме огромни възможности.

А иначе работим активно по проект, свързан с това българите зад граница да се обединят, което да доведе и промяната. Това е нещо голямо, така че ако на някого му е интересно и иска да се включи в каузата, може ми пише в Linked in или Facebook и да си говорим много.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.